Решение № 13581 от 11.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13581 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110171195 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Х. Г. Л., ЕГН **********, не дължи на ответника – „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *****, сума в общ размер на 7 997,99 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 15.06.2011г. по гр. д. № 10456/2010г. по описа на СРС, 39 с-в, поради погасяването по давност, както и разноски в изпълнителното производство.

Ищецът твърди, че на 15.06.2011г. по гр.д. № 10456/2010г. по описа на СРС, 39 с-в, срещу него бил издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от 15.03.2010г., във връзка с който с молба от 19.05.2017г. било образувано изп. дело № 20177440401664 по описа на ЧСИ С. Я. с взискател „ФИРМА“ АД. Твърди, че първите изпълнителни действия били извършени на 22.06.2017г. - шест години след издаване на изпълнителния лист. Сочи, че на 13.09.2022г. ответникът „ФИРМА“ ЕООД заменил като взискател „ФИРМА“ АД въз основа на извършена цесия от 18.02.2022г. Твърди се, че с молба от 10.02.2023г. ответникът поискал прекратяване на изпълнителното производство, за което ЧСИ постановил разпореждане за прекратяване от 17.02.2023г. С молба на „ФИРМА“ АД от 21.02.2023г. било образувано изп. дело № 20238440400529 по описа на ЧСИ Я.. Сочи, че вземането по листа било погасено по давност още преди образуване на първото изпълнително дело. Излага, че в изп. лист не било отбелязано извършването на каквито и да е изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност преди 22.06.2017г.

Моли съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество горепосочените суми, поради погасяването им по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита, че заповедта за изпълнение е влязла в сила едва след като била връчена лично на ищеца на 08.08.2017г. от ЧСИ С. Я. и Х.

Л. не възразил срещу нея. Сочи, че давността за събиране на вземането е започнала да тече през 2017г., като по изп. дело № 1664/2017г. и изп. дело № 529/2023г. били извършени множество изпълнителни действия. Твърди, че дори към момента на образуване на първото изпълнително дело вземането да е било погасено по давност, ищецът е направил отказ от последиците , като с молба от 28.06.2023г. поискал ЧСИ да усвои част от постъпилата сума по делото за погасяване на задължението му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на процесното вземане.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 15.06.2011г. по гр. д. № 10456/2010г. по описа на СРС, 39 с-в.

По предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, с оглед релевираните от ищеца твърдения за настъпване на правопогасяващ факт - давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за процесните вземания, предмет на принудителното изпълнение.

По делото е приобщено копие по изп. дело № 20178440401664 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № ***** на КЧСИ, район на действие – СГС, от което се установява, че изпълнителното производство било образувано по молба с вх. № 028065/19.05.2017г. от взискателя „ФИРМА ЕАД против длъжника Х. Г. Л. въз основа на изпълнителен лист от 15.06.2011г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 15.03.2010г. по гр.д. № 10456/2010г. по описа на СРС, 39 с-в. С издадения изпълнителен лист ищецът бил осъден да заплати на „ФИРМА ЕАД сумата от 5 070,34 лева, дължима по договор за кредит от 23.07.2008г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.03.2010г. до окончателното изплащане; сумата от 1 816,00 лева – възнаградителна лихва за периода 19.09.2008г. до 20.01.2011г., сумата от 856,79 лева – лихва за забава по т.9а за периода от 20.01.2008г. до 17.02.2010г., сумата от 154,86 лева – държавна такса, и 100,00 лева – адвокатско възнаграждение. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

От приложеното изпълнително дело се установява, че на 22.06.2017г. са изпратени два броя запорни съобщения – едно до „ФИРМА“ АД и до „ФИРМА“ АД, като на 26.06.2017г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, а на 27.06.2017г. е изпратено запорно съобщение от работодателя на длъжника „ФИРМА“, като на 28.06.2017г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. На 27.06.2017г. е изпратено и запорно съобщение към отдел ОПП на СДВР за налагане на запор върху лек автомобил „*****“, с рег. № *****. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, във връзка с която връчител е посетил адреса му в гр. С. на датите 26.06.2017г., 07.07.2017г. и 27.07.2017г. – делнични дни, като на последната дата е залепено уведомление във входа на сградата. Във връзка с това на 08.08.2017г. Х. Г. Л. е посетил кантората на ЧСИ Я., където лично е получил поканата за доброволно изпълнение. Установява се, че с разпореждане от 06.02.2019г. ЧСИ Я. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „ФИРМА“ ЕАД, „ФИРМА“ АД и „ФИРМА“ АД. На 29.07.2022г. е наложен запор върху лек автомобил „*****“, рег. № *****, за което е изпратено съобщение на ОПП на СДВР, получено на 02.08.2022г.

