Присъда № 12 от 22.05.2024, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 12, постановена на 22.05.2024г. по НОХД № 10/2024г. на Районен съд - Търговище

Подсъдимият В. А. В. от гр. Р., ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК, за това че на 06.01.2023 г. в гр.Търговище в съучастие с неустановени по делото лица – извършители, с цел да набави за себе си и за извършителите имотна облага, като помагач, възбудил и поддържал у И. Т. М. от гр.Търговище заблуждение, че участва в провеждана от служители на полицията акция за залавяне на телефонни измамници, като с това й причинил имотна вреда в размер на 9 000 /девет хиляди/ евро.

Пострадалата И. Т. М. бе конституирана като частен обвинител в процеса.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Търговище поддържа обвинението като безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна. Изтъква, че обективно установените по делото обстоятелства обосновават извод, че подсъдимият е осъществил престъплението умишлено и съзнателно. Пледира подс.В. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. При определяне на следващото му се наказание счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено безупречното му процесуално поведение, с оглед което да му бъде наложено наказание от една година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три години.

ПовеР.кът на частния обвинител също намира обвинението за доказано. Изтъква, че фактическите действия на подсъдимия доказват негово осъзнато поведение при осъществяване на деянието. Поради това счита, че е доказана както обективната, така и субективната страна на престъплението по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК и пледира подс.В. да бъде признат за виновен, като не взема становище относно наказанието, което следва да му бъде наложено.

Подсъдимият В. В. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Описва фактическата обстановка, като обяснява, че се е доверил на приятеля си Т. И., посредством когото неустановеното по делото лице се свързало с него. Твърди, че не е разбрал, че участва в измама, като в противен случай би сигнализирал органите на полицията. Желае да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия намира обвинението за недоказано. Счита, че по делото не е установено, че подсъдимият е имал умисъл да подпомогне извършването на измама. Изтъква, че подс.В. е съзнавал единствено, че срещу съответно заплащане извършва услуга на клиент, с когото го свързал приятелят му Т. И., която услуга се изразявала в пренасянето на неголяма сума пари и едно яке. Защитникът сочи, че относно субективната страна на престъплението е налице само предположение – не е доказан умисъл при 1 извършване на деянието, както и изискуемата от закона специална цел.

Считайки, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, защитникът пледира за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. А. В., ЕГН ********** е неосъждан /реабилитиран/, със средно образование. Същият живеел в гр. Р. и от години се занимавал с извършване на таксиметрови превози. В периода от 2021г. до м.март 2023г. управлявал таксиметров автомобила марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.

№*****, който бил наел от „С.и строй“ ЕООД.

На неустановен ден около Коледните празници през 2022г. с подсъдимия по телефона се свързал св.Т. И. от с.Р., общ.Несебър, който бил негов познат и също работел като таксиметров шофьор. Св.И. попитал подсъдимия дали може да даде телефонния му номер на лице, което било закъсало с автомобила си в Р.. След като подсъдимият дал съгласието си, получил телефонно обаждане на личния си телефонен номер ********* от неустановен в хода на разследването телефонен номер с код на Република Р..

Подсъдимият приел обаждането. С него се свързал неустановен в хода на разследването мъж, който той не познавал. Мъжът му обяснил, че лекият му автомобил се бил развалил в гр.Б., Р. и го помолил да посети с.Г., общ.К., където баба му щяла да му даде пари, които подсъдимият трябвало да му закара до гр.Б.. Подс.В. първоначално предложил на мъжа да му осигури пътна помощ от гр.Р., но той отказал това предложение. Тогава подсъдимият решил да изпълни молбата на клиента и потеглил към посоченото населено място. По пътя обаче, непознатият мъж отново се обадил и му казал да не ходи до с.Г., общ.К.. Обяснил, че ще му се обади отново допълнително.

