Решение № 166 от 30.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. П., 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. К.а като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500185 по описа за 2025 година

Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение №1439/21.11.2024 г. на РС - П., постановено по гр.д.№1109 по описа за 2023 година е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, гр.С., бул.„Генерал Н. Апостолов“ №21 да заплати на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС във вр. с чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.П., обл.П., ул.„ П.С.“ №37, представляван от адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес гр.С., ул.

„Р.В.“ №14Б, офис 2 дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в размер от 251,64 лв., както и обезщетение за забава в размер на 30,49 лв. представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 24.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за главница над присъдената сума в размер на 251,64 лв. до претендирания размер от 2 293,30 лв. и иска за обезщетение за забава над 1 присъдената сума в размер на 30,49 лева, до претендирания размер от 265,60 лева, като неоснователни.

Осъден е Н. Г. П. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 95,23 лв.

Осъдена е ГДИН на основание чл.38 ЗА да заплати на адв. А. Д. от САК възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер от 44,54 лв.

Осъдена е ГДИН да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Районен съд - П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 19,30 лева.

В срок така постановеното решение в осъдителната му част е обжалвано от ГДИН, в която се излагат оплаквания, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.

Работодателят не желаел ощетяването на служителите, поради което била издадена заповед относно работното време, добавяща допълнително 30 минути към всеки отработен наряд. Това било действителното време, което било необходимо за сдаването и приемането на едно дежурство.

Такива производства били проведени в РС - Бургас, като впоследствие въззивната инстанция уеднаквила практиката, като приела, че се полага труд допълнително 30 минути към 12-часовите и 24-часовите дежурства.

Признатите допълнителни 30 минути били напълно достатъчни за извършване на всички дейности.

Съдът не взел предвид показанията на св.Ф., като съобразил противоречащите им показания на св.Б. и Д.. Тези свидетели също били заинтересовани, тъй като били предявили идентични искове.

Първоинстанционният съд неправилно възприел представените от ответника видеозаписи.

ГД И Н и Затвора - П. били държавен властнически орган част от Изпълнителната власт и писмените доказателства и видеофайловете, които произлизат от системата, следвало изначално да се приемат за истинни, освен ако не бъдат оспорени по съответния ред и се докаже, че са неистински.

2

На видеофайлове имало таймер, който отчита час, минута, секунда и манипулации били лесно установими.

Тъй като представителят на ищеца ги оспорил, то негова била и тежестта да докаже оспорването си.

Считат, че допълнително заплащаните от работодателя 30 минути съответстват напълно реално на отработеното от надзирателите работно време при 12 и 24 часови дежурства.

Неправилно бил възприет и представения Протокол №ВД/МЗ48/12.02.2019 г., който бил съставен извън исковия период, при друга организация на работа и не следвало да се приема като доказателство.

В засеченото време за инструктаж, приемане, сдаване и отвод имало и допълнително заложено време от 35 минути за извършване на обиски и претърсвало в затвора през 2010 година.

Такова задължение за обиск и претърсване не било заложено в заповедите за работното време относими към исковия период през 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., - Заповед № Л-1269/01.09.21 г., ЗА Началник па Затвора - 11азарджик гл. инспектор Д.Д. на основание Заповед №ЧР-05-283, Заповед №Л-148/31.01.2022 г. на Началник па Затвора – П., старши комисар В.

К. на основание Заповед №ЧР-05283/17.08.2021г.; Заповед №1551/24.11.2022г. старши комисар В.К. на основание Заповед №05283/17.08.21 г. и чл.166.(1) от ППЗИПЗС; Заповед № Л-1687/23.12.22 г.

Показанията на св.Е. Б., че положението по отношение на сдаването и приемането на постовете в Затвора - П. през 2019г. е напълно идентично с това през исковия периода след 2020 г. не били верни.

Съгласно постовите книги, които е подписвал ищеца сутрин при сдаването на наряда, не е имало случай за времето на исковия период да си тръгва по-късно от 08:45 ч. при начало на работния ден 8:15ч., което още ,което показвало, че общата продължителност не е повече от 24 ч. и 30 мин.

