Решение № 20 от 05.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 05.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.ева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.ева Гражданско дело № 20231100113642 по описа за 2023 година

Иск на основание чл.127, ал.2 във вр ал.1 от ЗЗД.

Предявен от Г. Б. С., ЕГН ********** от гр.София против В. М. В., ЕГН ********** от гр. София, ул. *******, комплекс Оазис резидънс, блок *******. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата общо от 73006,11лв, ведно със законната лихва, начиная от 05.12.2023г – датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща заплатената от ищеца половина от общия размер на дължимите погасителни вноски за периода 09.04.2018 г. - 13.05.2019 г. по сключен между него, като кредитополучател и „БАНКА ДСК“ ЕАД договор за ипотечен кредит от 01. 08. 2007 г. и допълнителни споразумения към него, която половина от общия размер на дължимите погасителни вноски се дължи от ответницата на основание поетата от нея солидарна отговорност по същия договор. Претендира съдебни разноски по списък.

Ответницата оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане като съдебна разноска на адвокатско възнаграждение, за което липсват доказателства да е 1 уговорено и заплатено. Не е заявила искане за присъждане на съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В подадената искова молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи - сключили граждански брак на 29.07.2000г, развели се на 10.11.2014г по гр. д. № 34555/2014г по описа на СРС, 80 състав. По време на брака на 24.02.2005г двамата сключили Договор за кредит за покупка на недвижим имот с „Банка ДСК” ЕАД – кредитът бил в размер от 80970лв за закупуване на апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж. к. „******* Имотът бил закупен на 28.02.2005г с нот.акт № 39, том II, per. № 02620, дело № 0218/28.02.2005г на нотариус В.Б., per. № 302 в НК за цена 89970лв, платена с кредита и 9000лв с лични средства на двамата. Върху имота била учредена договорна ипотека.

През 2007г, по време на брака, рефинансирали кредита, за което бил съставен Договор за ипотечен кредит от 01.08.2007г с „Банка ДСК” ЕАД (Договора), а след това и три допълнителни споразумения, подписан от ищеца като кредитополучател, за сума от 185 887лв и срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на усвояване. За обезпечаване на договора била учредена ипотека върху недвижими имоти, към онзи момент притежавани като съпружеска имуществена общност, а именно - УПИ Х-509 с площ 334 и м.в кв. 29 по плана на гр. Правец и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и ап. № 4 в ж. к. „Младост-4“, като бил съставен нот. акт, подписан от ответницата. По договора за кредит тя декларирала, че й е известно, че носи солидарна отговорност за задължението, което ще бъде обезечено с ипотеките – подписала се под договора като съпруга на ищеца.

На 30.07.2013г, една година и три месеца преди развода, страните сключили брачен договор - рег. № 3621/15.08.2013г, том I, акт № 85 по описа на нотариус Д.Г., per. № 371 в НК, район на действие - PC – Ботевград, вписан в Службата по вписванията в гр.Варна и гр.Ботевград. В него уговорили, че всеки от съпрузите отговаря за поетите от него задължения по време на брака и след неговото прекратяване. Страните си разпределили собствеността върху недвижимите имоти, като ищецът придобил имота в гр. Правец и дарил на ответницата 1/ 2 ид.ч. от ап. № 115 в гр.Варна, ведно с прилежащото му избено помещение № 46.

2

След развода на страните, семейното жилище, придобито в режим на СИО ап. № 4 в ж. к. „Младост-4“ било предоставено за ползване на ответницата и децата, като ищецът продължил да изплаща кредита за придобиването на този апартамент. На 09.11.2015г страните се споразумели ищецът да изкупи идеалната част на ответницата от този апартамент, за което бил съставен нот. акт, като ответницата и двете им деца продължили да го ползват безвъзмездно до 11.02.2020г.

