Определение № 2944 от 23.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2944 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20251100605711 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба на С. Р. Я. срещу определение от 11.08.2025 г., постановено по нчд № 10831/2025 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Р. Я., срещу постановление от 23.06.2025 г. на прокурор при СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1101/2022 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 27648/2022 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 143, ал. 1 НК.

В частната жалба са изложени доводи, с които се твърди, че определението на първия съд е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя обжалваното първоинстанционното определение е постановено в нарушение на чл. 6, § 1 ЕКПЧОС, на Директива (ЕС) 2016/343, на Директива 2012/13/ЕС и в противоречие с принципа на ефективната съдебна защита. По съображения подробно изложени в частната жалба се моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първия съд със задължителни към него указания за нова разглеждане, с указания за произнасяне по същество. Алтернативно се моли за разглеждане на жалбите по същество от въззивния съд и за изменение на постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство, като се приеме, че по смисъла на чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК деянието не е извършено от жалбоподателя С. Р. Я..

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваният съдебен акт и събраните в хода на досъдебното производство материалите, намери за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство № 1101/2022 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр.

№ 27648/2022 г. по описа на СРП е образувано на 04.08.2022 г., с 1 постановление на прокурор при СРП, по повод подаден сигнал от лицето К.К.К., за това, че на неустановена дата през 2017 г. в гр. София принудил К.К.К., да извърши нещо против волята си /да приеме за съдружник във фирмата си С. Р. Я./, като употребил за това заплашване – престъпление по чл.

143, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално следствени действия, изразяващи с проведени разпити на свидетели, допуснати са и са назначени експертизи, както и са приобщени множество писмени доказателства.

По досъдебното производство няма привлечено по реда на чл. 219, ал. 1 НПК лице в качеството на обвиняемо.

С постановление от 23.06.2025 г. прокурор при СРП е прекратил на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по досъдебно производство № 1101/2022 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 27648/2022 г. по описа на СРП. За да стигне до този извод, прокурорът е заключил, че в хода на проведеното разследване не се установява извършено съставомерно деяние, което да се субсумира под състав на престъпления по чл. 143, ал. 1 НК, по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 НК, по чл.

213а и по чл. 214, ал. 1 НК.

Срещу постановлението на държавния обвинител е депозирана частна жалба от разпитания в качеството на свидетел С. Р. Я., в която се изразява несъгласие с прокурорския акт.

С определение от 11.08.2025 г., постановено по нчд № 10831/2025 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, е оставена без разглеждане жалбата на свидетеля С. Р. Я. срещу постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Първоинстанционният съд мотивирано е приел, че жалбата е недопустима поради това, че изхожда от лице без активна процесуална легитимация.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира за установено следното от правна страна:

Частната жалба макар да е процесуално допустима, т.к. е депозирана срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, а също като подадена в рамките на предвидения законов 7 – дневен срок, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК, по същество разгледана е неоснователна.

Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите, събрани в хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и определението на районния съд, намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и обоснован.

Настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че подадената от жалбоподателя С. Р. Я. жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е недопустима и намира, че като такава правилно е била оставена без разглеждане от първия съд, чрез атакуваното определение, поради следните съображения.

2

Правилно първият съд се е позовал на разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК, в която изчерпателно е посочен кръгът от лицата, легитимирани да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство или това са - обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице.

Въззивният съд, подобно на първата съдебна инстанция, констатира, че в материалите по делото не е приложен съответен процесуален документ, съставен на основание чл. 219, ал. 1 НПК – постановление за привличане в качеството на обвиняем, с който определено лице да е конституирано в качество на обвиняем по образуваното досъдебно производство, което е предмет на разглеждане по настоящото съдебно производство. При така изложеното, въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първият съд е приел, че по делото липсва лице, което като обвиняемо да е процесуално легитимирано да обжалва постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.