Установява се, че с разпореждане от 13.09.2022г. като взискател по делото на основание договор за цесия от 18.02.2021г. е конституиран „ФИРМА“ ЕООД.

Със запорно съобщение от 17.01.2023г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „ФИРМА“ АД.

С Постановление от 17.02.2023г. ЧСИ Я. е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молба с вх. № 11212/17.02.2023г., подадена от „ФИРМА“ ЕООД, е поискано връщане на изпълнителния лист, въз основа на който било образувано делото.

С платежно нареждане ***** от 16.04.2020г. се установява, че е постъпила сума по сметка на ЧСИ Я. в размер на 180,00 лева – от запор върху трудово възнаграждение за м.

03.2020г. от „ФИРМА“ ЕАД, а с платежно нареждане ***** от 23.06.2023г. по сметка на ЧСИ Я. е преведена сумата от 480,00 лева – от запор върху трудовото възнаграждение на 2 длъжника от „ФИРМА“ ЕАД.

От молба с вх. № 41379/28.06.2023г., подадена от Х. Г. Л., се установя, че желае постъпилата от запора върху трудовото възнаграждение сума да бъде усвоена, след което запорите да бъдат вдигнати и изпълнителното производство да бъде прекратено. Моли остатъкът да му бъда възстановен. От резолюция върху молбата се установява, че сума в размер на 512,47 лева следва да бъде възстановена по посочена от длъжника банкова сметка, за което свидетелства и платежно нареждане от 30.06.2023г.

По делото е приобщено и копие от изп. дело № 20238440400529 по описа на ЧСИ С.

Я., рег. № ***** на КЧСИ, район на действие – СГС, от което се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 12074/21.02.2023г. на взискателя „ФИРМА“ ЕООД против длъжника Х. Г. Л. въз основа на изпълнителен лист от 15.06.2011г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 15.03.2010г. по гр.д. № 10456/2010г. по описа на СРС, 39 с-в. По издадения изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на „ФИРМА ЕАД сумата от 5 070,34 лева, дължима по договор за кредит от 23.07.2008г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.03.2010г. до окончателното изплащане; сумата от 1 816,00 лева – възнаградителна лихва за периода 19.09.2008г. до 20.01.2011г., сумата от 856,79 лева – лихва за забава по т.9а за периода от 20.01.2008г. до 17.02.2010г., сумата от 154,86 лева – държавна такса, и 100,00 лева – адвокатско възнаграждение. Върху листа е отбелязано, че по предходното изпълнително дело № 20178440401664, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, последното изпълнително действие е запор върху банкова сметка от 11.02.2019г. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи, а именно налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Изпратени са запорни съобщения от 21.03.2023г., от които се установява, че на 15.03.2023г. ЧСИ Я. е наложил запори върху банкови сметки на длъжника в „ФИРМА АД и „ФИРМА“ АД. Със запорно съобщение от 03.04.2023г., изпратено до „ФИРМА“ ЕАД, се установява, че бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на Х. Л.. Със съобщение с вх. № 22590/05.04.2023г. „ФИРМА“ ЕАД уведомяват ЧСИ Я., че длъжникът е в неплатен отпуск от 23.03.2020г., поради което не могат да бъдат превеждани никакви суми по изпълнителното дело. Установява се, че на 07.04.2023г. чрез работодателя на длъжника му е връчено съобщение за образуване на изп. дело, ведно с уведомление за извършената цесия. На 23.04.2023г. бил наложен запор върху лек автомобил „*****“, рег. № *****.

С молба с вх. № 76727/16.11.2023г. от взискателя по делото е поискано извършване на справки за съществуване на банкови сметки и предприемане на изп. действие чрез налагане на запор при наличието на такива. С молба с вх. № 110916/10.12.2024г., подадена от взискателя „ФИРМА“ ЕООД е поискано налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „ФИРМА“ АД. С молба с вх. № 01607/06.01.2025г. взискателят е помолил да бъдат наложени запори върху банкови сметки на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжник за оспорване на вземането по изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14), задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до 3 постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.