Ищецът се надявал, че с парите, които той дал на ответницата за идеалната й част, тя ще погаси част от общия им кредит, което не се случило, а всички вноски по двата кредита погасявал той и по време на брака и след неговото прекратяване. Поради това предявил против ответницата иск за връщане на половината от платеното от него към онзи момент и било образувано гр. д. № 25794/2018г по описа на СРС, ГО, 26 състав - с Решение № 81643/04.05.2020г ответницата била осъдена, на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД да му заплати сумата от 18 873,21лв, представляваща половината от дължимите погасителни вноски за периода 09.11.2014г - 23.03.2018г по договора за кредит от 01.08.2007г. Това решение било потвърдено с Решение № 260557/15.02.2022 г. на СГС, ГО, II А въззивен състав по в.гр.д. № 10181/2020г, недопуснато до касация с Определение № 50309/08.08.2023 г. на ВКС, IV ГО по к. гр. д. № 1994/2022г.

Ищецът продължил да изплаща вноските и след 23.03.2018г, като го погасил изцяло към датата на предявяване на настоящия иск, като половината от общия размер на платеното от него, дължима от ответницата, възлизала общо на 73006,11лв с сбор от следните плащания: за периода 09.04.2018 г. - 09.09.2018 г. заплащал на 9-то число от съответния месец помесечна вноска за кредита от 758,96лв, общо 6 вноски; на 04.10.2018 предоговаряне; г. заплатил еднократно сумата 150лв - такса за периода 09.10.2018 г. - 09.05.2019 г. заплащал на 9-то число от съответния месец помесечна вноска за кредита от 493,93лв, общо 8 вноски и н а 13.05.2019 г. заплатил сумата от 64 354,81 лв за предсрочно погасяване на кредита с цел избягване заплащането на лихви.

Според него кредитите са били предоставени за задоволяване на нужди 3 на семейството, конкретно заетата сума от 94 857лв, съгласно т.4.1. от Договора, била използвана за закупуване на УПИ Х-509 с площ 334 кв.м. в кв.

29 по плана на гр. Правец с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и била преведена по банковата сметка на продавачите. От предоставената по кредита сума от 91 030лв, постъпила по банковата му сметка била изразходена сумата от 77 195лв за окончателно погасяване на задълженията на страните по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 24.02.2005г с размер на кредита от 80 970лв, предоставен за закупуване на апартамент № 4, ж. к. ******* в гр.София , съгл. т. 4.2 от Договора; била изразходена сумата от 10 000лв за първоначални строителни и ремонти дейности по двуетажната жилищна сграда в гр.Плавец, закупена в степен на завършеност „груб строеж" и била изразходена и сумата от 3835лв – нотариални такси и други разходи, съгласно т.8 от Договора.

От така описаните плащания ищецът прави извод, че цялата получена сума по Договора е била изразходвана за посрещане на семейни нужди на съпрузите и поради това, на основание чл. 32, ал. 2 от СК, двамата отговарят солидарно за връщането й. Същото било уговорено от съпрузите и в подписания Брачен договор от 30.07.2013г, без солидарната отговорност да отпада след прекратяване на брака и това и било даденото от съда разрешение с постановеното и влязло в сила решение по приключилия между страните спор, а също и Решение № 314 от 07.03.2017 г. по гр. д. № 2499/2016 г. но ВКС, IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.С. и Решение № 167 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 8/2018 г. на ВКС, III г. о.

При тези осъществили се факти ищецът счита, че на основание чл.127, ал.1 от ЗЗД има право на иск срещу ответницата за платеното от него на кредитора над дължимата една втора от общия размер на задълженията, като другата една втора се дължи от ответницата и е в размер от 73006,11лв.

С подадения отговор ответницата не е оспорила сключването на 24.02.2005г на Договор за кредит за покупко продажба на недвижим имот, с който са закупили апартамента в ж.к. „Младост 4“ и неговото рефинансиране през 2007г, когато закупили имота в гр.Правец и погасили задълженията по договора от 2005г, като останала разлика от 10 060лева, които ищецът не бил разходвал сумата за задоволяване на семейни нужди.

