Решение № 504 от 30.10.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Смолян, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100660 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените осъдителни искове от ищеца Г. Т. К., ЕГН**********, с адрес ***, срещу ответника Регионална дирекция „***“ гр.Смолян към ГДГП към МВР, с адрес **, да заплати на ищеца - сумата в размер на 3192,99 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2023г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 02.05.2025г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 1415,69 лева обезщетение за забава за периода 01.07.2019г. до 01.05.2025г.

В съдеблно заседание за ищеца адв.** поддържа исковете.

За ответника юриск.Х. оспорва исковете.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника исковата молба се оспорва Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение. Последното се потвърждава и със заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза. Според заключението по ССчЕ общата сума на неиначислените и неизплатени възнаграждения за положен 1 нощен труд за процесния период е 3 192,99 лева, а законната лихва върху нея е 1 415,69 лева към 01.05.2025г.

Съдът намира, че иска с правната квалификация на чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.

187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.7 от ЗМВР. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10. С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се 6 приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Предвид разясненията, дадени с посоченото по- горе Тълкувателно решение, исковете подлежат на отхвърляне. Положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория служители. Не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. След като е установен такъв ред в ЗМВР за изчисляване на възнаграждението за нощен труд, то не следва да се прилага чл.9 от НСОРЗ.

Съдържанието на правоотношението за полагания от служителите на МВР нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота, както се посочи, или противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Без значение е какъв размер на възнаграждението е предвиден в специалните норми, но след като са законодателно уредени, те са приложими.

Следва да се посочи, че именно предвид спецификата на изпълняваната работа на държавните служители по ЗМВР, е налице и конкретна уредба.

2

Разликата в статута и изпълняваната, специфичните условия на труд са компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение, изразяващи се напр. в по-дълги отпуски, по- високи размери на обезщетения при прекратяване на правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и ограничения. Предимствата и ограниченията са свързани именно със специфичните функции. С посоченото по- горе ТР от 15.03.2023 год., постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на Общо събраните на гражданска колегия на Върховният касационен съд на РБ е даден отговор точно на спорния въпрос, като същото е задължително за съдилищата.

Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за заплащане на допълнителното възнаграждение за положения нощен труд да бъде отхвърлена. В същия, изложен по- горе смисъл, в Решение №213 от 02.04.2024г. на ВКС по гр.дело №2332/2023г. , IV ГО, ГК се приема, че цитираното по- горе ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС отчита, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР например допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на 7 служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това тълкувателното решение прие, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал.

2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Действието им е от деня, когато са влезли в сила разтълкуваните разпоредби от Директивата, ЗМВР и издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове.

Уважаването на предявените искове би им противоречало. По горните съображения, исковете подлежат на отхвърляне. Тъй като исковете за лихви са акцесорни и са обусловени от изхода по главния иск, като неоснователни следва да се отхвърлят и предявените искове по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска в съда.

С оглед изхода на делото, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати съдебни разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

По горните мотиви, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г. Т. К., ЕГН**********, с адрес ***, срещу ответника Регионална дирекция „***“ гр.Смолян към ГДГП към МВР, с адрес **, за заплащане на сумата в размер на 3192,99 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2023г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 02.05.2025г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 1415,69 лева обезщетение за забава за периода 01.07.2019г. до 01.05.2025г.

ОСЪЖДА Г. Т. К., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на Регионална дирекция „***“ гр.Смолян към ГДГП към МВР, с адрес **,съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 4