Определение № 870 от 05.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. Варна, 05.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Х.ва - Желева като разгледа докладваното от Ивелина Х.ва - Желева Частно наказателно дело № 20253110202114 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба от Х. Е. В., ЕГН **********, с адрес : гр.Аксаково, обл.Варна срещу Постановление на прокурор при ВРП от 09.05.2025 г. по пр.пр.№16262/2021г. по описа на ВРП за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 1318/2021г. по описа на Трето РУ- ОД - МВР - Варна, образувано за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК и водено за престъпление по чл.131 т. 1 и т. 12 , вр. чл.130, ал.1 от НК и спиране на производството на основание чл.244, ал.1 , т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК.

С обжалваното постановление, прокурор от ВРП е прекратил частично наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, въз основа на формирания извод, че съставът на престъплението по чл.131, т. 1 и т. 12, вр. чл.130, ал.1 от НК не е осъществен от обективна страна, доколкото от една страна обстойно е обсъдено и прието от съда, че липсва от обективна страна на престъпление по чл.131, ал.1 ,т.1 от НК, доколкото пострадалия В. няма качеството длъжностно лице, а от друга страна са изложени съображение, че деянието не е извършено от обв. Д. по хулигански подбуди. Прието е, че от фактите, които са изяснени по делото, удрянето на пострадалия с юмрук и т. н. - не изключват личното отношение на обв.Д. към пострадалия. ВРП счита, че тези негови действия не определят особения хулигански мотив за нанасянето на телесната повреда, защото не са 1 целели демонстрация на арогантна безнаказаност и агресивно пренебрежение към обществените порядки, а са били персонално насочени към пострадалия В., заради формираното у обв.Д. още с влизането му в магазина и базираното на негативно отношението на пострадалия В. към него.

В жалбата се изразява несъгласие със становището на ВРП, като се твърди, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и необосновано. Според жалбоподателя Прокуратурата е нарушила основни принципи в наказателното право свързани с оценката кога действията се квалифицират като хулигански и кога са извършени спрямо длъжностно лице. Акцентира се върху обстоятелството, че обвиняемият и пострадалият до инцидента не са се познавали и не са разговаряли при влизането на обвиняемият в магазин „Декатлон“ на лични теми, а единствено относно спазване на заповедта свързана с пандемията от Ковид.

На следващо място, се акцентира върху развоя на наказателното производство, свързан с произнасяне на различни съдебни инстанции по казуса, като единствено се приема за правилна преценката на ВРП относно липсата на състав на престъпление визиран в чл.129, ал.1 от НК.

Жалбоподателят счита, че наблюдаващият прокурор изразява противоречиво отношение към казуса, поради което го счита за вече предубеден от изхода на спора.

В заключение се прави искане за отмяна на прокурорският акт, както и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

След като се запозна с материалите по ДП № 1318/2021г. по описа на Трето РУ- ОД - МВР - Варна, съдът установи от фактическа страна следното:

Наказателното производство е образувано на 30.11.2021г., на основание чл.

212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор , за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели пострадалият Х. Е. В., Б.П.Д., Р.И.С. и М.И.И.. Извършено е действие по разследването разпознаване. Назначена и изготвена е съдебно-медицинска експертиза. Привлечен е в качеството на обвиняем по реда на чл.219 от НПК М. Й. Д.. Приобщени са писмени и веществени материали.

Въз основа на събрания в хода на досъдебното производство 2 доказателствен материал в атакувания прокурорски акт е посочена следната фактическа обстановка:

От юли 2021 г. свидетеля Х. Е. В. работел, като охранител към фирма „ЕСГ“. От септември 2021г. работното му място било в магазин „Декатлон “.

Задълженията му били да осъществява пропускателния -режим при влизане в магазина, като следвало да следи за наличието на зелен сертификат у посетителите, както и да следи това, дали са с поставени маски.

Според министерската заповед, която била разлепена и на входа на магазина, при влизането на посетителите следвало освен да имат зелен сертификат, да бъдат с поставена маска на лицето, като в заповедта изрично било указано, че не може вместо маска посетителите да носят шал, шлем или други подобни.

На 03.11.2021 г. В. бил на работа в магазин „Декатлон“, дневна смяна от 10:00 ч. до 20:30 часа, като следвало да изпълнява горепосочените задължения на входа на магазина.

Около 19:00 ч. дошли двама мъже с велосипеди. Единият от тях останал отвън пред магазина в близост до колелата, а обв.Д. отишъл към входа на магазина. На вратата той бил посрещнат от пострадалия В.. Последния с груб и нелюбезен тон му казал да си премести колелото. Обвиняемият Д. преместил велосипеда си на стената в ляво от входа. На входа на магазина обвиняемият взел телефона си в ръка и показал на пострадалия В. „зеления“ си сертификат.

В прокурорския акт прокурорът посочил, че според показанията на обвиняемия, които според него нямало пречка да бъдат кредитирани, пострадалият В. не погледнал телефона му. Попитал го, къде му е маската.

Предвид обстоятелството, че на определени места се разрешавало ползването на шал вместо маска, обв.Д. го попитал „Това не е ли маска?". В. му посочил разлепената на входа на магазина министерска заповед, където било написано, че не може да се влезе с шал или шлем, а може единствено с поставена на лицето маска. Обвиняемият Д. преценил, че е прав и понечил да заобиколи пострадалия В. и да влезе в магазина. Движел се сравнително бързо. Тогава пострадалият В. го хванал за якето и започнал да го дърпа назад. Обвиняемият Д. помислил, че връхната му дреха се къса и започнал да вика: „Якето ми, якето ми „. Дръпнал се от В. и двамата паднали на земята. Понеже пострадалият не го пускал да се изправи, обвиняемият Д. му нанесъл удар с ръка в носа. Пострадалият В. пуснал обв.Д., който се изправил и без да предприема други агресивни действия си заминал.

