Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 28.03.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 61/2023
Вид
Решение № 37
Подписан
28.03.2023
В сила
28.03.2023
Състав
Пламен Александров Александров, Невена Калинова Калинова, Кирил Митков Димов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. К., 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20235100500061 по описа за 2023 година

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

С постановление от 06.02.2023г. по изп. д. N 20225140400197 по описа на ДСИ Р. Г. при РС - К., на основание 528, ал.5 от ГПК, във вр. чл.527, ал.3 от ГПК, е наложена на А. И. С., с ЕГН **********, от гр.К., ул.Л.Д., БЛ.*, ВХ.*, АП.*, глоба от 150 лв., платима по сметка на РС - К., за това, че на 07.01.2023г. е извършил противното на това, което с Протоколно определение N 483/20.07.2022г. по гр.д. N 20225140100450/2022 по описа на РС - К. е бил длъжен да върши или да търпи, а именно не е дал възможност на Я. Н. Д. да види и вземе сина си А. А. С. от адреса си в гр.К., ул.Л.Д., БЛ.*, ВХ.*, АП.*.

Постановлението за глоба се обжалва от длъжника А. И. С., който в Жалба вх. N 412/22.02.2023г. , подадена чрез представител по пълномощие, излага доводи за неправилност и необоснованост на постановлението, с искане да се отмени. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано за изпълнение на задължение за предаване на дете и в мотивите на обжалвания акт съдебният изпълнител коректно е посочил датите, на които са връчвани покани за доброволно изпълнение на длъжника и подаваните от него заявления по тях, но некоректно е отразил съдържанието на последните; в предходни периоди не е препятстван контакта на майката с детето и бащата съдейства за това по всички възможни начини - при идването на майката на адреса, където живее с детето, в ОЗД – К., както и на всички други места, които ОЗД – К. определи като 1 подходящи. Tвърди, че на датата 07.01.2023г., при явяването на майката бащата отправя покана режимът на лични отношения с детето да се осъществи на територията на гр.К., обезпокоен от състоянието му, тъй като предходната вечер то е с общо неразположение, довело до посещение на спешния център в МБАЛ „Д.“ АД за преглед, който видно от амбулаторен лист се осъществява в 02.00 часа през нощта, с изписани медикаменти за терапия, но майката не се съгласява и заявява, че при тези условия изобщо няма да вземе детето. Въз основа на тези фактически твърдения, се възразява относно извода в обжалваното постановление, че непредаването на детето е по вина на бащата, а напротив – то се дължи на отказ от страна на майката, като неправилно проявяването на грижа и безпокойство от страна на бащата е определено като „поставяне на условия“ от негова страна. Наред с това в жалбата се сочи, че в изисканата от ДСИ справка от РУ - К. относно изпращани екипи на адреса на бащата за датите на изпълнение на режима на лични отношения и получена една - единствена докладна за 07.01.2023г. не се посочва в какво се изразява „отказа“ на бащата да предаде детето.

От взискателя Я. Н. Д., чрез представител по пълномощие, е постъпил отговор по чл. 436, ал. 3, изр.1-во от ГПК, с който жалбата на длъжника се оспорва като неоснователна, с искане обжалваното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Сочи, че изложеното в жалбата не е вярно, защото от 16.10.2022г. майката Д. не е виждала и вземала детето, което е на годинка, като още тримесечна възраст бащата възпрепятства майката да взима и вижда детето. Твърди, че на 06.01.2023г. - петък, на среща при ДСИ, по повод предаване на детето на 07.01.2023г., длъжникът А. И. С. е заявил, че ще предаде детето без проблеми, след което на 07.01.2023г. майката заедно с неин колега А.Т. от гр.Х. пристигат в 08.49 ч. пред дома на бащата, който се намира пред блока и заявява на майката, че няма да види детето, защото е болно.Тогава бащата й показва лист за преглед на детето в спешна помощ, в който е отразено, че по данни на близки то е неспокойно и плачливо, т.е. нямало е нищо притеснително, но по този начин за пореден път бащата осуетил срещите на майката с детето и не е изпълнил доброволно задължението си да го предаде на майката. Поради това майката се обадила на тел.112 за съдействие и на дошлите на място двама служители на РУ - К. бащата също заявил, че няма да даде детето на майката, нито ще й го покаже, при което правилно, след молба на майката, на длъжника е наложена глоба с обжалваното постановление от 06.02.2023г.. Сочи се, че такава е наложена на длъжника и с Постановление от 16.12.2022г. на ДСИ при РС - К. за непредаване на дете на 05.11.2022г. и на 19.11.2022г., по което след жалба на длъжника глобата е потвърдена с решение на ОС - К. от 01.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д. N 26/2023г., като за така посочените дати, както и за непредаване на детето на датите 17.12.2022г. и 07.01.2023г. длъжникът е предаден на съд за извършено престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. Твърди също, че от 16.10.2022г.

