Акт от 23.12.2022, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- 99/2022
- Подписан
- 23.12.2022
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а, ал.7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.319 · Кодекс на труда
- чл.357, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.360, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл.399, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.1, т.12 · Кодекс на труда
- чл.405 · Кодекс на труда
- чл.415, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.4 · Кодекс на труда
- §1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.183, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.183, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.2, ал.1 · Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер година
23.12.2022 град
Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският административен съд състав
На
30.11.2022 година
В публично заседание и следния състав:
Председател:
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
Членове:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
Секретар
Павлина
Петрова
Прокурор
Бонка
Василева от Окръжна прокуратура - Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор
Атанасов
Кас. Адм. Нак.
Дело номер
99 по описа за
2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ - чл.208 и следв. от АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „ИвеЛина 2015” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К. А. Т., подадена чрез пълномощник - адвокат М.К. от АК-***, със съдебен адрес за връчване на книжа и призовки: ***, против Решение №139 от 20.06.2022 год., постановено по АНД №395/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №09-2200029 от 11.03.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, с което, на „ИвеЛина 2015” ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция, в размер на 1500 лева.
Касаторът заявява в жалбата, че не е доволен от така постановеното решение, поради което го обжалва в срок, като постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли да същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Касаторът заявява, че не споделя изложените правни изводи на районния съд относно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като счита процесното НП за незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка твърди, че районният съд не бил взел предвид допуснатите процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство, изразяващи се в това, че при издаване на АУАН било допуснато нарушение на т.3 от чл.42 от ЗАНН, тъй като датата на извършване на нарушението била неправилно посочена, което нарушение било пренесено и в НП, т.е. нарушена била и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според касатора, в случая безспорно било установено в производството пред районния съд, че датата, посочена както в АУНН, така и в НП, била изцяло погрешна, тъй като на визираната такава - 10.01.2022 год., процесното нарушение на чл.415, ал.1 от КТ било обективно несъставомерно. Въвежда доводи, че първоинстанционният съд бил изградил неправилен извод, че се касаело за издадени АУАН и НП при спазване на всички изисквания на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като напълно бил игнорирал и не взел в предвид обективно съществуващия и установен факт по делото, че дадените от контролните органи предписания е следвало да се изпълнят най-късно до 07.01.2022 год., с изтичането на който срок, т.е. от следващия ден - 08.01.2022 год., работодателят вече бил в нарушение. Сочи, че всеки ден след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, след 07.01.20022 год., работодателят безспорно е бил в нарушение, но предвид изискването на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, била налице нередност при издаване на санкционния акт - предмет на обжалване в случая.
В жалбата са въведени твърдения, че независимо от изложените доводи от жалбоподателя, че не е осъществил процесното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, защото бил изплатил трудовото възнаграждение на работника, то районният съд, отразявайки в решението си, че е налице спор относно осъществено така нареченото от закона продължено нарушение, извършено чрез бездействие, неправилно определил момента на започване на това бездействие и кога е констатирано като осъществено нарушението. Касаторът счита, че така направеният извод за момента на началото на бездействието и момента на осъществяване на нарушението, категорично не бил съобразен с разпоредбата на чл.183, ал.2 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН. Сочи, че в случая крайният срок, до който предписанието е следвало да бъде изпълнено, бил присъствен ден и на следващия ден - 08.01.2022 год., нарушението се считало за реализирано и с оглед това било несъмнено, че както наказващият орган, така и съдът в случая не се съобразили с разпоредбата на чл.183, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, съответно неоснователно съдът приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.183, ал.4 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Излага съображения, че районният съд не е съобразил при постановяване на решението си наведените оплаквания за неточно посочване на датата на извършване на нарушението, за което е наложена имуществената санкция, което било равнозначно на липсващ реквизит по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Оспорва изцяло и мотивите, с които е отхвърлено като неоснователно наведеното в жалбата оплакване за липса на компетентност на органа при издаване на процесното НП, поради промяна на нормативната уредба на чл.404, ал.1, т.12 от КТ към момента на издаване на обжалвания акт, в сила от 22.12.2017 год., като счита, че и в тази част решението е неправилно и е постановено в противоречие на материалния закон. В тази връзка излага подробни съображения, че спорът по делото е свързан с това доколко е налице осъществено неизпълнение на дадени задължителни предписания от контролен орган, както и дали в случая работодателят дължи на работника договореното трудово възнаграждение за месеца. Счита, че спорът относно задължението за изплащане на трудово възнаграждение представлява „трудов спор” по смисъла на чл.357, ал.1 от КТ, поради което и по силата на чл.360, ал.1 от КТ, следвало да бъде разрешен по исков ред пред общите съдилища, т.