След като служителя се подпише, че е сдал поета той повече няма задължения към работодателя и му остава да извърви 50-метра разстояние от корпуса до КПП на затвора където се намира стаята за отвод, следва отвод за 5 минути и напускане на затвора.

Било разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят 3 към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ННЗИПЗС, които се зачитат за работно време.

Представените видеозаписи потвърдили свидетелските показания на гл.инспектор Г.Ф. и опровергавали показанията на свидетелите Е. Б. и К. Д..

Във връзка с представената съдебно-счетоводна експертиза бил поставен въпроса за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения, поради това, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023г. не съвпада е края на отчетния период, за сумарно отчитане.

Ищецът не доказал при условията на пълно и главно доказване, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамки те на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Такова доказване не било проведено.

Служителят не бил длъжен да се явява преди определеното начало на работното време.

Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължение, т.е. било налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд.

Коментират се видеозаписите относно необходимото време за извършване на възложените на служителите дейности.

Формулирано е искане решението в обжалваната част да бъде отменено.

Претендира разноски.

Прави искане да бъдат прегледани отново представените видеофайлове.

В срок е постъпил писмен отговор от Н. Г. П. чрез адв.Д., в която във връзка с изложените във въззивната жалба доводи сочи, че няма установена практика в страната по идентични спорове. Посочените от ответника решения на РС и ОС Бургас касаели съвсем различен период, като за различните затвори действат различни заповеди на началниците им, поради което и споровете били различни.

Съдът кредитирал с доверие показанията на двамата свидетели Б. и Д. като последователни и логични, като констатирал едно единствено 4 противоречие относно края на работното време на ищеца. Поради това дал превес на показанията на свидетеля, който има същото работно време с това на ищеца.

Първоинстанционният съд приел представените видеозаписи и те били възпроизведени в присъствието на двете страни и един свидетел.

Ориентирането в записаното било трудно.

Използването на звукозаписи и видеозаписи като доказателствени средства в гражданския процес било допустимо, но преди съдът да ги приеме, било необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице (чл.195 ГПК). Целта на тази експертиза била да докаже автентичността на записа. Съгласно практиката на ВКС е възможно приемането на това доказателство в процеса и без експертиза, но само в случай че насрещната страна не ги оспори. Такова оспорване било направено от страна на ищеца, но в същото време ответната страна не се възползва от предоставената законова възможност и не поиска назначаване на видео-техническа експертиза.

Съдът анализирал и ценил конкретните видеозаписи. От друга страна от гледна точка на доказателствената стойност на видеозаписите от КПП 1 – те могли да докажат единствено и само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по делото. От тези записи нямало как да се придобие представа за началото и края на работната смяна на ищеца. От събраните по делото свидетелски показания (и на двамата свидетели) ставало ясно, че началото на работното време започва още преди служителите да влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през бариерата и приключва с напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки че там са разположени камери за видеонаблюдение, от там не са представени и видеозаписи.

Установено било от събраните доказателства, че определените в Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази причина при нарядите по време на празничните дни, на служителите се зачита и заплаща допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както стана ясно от свидетелските показания, не се извършват никакви по-специфични дейности, различни от делничните дни.

5

Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

С протоколно определение от проведеното на 17.04.2025 г. открито съдебно заседание е оставено е без уважение искането за преглеждане на видеофайловете пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.187 ал.7 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против ГДИН ищецът Н. Г. П. твърди, че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като бил държавен служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно - охранителния състав в ответната ГДИН при Министерство на правосъдието гр. С., с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора П.. Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения. Посочва, че работата в системата на ГДИН била организирана на смени от по 24 ч. непрекъснати денонощни дежурства или по 12 ч., по предварително утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.

Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за периода от 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.

Работното време било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното време, което включвало продължителността на положените от него дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.

Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Твърди, че се явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд 6 значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че времето, през което осъществявал професионална дейност, било необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател.