Определение № 37017 от 09.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37017 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110105526 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. И. Ц., Н. Ц. Н. и И. Ц. Н., като наследници на Ц. Н. Ц., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове при условията на разделност за следните суми: сумата 1274,52 евро, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата 146,62 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2024г. до 02.02.2026г., начислена върху главницата за ТЕ, сумата 36,26 евро, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2023г. м.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 8,01 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 02.02.2026г., начислена върху главницата за дялово разпределение, в условията на разделност при квоти - по 1/3 част за всеки от ответниците, както следва:

- Т. И. Ц. - 424,84 евро, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата 48,88 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2024г. до 02.02.2026г., начислена върху главницата за ТЕ, сумата 12,09 евро, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2023г. - м.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 2,67евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 02.02.2026г., начислена върху главницата за дялово разпределение;

- Н. Ц. Н. – 424,84 евро, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата 48,88 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2024г. до 02.02.2026г., начислена върху главницата за ТЕ, сумата 12,09 евро, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2023г. - м.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 2,67евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 02.02.2026г., начислена върху 1 главницата за дялово разпределение;

- И. Ц. Н. - 424,84 евро, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата 48,87 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2024г. до 02.02.2026г., начислена върху главницата за ТЕ, сумата 12,08 евро, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2023г. - м.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 2,67евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 02.02.2026г., начислена върху главницата за дялово разпределение.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

На основание чл.146, ал.1 във вр.чл.140 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад на делото:

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с наследодателя на ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот апартамент 64, находящ се в гр. София, район Младост, **************, аб. № ******* за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците, като наследници на починалия наследодател и като собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за конституиране на трето лице помагач /„Далсия“ ООД/, за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, за задължаване на лицето, което иска да бъде привлечено като помагач по делото да представи документите за главния отчет и изравнителните сметки за периода, за приемане като доказателства по делото на представените с исковата молба писмени документи, както искания по чл. 192 ГПК. Претендира разноски.

Ответниците не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно:

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основават изгодни за себе си последици.

УКАЗВА на ищеца по главните искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН, че в негова доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; 2) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период; 3) че доставената до имота топлинна енергия за процесния период е на стойността, посочена в исковата молба; 4) че цената на „услугата дялово разпределение“ за имота за процесния период е на стойността, 2 посочена в исковата молба.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже: 1) съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, ако твърди такова.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Следва да се уважи искането за конституиране на помагач на страната на ищеца, доколкото ищецът е обосновал правния си интерес да привлече това лице с изложените в исковата молба доводи.

По доказателствените искания:

Исканията за приемане на представените с исковата молба писмени документи като доказателства по делото, както и за задължаване на третото лице да представи по делото описаните в исковата молба документи по реда на чл. 190 ГПК следва да бъдат уважени.

Следва да се отложи произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза за първото по делото открито съдебно заседание, с оглед осигуряване на възможност на ответника да изрази становище.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза се явява ненеобходимо за разрешаване на спора и следва да се остави без уважение.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а страните да бъдат приканени да разрешат спора си доброволно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Далсия“ ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата молба писмени документи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Далсия“ ООД в срок до насроченото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия в процесния имот през исковия период, както и изравнителните сметки за същия период, документи относно сертификацията на общия топломер в АС, документ относно датата на връчване на изравнителните сметки на представител на ЕС за отоплителните сезони, включени в периода.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане на съдебнотехническа експертиза със задачи, формулирани с исковата молба, за първото по делото открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

3

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 27.11.2026 г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.