Св.И. М. била пенсионер. Същата живеела в гр.Търговище, ул.“Р.“, като използвала стационарен телефонен номер ****** и мобилен телефонен номер ******************.

На 06.01.2023г. около 14.30 часа, св.М. получила телефонно обаждане на стационарния си телефон. Същата приела обаждането и разговаряла с мъж, който се представил за началник на полицията в гр.Търговище. Обяснил на св.М., че в гр.Търговище имало група телефонни измамници и й се обажда, за да я предпази. Мнимият полицай обяснил, че ако й се обадят въпросните измамници, трябвало да го потърси на телефонен номер ******************.

Св.М. повярвала, че разговаря със служител на МВР, поради което му предоставила мобилния си телефонен номер.

След няколко минути св.М. отново получила обаждане на стационарния си телефон. Отново бил мъжки глас, който й казал, че дъщеря й е пострадала и била необходима сумата от 20 000 лева за операция. Св.М. попитала как да даде парите, при което разговорът продължил с друг мъж, който отправил множество закани и заплахи спрямо нея. Докато св.М. разговаряла по стационарния си телефон получила телефонно обаждане на мобилния си 2 телефон. Обаждането било от номер +*****. Тя приела обаждането, при което установила, че отново разговаря с мъжа, представил се за полицейски служител. Същият обяснил, че вече са били задържани двама от измамниците, но е необходимо св.М. да съдейства за залавяне на останалите. Поради това била инструктирана да изтегли пари от банковата си сметка, като през цялото време не трябвало да прекъсва телефонния разговор. Св. М. повярвала, че участва в акция за залавяне на телефонни измамници и се отправила към клон на „Пощенска банка“АД в гр.Търговище. Без да прекъсва телефонния разговор изтеглила от личната си банкова сметка парична сума в размер на 9000 евро, след което била инструктирана от мнимия полицай да наеме стая в хотел „Идол“ в гр.Търговище, за да се скрие от измамниците. Св.М. наела стая в посочения хотел, намиращ се на ул.“П.Р.Славейков“ № 27 в града. Мъжът, представил се за полицай, й обяснил, че е необходимо да скрие в подплатата на палтото си сумата от 8000 евро. Св.М. била облечена със зелено яке, на което според инструкциите, скъсала подплатата и в нея скрила сумата от 8000 евро.

В същото време подс.В. получил телефонно обаждане на мобилния си телефон с № ********* от румънски телефонен номер. При отговаряне на обаждането установил, че му се обажда мъжът, който го бил потърсил преди Нова година за курса до с.Г., общ.К.. Непознатият мъж отново го помолил да вземе пари от баба му. Обяснил, че този път трябва да отиде до гр.Търговище и да вземе парите от баба му, които да транспортира и предаде в гр.Б., Р..

Непознатият мъж обяснил на подс.В., че за услугата ще получи сумата от 200 евро. Подсъдимият заподозрял, че се касае за телефонна измама, но въпреки това се съгласил, тъй като имал нужда от парични средства. Същият потеглил от гр.Р. към гр.Търговище.

Около 17.17 часа, подс.В. пристигнал с таксиметровия автомобил пред хотел „Идол“ в гр.Търговище, но продължил по улицата и паркирал автомобила на паркинг в непосредствена близост до хотела. Подсъдимият излязъл от автомобила и отишъл до входа на хотела, като поддържал постоянна телефонна връзка с непознатия мъж.

Св.М. била инструктирана по телефона да излезе пред входа на хотела и да предаде на подс.В. сумата от 1000 евро и якето си с намиращите се в него 8000 евро. Същата, вярвайки, че помага на полицията, излязла пред хотела и предала на подс.В. сумата от 1000 евро и якето си с намиращата се в него парична сума в размер на 8000 евро.