2 майката е видяла детето само за 20 минути на 09.01.2023г. в ДСП-К., със съдействие на служители на дирекцията. Позовавайки се на т.3 на ТР N 3/10.07.2017г. по т.д. N 3/2015г. на OСГТК, ВКС, в която връзка излага подробни съображения, моли на основание чл.437, ал.4 от ГПК жалбата на длъжника срещу постановлението за глоба да се остави без уважение, като претендира разноски по делото.

От ДСИ Р.Г. при РС - К. са представени мотиви по обжалваното действие по чл.

436, ал. 3, изр.2-ро от ГПК. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано по искане на взискателя Я. Н. Д., с вх. N 980/27.07.2022г. и въз основа на изпълнителен лист от 21.07.2022г., издаден в изпълнение на протоколно определение N 432/20.07.2022г. по гр.д. N 20225140100450/2022г. по описа на РС - К., с което като привременна мярка, до приключване на делото, е определен режим на лични отношения на майката Д. с детето А. А. С. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване, като вземането и връщането на детето се осъществява от и в дома на бащата, и производството има за предмет привеждане в изпълнение на този режим. На длъжника А. И. С. е връчена ПДИ по чл.528, ал.1 от ГПК, ведно с копие от изпълнителен лист, на 01.08.2022г. и впоследствие са му връчени такива покани на 28.09.2022г., на 17.10.2022г. и на 08.12.2022г., с указани съответно дати за предаване на детето за месеци октомври, ноември и декември 2022г., както и от 09.00 ч. на 07.01.2023г. до 18.00 ч. на 08.01.2023г., с преспиване. В отговор на поканата длъжникът със заявление по чл.528, ал.2 от ГПК, с вх. N 2019/12.12.2022г., посочил причини за неосъществяване на режима на лични отношения между майката и детето за дати „05.-06.11.2022г., 19.-20.11.2022г. и на 03.12.2022г.“, но заявил готовност за съдействие за осъществяване на режима на лични отношения между майката и детето, в определеното от съда място и време, както и че не съществуват пречки за своевременното изпълнение на задължението, освен Заповед за незабавна защита N 24/25.08.2022г., издадена в изпълнение на Определение N 1440/25.08.2022г. по гр.д. N 20225640102165 по описа на РС - Х., с приложено копие на същата, като впоследствие по данни, съдържащи се в доклад на АСП-К./на стр.239 от делото/, заповедта за незабавна защита е изменена с нова такава с N 25/16.12.2022г., издадена в изпълнение на Решение N 719/16.12.2022 г. на РС - Х., а именно „мярката за защита не се прилага, когато страните се явяват в държавни и общински предприятия, както и когато се осъществяват родителските права“ спрямо детето А. С.. На 16.01.2023г. постъпила молба от взискателя, с която се твърди препятстване на срещата между майката и детето от страна на бащата, на дата 07.01.2023г., за което имало съставени протоколи от служители на реда след обаждания на тел.112, с искане за налагане на глоба на А. И. С. за непредаване на детето в определеното от съда място и време, а именно, че не го предал под предлог, че детето е болно, но от приложен лист за преглед на пациент от 07.01.2023г. – 02.00 часа е видно, че детето е в границите на обичайното нормално здравословно състояние и не е болно. ДСИ сочи още, че по 3 повод молбата на взискателя, длъжникът със заявление от 25.01.2023г. не отрича, че на 07.01.2023г. не е предал детето на майка му, но сочи, че детето било с общо неразположение, в удостоверение на което приложил горецитираният вече лист за преглед на пациент, с твърдение, че предложението му режимът на лични отношения да се осъществи на територията на гр.К. поради състоянието на детето, било отхвърлено от майката, и с извод, че последното неправилно длъжникът интерпретирал като отказ майката да вземе детето. Сочи, че е изискано от ОД на МВР, РУ - К., копие на докладна записка, изготвена от техни служители, отзовали се на обаждане от взискателя Д. на тел.112 на 07.01.2023г., като от полученото уведомление с докладна записка се установява, че адресът на бащата е посетен на 07.01.2023г. в 09.20 ч. и на служителите е заявено от бащата А. И., че отказва да предаде детето А. на майката Я.