4

Според ответницата между страните не е налице солидарност, поради наличието на изрична уговорка в сключения на 30.07.2013 г. брачен договор и наличието на допълнителна договорка между страните по отношение на сключения договор за банков кредит, следствие на която е сключен и Нотариален акт за запазване и учредяване на вещно право на ползване и за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 54, том IV, per. № 4425 дело № 474/2015 г. на нотариус Х.В..

Освен това ответницата твърди, че с ищеца се били разбрали той да не търси платеното от него по кредитите, ако тя му прехвърли безвъзмездно, първо идеалната си част от имота в гр. Правец, а после и идеалната си част от имота в „Младост 4“ срещу 12 000лв, цена, много под пазарната и два пъти под данъчната оценка към онзи момент. Тя изпълнила договореното и поради това не счита, че дължи исковата сума, тъй като не е логично тя да се разпореди с притежаваното от нея при тези условия.

Възразява също, че кредитът не е използван за задоволяване на нужди на семейството както за жилището в гр.Правец, така и за имота в гр.София, кв.

Младост 4, и това възражение с е основавало на допълнителните уговорки двамата по брачния договор, т.е. двамата били уговорили „друго" по смисъла на чл. 127, ал. 1 о т ЗЗД. Поради това ищецът в лично качество сключил няколко анекса, без нейното съгласие, нито тя била уведомена от банкатакредитодател. С тези свои действия ищецът показвал, че във вътрешните отношения на двамата като солидарни длъжници, ищецът бил престанал да третира ответицата като страна по договора за кредит, точно, каквато била и уговорката помежду им.

Ответницата не оспорва, че и двата имота са закупени посредством процесния договор за банков кредит от 01.08.2007г и са останали в собственост на ищеца – така тя получила единствено сумата от 12 000лв, а ищецът придобил два имота на обща стойност над 200 000 евро или 391165,91 лв - цена от 80 000 евро за жилището, находящо се в ж.к. Младост , или под 1000 евро на квадратен метър и цена, на която бил обявен за продажба в интернет имотът в гр. Правец. Ищецът бил продал имота в гр.Правец още на 28.09.2020г и цената била платена изцяло на него, а за апартамента в жк.

„Младост 4“ сочи, че вероятно се отдава под наем.

Дори да се приме, че ищецът има спрямо нея възникнали регресни 5 права, то тя ги определя в размер на 1/33 от солидарния дълг, тъй като двамата като длъжници по кредита не били облагодетелствани в равна степен - не са съсобственици на двата придобити имота, а те са еднолична собственост на ищеца – от 2013г и от 2015г той заплащал вноски за свои лични имоти, които не задоволявали семейни нужди. Ответницата посочва, че от 2013г нито тя, нито децата ползвали къщата в гр.Правец, а з а имота в Младост 4 било учредено право на ползване с договора за покупко проджаба от 2015г, т. е. те го ползвали на друго, договорно основание, а и от 2017г тя била собственик на друго жилище, в което живеела с децата.

По отношение на правните последици от уговорките на страните се позовава на съдебната практика – Решение № 133 от 21.06.2019 г. по гр. д. № 2918/2018 г. на ВКС, 3-то г. о . , Решение № 283 от 01.11.20161 по гр. д. № 2117/2016 г, на ВКС, 4-то г. о ., Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856 /2009 г. на ВКС, Решение № 232 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 7488/2013 г. на ВКС, 4-то г. о ., Решение № 167 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 8/2018 г. на В КС, 3то г. о., Определение № 731 от 28.06.2017 г. по гр. д. № 71/2017 г. на В КС, 4то г. о., Решение № 95 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 299312018 г. на В КС, 4-то г. о.

Оспорва между нея и ищеца да е формирана сила на пресъдено нещо по приключилото помежду им съдебно производство, която на основание чл.298, ал.4 от ГПК се формира само по възраженията за задържане и за прихващане, каквито нейните възражения срещу иска не били правени. Освен това ищецът бил изчислил неправилно дължимото – не се дължала предсрочно погасената сума от 64354,81лева, за която ответницата не била давала съгласие и падежът за плащане на която не бил настъпил. Съгласно първоначалния погасителен план ищецът бил платил сумата от 8651.30 лева, половината от която възлиза на 4325.65 лева.