В конкретиката на настоящия случай следва да се посочи, че по отношение на жалбоподателят С. Р. Я. не са извършвани никакви процесуално следствени действия, същият не е привлечен в качеството на обвиняемо лице по реда на чл. 219, ал. 1 НПК, както и спрямо него не са събрани, в хода на разследването, годни доказателства, чрез които да може да се изведе закономерния за нуждите на наказателния процес извод, че вероятно същият е обективно съпричастен към разследваната инкриминирана деятелност, за която твърдения се съдържат в депозиран от лицето К.К.К. сигнал, станал повод за образуване на прекратеното от държавното обвинение досъдебното производство. Ето защо правилно и законосъобразно в случая, първият съд е приел и че жалбоподателят Я. не се явява „лице в състояние на фактическо наказателно обвинение“ по смисъла на ЕКПЧОС, за което изведените изводи изцяло се споделят от въззивния съд.

На следващо място, въззивният съд намира за неотносими и неприложими разпоредбите на сочените като нарушени, от страна на жалбоподателя Я., Директива (ЕС) 2016/343 и Директива2012/13/ЕС. Това е така, защото с Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година се установяват правила относно правото на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. С нея също се установяват правила относно правото на информация на лицата, за които е издадена европейска заповед за арест, относно техните права, а Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година касае уредбата, свързана с укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство или какъвто не е настоящия случай, свързан с жалбата депозирана от жалбоподателя Я.. В този ред на мисли и доколкото жалбоподателя Я. не се явява субект на някоя от двете Директиви, посочени от него като нарушаващи негови права, във връзка с образуваното и водено досъдебно производство по настоящото дело, то и 3 въззивният съд намира, че не следва да ги обсъжда в контекста на изложеното в депозираната срещу първоинстанционното определение жалба. Това е така, защото, както вече се каза, жалбоподателят Я. не е привлечен в качеството на обвиняемо лице по реда на чл. 219, ал. 1 НПК, а единствено е разпитан в качеството на свидетел, подобно на другите разпитани в хода на досъдебното производство лица, в качеството на свидетели; по отношение на него не са извършвани процесуално следствени действия, независимо от изложеното в сигнала на К.К.К., който също е разпитан в качеството на свидетел; от материалите, събрани по досъдебното производство, не може да се изведе категоричен и несъмнен извод, а и да се установи евентуално вероятната съпричастност на жалбоподателя Я. към изложеното в сигнала на лицето К.К.К.. Ето защо въззивният съд намира, че чрез извършените до момента процесуално следствени действия, от органите на досъдебното производство, не се е засегнало процесуално положението на жалбоподателя Я., т.к. от данните съдържащи се в показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели не може да се изведе един несъмнен и категоричен извод и то с висока степен на вероятност, че за жалбоподателя С. Р. Я. са събрани достатъчно за виновността му доказателства, както и че същия е съпричастен към извършено престъпление от общ характер по НК, за да може същия да се конституира в качеството на обвиняемо по делото лице или в смисъла заложен в чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС. Що се отнася до използваната, в сочените от жалбоподателя Я. Директиви, юридическа терминология касаеща фугурата на „заподозряно лице“, е необходимо да се посочи, че в българския наказателен процес тази процесуална фигура е непозната и българският законодател не е преценил необходимостта й, за да възведе в съответно приетите от него нормативни актове права и задължения, които да се свързват с нея. От друга страна, дори в самите посочени от жалбоподателя Директиви, се посочва, че процесуалните фигури на „обвиняем“ и „заподозряно лице“ следва да се обсъждат в контекста на съответното национално законодателство на държавите-членки, поради което и в тази насока изложените в жалбата срещу първоинстанционното определение съображения и доводи са неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

По изложените съображения, първоинстанционният съд е извел правилни и законосъобразни фактически и правни изводи за това, че жалбоподателя Я. не е процесуално легитимирано лице да подава жалба срещу постановлението от 23.06.2025 г. на СРП, с което е прекратено досъдебното производство, поради което и иницииралата съдебното производство, пред първия съд, жалба правилно е била ценена от този съд като процесуално недопустима и подадена от лице, което не е процесуално легитимирано да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, т.к. не попада сред лимитивно предвидения кръг лица по чл.

243, ал. 4 НПК да обжалват прокурорския акт.

Въз основа на изложените по-горе аргументи и съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваният пред нея съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден изцяло.

4

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.08.2025 г., постановено по нчд № 10831/2025 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Р. Я., срещу постановление от 23.06.2025 г. на прокурор при СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1101/2022 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 27648/2022 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 143, ал. 1 НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5