След като взел парите и якето, подс.В. потеглил с таксиметровия автомобил, като се насочил към Р.. Преди да стигне гр.Б. бил инструктиран да остави якето с намиращата се в него парична сума на земята в близост до лек автомобил, посочен от мъжа, с когото разговарял. Подс.В. оставил паричната сума и закачил якето на ограда в близост, като предварително взел за себе си 200 евро, съгласно предварителната уговорка.

В хода на разследването била назначена и изготвена видеотехническа експертиза на видеозаписи от камерите на хотел „Идол“, находящ се на ул.

„П.Р.Славейков“ № 27 и на кафе - аперитив „Дървеното“, находящ се на 3 ул.“П.Р.Славейков“ № 25, предадени с ПДП.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс.В. В. и показанията на св.И. М., дадени при разпита им в хода на съдебното следствие, както и показанията на последната от ДП, които също бяха приобщени към доказателствения материал; обясненията, респ. показанията дадени от подс.В. и св.М. при проведената в с.з. очна ставка; показанията на свидетелите Т. И., Р. М., Н. Ж., Н. В., С. М. и П. П., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на последните трима от ДП, които също бяха прочетени в с.з. и които същите заявиха, че поддържат; заключението на видео - техническата експертиза, приложеното бордеро от 06.01.2023г., издадено от Пощенска банка /“Юробанк България“ АД/, протоколите от 09.01.2023г. за доброволно предаване на CD, справки от мобилни оператори, справки по НБД „Население“, справка за съдимост на подсъдимия, както и останалите приложени към делото доказателства.

Анализирайки събрания по делото доказателствен материал, съдът констатира, че показанията на св.П. П. и в двете фази на процеса не предоставят сведения от значение за делото и показанията на този свидетел по никакъв начин не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

По отношение показанията на св.Н. Ж., съдът прецени, че същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, въпреки, че същият бе допуснат и разпитан като свидетел. Съгласно чл.118, ал.2 от НПК, не могат да бъдат свидетели лицата, които са извършвали действие по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР. В случая от разпита на св.Ж. се установи, че той е извършвал такива беседи, поради което съдът не взе предвид показанията му при решаване на правния спор.

Събраният доказателствен материал не съдържа противоречия и безспорно установява следните обстоятелства:

Доказва, че около Коледните празници на 2022г. по телефона с подсъдимия се свързало неустановено лице от телефонен номер с румънски код. Същото поискало от подсъдимия срещу заплащане да отиде до с.Г., общ.К., за да вземе парична сума от баба му, която сума да му занесе в гр.Б., тъй като лицето било закъсало с автомобила си. Няма спор и че подсъдимият тръгнал за селото, но по пътя лицето отново му телефонирало, като му казало да се върне, както и че ще му се обади отново. Безспорно установено е, и не се спори, че на 06.01.2023г. т.е. десетина дни след първото обаждане, неустановеното лице отново телефонирало на подс.В., този път с искане да отиде до гр.Търговище, откъдето да вземе пари от баба му, които да му занесе в гр.Б.. Доказан е и факта, че подсъдимият се съгласил и отишъл с таксиметровия автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ ***** в гр.Търговище.

Паркирал на паркинга до хотел „Идол“, откъдето неустановеното лице заявило, че трябвало да излезе баба му. Доказан е факта,че от хотела излязла 4 св.М., която му предала парична сума, както и якето си и след като ги взел подс.В. потеглил към гр.Б.. Преди да стигне там, подсъдимият бил инструктиран да остави якето с парите в близост до лек автомобил, посочен от мъжа, с когото разговарял. Подс.В. закачил якето с парите на ограда, която се намирала в близост, като предварително взел за себе си 200 евро, съгласно предварителната уговорка. Така установените факти не се оспорват от подсъдимия, напротив потвърждават се от неговите обяснения. Според твърденията на подс.В., които не са опровергани, сумата, която той трябвало да получи за услугата била 200 евро и именно този размер съдът прие за доказан.

Разпечатката съдържа 30 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a3cef15-2151-43fb-b162-c3163f67271e