к. Дирекция „Инспекция по труда” не била компетентна да разрешава трудови спорове между работници и служители и техните работодател. Счита, че предвид изложеното се налага изводът, че съдът неоснователно е приел за достатъчен законен повод само факта на съществуване на разпоредбата на т.12 от чл.404, ал.1 от КТ, като неоснователно не е счел за необходимо да обследва въпроса за тази правна възможност, че съществуват законови предпоставки, които възпрепятстват издаването на такива предписания, когато е налице спор между работодател и работник относно дължимостта на трудово възнаграждение или обезщетение. С други думи, според касатора, служителите на Дирекция „Инспекция по труда”, освен че имали право да издават предписания на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, то не можело да издават такива задължителни предппсанпя, когато бил налице спор между страните по трудовото правоотношение за неизплатено възнаграждение. Предвид изложеното, с жалбата моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №139 от 20.06.2022 год., постановено по АНД №395/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали, след което да постанови съдебен акт, с който да отменп наказателното постановление. С касационната жалба претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – „ИвеЛина 2015” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат М.К. от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че основните правни доводи, които следва да бъдат приети като основателни и като законен повод за отмяна на обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд, се обединяват в две групи. Сочи, че на първо място е това, което е било въведено като оплакване и е отхвърлено от Районен съд - Кърджали, а именно - че не е спазен срокът, за който съдът е следвало да направи извод, противен на този, който е направил в решението си и е отразил в мотивите си. Сочи, че дадените от контролните органи предписания е следвало да се изпълнят най-късно до 07.01.2022 год., който ден е петък и е присъствен, като с изтичането на този срок, а на практика това е на следващия ден –
08.01.2022 год. - събота, на която дата, макар и неприсъствен ден, жалбоподателят вече е бил нарушение и на практика, във всеки ден след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, т.е. след 07.01.2022 год., работодателят безспорно е бил в нарушение, но предвид изискването на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, била налице нередност при издаване на санкционния акт, в какъвто смисъл била и многобройната съдебна практика по касационните дела, която била посочена пред първата инстанция. Поради това счита, че следва да се приема, че на 08.01.2022 год. нарушението вече било реализирано, та дори и този ден да е неприсъствен. Твърди, че другият основен въпрос, върху който е следвало да се произнесе Районен съд – Кърджали и на който не е обърнал внимание и бил направен телеграфен извод, че по отношение на нормата на чл.404, ал.1 т.12 от КТ, към момента на съставяне на НП вече е факт, т.е. Инспекцията по труда имала правомощия да прави проверки и да дава предписания по отношение и на прекратени трудови правоотношения, но в настоящия случай безспорно бил налице трудов спор. Сочи, че Инспекцията по труда, като административнонаказващ орган, е приела, че след като липсват подписи във ведомостта, твърдението на работодателя, че същият е изплащал възнаграждението с ордери, които след самоволното напускане на работничката са изчезнали от бюрото и само те двамата са имали достъп, давало един сериозен повод да се приеме, че в случая е спорно, дали е платена работната заплата, т.к. в случая имало дума срещу дума. Сочи също, че по този повод имало подадени сигнали и жалби в Районна прокуратура – Кърджали, но към момента нямало произнасяне от тяхна страна, дали е извършено такова престъпление. Във връзка с това счита, че неоснователно Районен съд - Кърджали не е кредитирал показанията на главния счетоводител, който е изготвил документите и който е заявил в съдебно заседание, че изплащането на трудовото възнаграждение е станало чрез издаване на касови ордери в два екземпляра. Поради тези съображения счита, че към този момент има нарушение на правомощията на Дирекция „Инспекция по труда” и че ако тя има правомощия по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, не е следвало да ги упражнява, а спорът е следвало да бъде решен по общия гражданско-правен ред, в граждански съд, където била и подсъдността. Моли по тези съображения и по подробно изложените в жалбата, по повод на оплаквания срещу недостатъците и пороците на атакуваното решение, да бъде отменено същото, като претендира за направените по делото разноски, за които представя списък.
Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, не се явява, представлява се от пълномощник – ст.юрисконсулт Н. К., който оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното административно нарушение, както и че твърденията, въведени в касационната жалба, са били изложени и пред въззивната инстанция, като Районен съд - Кърджали дал подробни отговори на всяко едно от тях в мотивите към постановеното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат. Съображения в подкрепа на обжалваното решение излага и в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна, като намира, че посочените в нея доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение не могат да бъдат споделени. Счита също, че не са извършени съществени нарушения на процесуалните правила, като материалният закон е приложен правилно и че в тази връзка, правилно е преценено, че е налице осъществен състав на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, като правилно е преценен и моментът на извършване на деянието и че той е в един период, уточнен както от административнонаказващия орган, така и от Районен съд
Разпечатката съдържа 37 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a3db168-780b-4251-800a-396f159277db