Не след дълго дошъл екип на ЦСМП и полицейски екип. От Бърза помощ сложили тампони, за да спрат кръвотечението от носа на В.. В същия ден той пуснал жалба в полицията за случилото се.

На следващия ден пострадалият отишъл в ЦСМП, където му направили рентгенови снимки.Установило се, че носът му е счупен. В. бил 3 хоспитализиран с фрактурата на носа в МБАЛ „Св.Анна“-Варна, като му била направена една операция на носа в отделение „УНГ"

От заключението на назначената в хода на разследването единична съдебномедицински експертиза, изготвена от д-р В.Стефанов е видно, че че св. В. е получил счупване на носните кости, контузия на дясната колянна става, дълбоко ожулване по горната устна.

Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин посочени в материалите по ДП, а именно при удар с юмрук реализиран в областта на лицето, падане и удар на десния долен крайник в подлежащата повърхност.

В експертното заключение е посочено, че в показанията си от 07.02.2022год. пострадалият съобщава: „...Понастоящем няма Затруднения с носното дишане...“, от което следва, че не са налице оплаквания, респективно усложнения във връзка с оздравителния процес на счупването на носните кости.

Експертизата счита, че в своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според експертното заключение описаните травматични увреждания отзвучават за период от около 20-30 дни, като най-продължителен е оздравителният процес на счупването на носните кости.

Въз основа на показанията на св.В. и тези на обвиняемия, депозирани в друго процесуално качества /на свидетел/, прокурорът формирал извод за липса на състав на престъпление от общ характер.

Прокурорът е приел, че от доказателствата се налага извод, че съставът на престъплението по чл.131, ал.1, т. 1 и т. 12, вр. чл.130, ал.1 от НК не е осъществен от обективна страна, доколкото от една страна обстойно е обсъдено и прието от съда, че липсва от обективна страна на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК, доколкото пострадалия В. няма качеството длъжностно лице, а от друга страна са изложени съображение, че деянието не е извършено от обв. Д. по хулигански подбуди. Прието е, че от фактите, които са изяснени по делото, удрянето на пострадалия с юмрук и т. н. - не изключват личното отношение на обв.Д. към пострадалия. ВРП счита, че тези негови действия не определят особения хулигански мотив за нанасянето на телесната повреда, защото не са целели демонстрация на арогантна безнаказаност и агресивно пренебрежение към обществените порядки, а са били персонално насочени към пострадалия В., заради формираното у обв.Д. още с влизането му в магазина и базираното на негативно отношението на пострадалия В. към него.

С тези аргументи прокурорът е прекратил наказателното производство по делото за престъпления по чл.129, чл.131 т. 1 и т. 12 , вр. чл.130, ал.1 от НК на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и е спрял същото на основание чл.244, ал.1 , т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК , като е приел, че са налице данни за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което се преследва по частен ред, с тъжба на пострадалия до съответния районен съд.

4

Видно от материалите по делото, още на 21.07.2022г. от страна на Х. В. е депозирана частна тъжба, въз основа на която е образувано НЧХД №2839/2022г. по описа на ВРС, 4-ти състав. Производството по делото е прекратено с протоколно определение от 15.03.2023г., тъй като съдът е намерил, че са налице данни за престъпление от общ характер - чл.131, ал.1, т.1 от НК.

След извършено допълнително разследване по ДП № 1318/2021 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - Варна, срещу М. Д. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК, въз основа на който е образувано НОХД № 1793/2024 г. по описа на ВРС, 15-ти състав. Производството по това дело е прекратено с протоколно определение от 15.03.2023 г., тъй като съдът е намерил, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на подсъдимото лице, а именно в диспозитива на обвинителния акт липсва съставомерният признак причиняването на телесна повреда на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

Последвало е двукратно прекратяване на ДП от страна на ВРП, като с определения по ЧНД №3578/2024г. и ЧНД №621/2025г., двете по описа на ВРП, прокурорските актове са били отменяни. Според е бил пренесен и пред ВОС по ВЧНД № 20243100601540 по описа за 2024 година на ВОС, който е потвърдил определението на ВРС по ЧНД №3578/2024г.

След преценка на доводите изложени в жалбата и събраните по делото доказателства и при извършена цялостна проверка за законосъобразност на атакувания акт, съдът достигна до следния извод:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, тъй като тя е депозирана пред РС-Варна в преклузивния 7-дневен срок от получаване на преписа на постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство ДП № 1318/2021г. по описа на Трето РУ- ОД МВР - Варна.

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация да обжалват конкретния прокурорски акт. Съгласно нормата на чл.243, ал.4 от НПК с такава легитимация разполагат пострадалите от престъпление. В случая се е провеждано разследване за престъпление по чл.131 т. 1 и т. 12 , вр. чл.130, ал.1 от НК и безспорно съгласно трайно установената съдебна практика жалбоподателят Хр.В. се явява пострадал от престъпление, за което е провеждано разследване. Това е така, защото пострадал по смисъла на чл. 74 НПК е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, предмет на разследването. Съгласно по-новата практика на ВКС- напр. Решение № 173/16.10.2017 г. по дело № 628/2017 г. на ВКС, НК, I н. о. качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НК следва да се 5 разглежда в широк смисъл, установен с положенията на РР/15.03.2001 г. – 2001/220/ПВР, заменена с Директива 2012/29 от 25.12.2012 г., където в чл. 1ви, б. "а" от решението, и в чл. 2, т. 1 б. "а" от директивата се посочва, че "жертва" е физическо лице, което търпи вреди, изразяващи се и във физическо, душевно или емоционално страдание, или пък икономическа вреда, като всичките те са преки последици от престъпление.