Решение № 13174 от 14.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13174

Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕТА ПЕКОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА административно дело № 20267050702497 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172, ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. Б. И., с адрес – гр.Суворово, [улица], подадена чрез адв.Г., адрес за съобщения – гр.Варна, [улица], ет.*, ап.*, против Заповед № GPAM-2360003/27.07.2026г. на старши полицай към РУ Девня, ОДМВР Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и противоречи на целта на закона. Твърди, че не е взето предвид обстоятелството, че веднага след проверката е заплатена застраховка „ГО“ – нововъзникнал факт след издаване на ЗПАМ, респ. са върнати табелите и регистрацията на автомобила е възстановена, и продължаването на изпълнението на заповедта противоречи на целите на закона. Твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е налице нито едно доказателство, че той или собственикът на автомобила са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, а регистърът воден от МВР не е публичен. Твърди и че не е налице нито едно доказателство относно субективния елемент на вмененото нарушение. Моли да бъде взето предвид и че работи извън населеното място, в което живее със семейството си и изпълнението на заповедта ще му нанесе непоправима щета за него и семейството му. Твърди и че оспореният акт не е мотивиран. Моли да бъде отменена обжалваната заповед, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – старши полицай към РУ Девня, ОДМВР Варна, чрез ю. к. Г., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че са налице материалноправните предпоставки за прилагана на ПАМ и издаване на оспорената заповед. Счита същата за правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2360003/27.07.2026г. на старши полицай към РУ Девня, ОДМВР Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

От АУАН Серия GA № 4854955/27.07.2026 год. се установява, че е съставен за това, че на 27.07.2026 г. жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, ПС е със служебно прекратена регистрация от 23.06.2026г. във връзка с чл.143, ал.10 ЗДвП, с което е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП.

С мотивирана резолюция №26-0253-[рег. номер]/03.08.2026 г. на Началник група в ОДМВР Варна е прекратено административнонаказателното производство по АУАН Серия GA № 4854955/27.07.2026 год.

Представена е справка за нарушител водач за И. И..

От представените от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че за автомобила е сключена застраховка „ГО“; жалбоподателят работи по трудов договор като охранител в гр.Добрич, а заявеният му настоящ адрес е в гр.Варна.

От справката за собственост на автомобила се установява, че жалбоподателят е негов собственик. От справката за регистрация на МПС се установява, че 23.06.26г. служебно е прекратена регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] по чл.143, ал.10 ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО, като на 27.07.26г. служебно е възстановена регистрацията на МПС при уведомление от ГФ за валидна ГО.

Със Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на Директора на ОД на МВР Варна са оправомощени длъжностните лица от ОД на МВР Варна, които с мотивирани заповеди да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4 т.5, б.“а“ и т.6 ЗДВП, съобразно тяхната компетентност. От заповеди № 8121з-1656/07.12.2021г. и № 365з-958/16.02.2022г. се установява, че оспорената заповед е издадена от длъжностно лице, на което е възложена такава компетентност.

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2360003/27.07.2026г., издадена от старши полицай към РУ Девня, ОДМВР Варна, се установява, че на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.140, ал.1, т.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за това, че на 27.07.2026 год. в гр.Вълчи дол, по [улица]до БГ Агро посока с.Брестак, управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Ц200 компресор с рег. № [рег. номер], като същият не е регистриран по съответния ред, а е със служебно прекратена регистрация от 23.06.2026г. във вр. с чл.143, ал.10 ЗДвП.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.172, ал.1 ЗДвП.

Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5, б.“а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, видно от представената по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.1 ЗДвП, както и заповеди № 8121з-1656/07.12.2021г. и № 365з-958/16.02.2022г. органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената в чл.172, ал.1 ЗДвП писмена форма, като съдържа реквизитите, визирани в чл.59 АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК.

Съгласно чл.171, ал.1, б. з)гг) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП/.

След изменението на чл.143, ал.10 ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., е отпаднало задължението за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, обаче изисква при прекратяване регистрацията да се уведомява собственика на ПС, посочен в регистъра. Т. уведомяване изисква и разпоредбата на чл.574, ал.10 КЗ. Съгласно същата информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл.574, ал.11, изр.2 КЗ когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

В случая не са налице доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомяван от Гаранционния фонд по реда и при условията на КЗ. Прекратяването на регистрацията на МПС в тези хипотези не настъпва по силата на закона (както в хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДвП), а е предвидена процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства. Това уведомяване не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, тъй като информацията за прекратяване на регистрацията не е публично достъпна и собственикът на МПС, а и всяко трето лице, на което е предоставено управлението на автомобила, не могат да се сдобият с нея. Именно от узнаването за служебното прекратяване на регистрацията на автомобилът му собственикът е длъжен да съобрази поведението си с правните последици от това. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства, в който смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС, І и ІІ колегия на ВАС.

Предвид липсата на доказателства, а и твърдения за това, че жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, то не може да се приеме, че поведението му осъществява състава на чл.175, ал.3 ЗДвП, съответно, че са били налице основания за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, буква з)гг) ЗДвП.

Предвид горното, ЗППАМ е издадена в противоречие на материалния закон.

Отделно, ЗППАМ е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Като проявление на този принцип, разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171, т.1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.