Д., по причина, че е болно. ДСИ излага съображения, че представеният лист за преглед на пациент свидетелства, че през нощта преди срещата, детето, което е на година и три месеца, е прегледано в Спешна помощ, където е установено, че „по данни на близки е неспокоен и плачлив“, като обективното му състояние не е наложило оставането му за лечение в болнично заведение, наред с което то е диагностицирано „с други неуточнени болки в областта на корема“ и му е изписано болкоуспокоително за лека до умерена болка. ДСИ счита, че в случай, че в съботния ден детето е продължавало да изпитва неразположение, което не му позволява да пътува или да прекара определеното време с майка му, предвид възрастта му, нормално би било да бъде диагностицирано и да му бъде назначено лечение, и приема, че при тези данни режимът на лични отношения е следвало да се осъществи, а при усложнение на състоянието на детето майката би могла да потърси лекарска помощ. Излага съображения и по довода на длъжника, че непредаването на детето се дължи на отказа на майка му да го вземе, при поставено от него условие режимът на лични отношения да се проведе на територията на град К., като намира същият за неоснователен, тъй като на майката на детето не могат да се поставят условия къде ще прекарва времето със сина си, след като такива липсват в съдебния акт, който страните са длъжни да съблюдават. Поради това и след като длъжникът е получил на 08.12.2022г. ПДИ с указани дати за предаване на дете, като изрично е упоменато „от 09.00 часа на 07.01.2023г. до 18.00 часа на 08.01.2023г. с преспиване“, когато съгласно постановеното от съда е следвало доброволно да предаде детето на майката, като на 07.01.2023г. е извършил противното на това, което със съдебния акт е длъжен да върши или да търпи, а именно отказал е да предаде детето на майката, му е наложена на основание чл.528, ал.5 от ГПК, вр. чл.527, ал.3 от ГПК глоба от 150 лв., с оглед на което ДСИ Р.Г. счита жалбата за неоснователна.

Окръжният съд, след като извърши преценка на доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от длъжник по изпълнителното дело против 4 обжалваемо от това лице действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК – постановлението за глоба по изп.д. N 20225140400195 по описа на ДСИ Р.Г. при РС – К., връчено на длъжника на 08.02.2023г. със съобщение изх. N 796/06.02.2023г., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело N 20225140400197 по описа на ДСИ при РС - К. е образувано на 27.07.2022г., на основание чл.426, вр. чл.129 от ГПК и чл.427 от ГПК, по молба на Я. Н. Д. от с.У., обл.Х., чрез представител по пълномощие, срещу А. И. С. от гр.К., за извършване на изпълнителни действия по реда на чл.528 и сл. от ГПК въз основа на изпълнителен лист N 70 от 21.07.2022 г., издаден от Районен съд – К. на основание чл.404 т.1 и чл.405, ал.1 от ГПК по подлежащо на изпълнение протоколно определение N 483/20.07.2022г., с което се дава възможност на майката Я. Д. Н. да вижда и взема детето А. А. С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, с преспиване, като вземането и връщането на детето става от дома на бащата А. И. С. от гр.К., ул.Л.Д., БЛ.*, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, като привременна мярка до приключване на гр.д. N 450/2022г. по описа на РС - К. с влязло в сила решение.