Определение № 56 от 09.01.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 09.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20222100501906 по описа за 2022 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба вх.

№31130/31.08.2022Г. подадена от „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, представлявана от Момчил Добрев Добрев-управител, против определение №3929 ат 19.07.2020 г. постановено по гр.д.

№8795/2-21 по описа на Районен съд Бургас, с което производството е спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК.

Частният жалбоподател изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт като посочва, че има влезли в сила решения на БОС. В обширното изложението на частната жалба се съдържа хронология развилите се между страните по настоящото дело, както и техните праводатели в годините назад. Приложени са множество съдебни актове. В обобщение се иска отмяна на обжалвоното опроделение и връщане на делото на друг състав на БРС за продължаване на съдопроиздводството.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването. Макар и бланкетна жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор Г. А. А., с който частната жалба се оспорва. Изложена е хронология на отношенията между страните, както и искания да бъдат сезирани различни институции.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК за сумата от 12200 лв., дължима по фактура №42/18.12.2018Г., с която наследодателят на длъжника се е обогатил неосновотелно като е придобил собствеността върху жилищен имот, находящ се в гр.Бургас, ул.“Шейново“ №46,ет.1, ап.20 ЖСК „Агалина“, а вноските са платени от Д. и М.

Д. , а те са се обеднили неоснователно, както и сумата от 3138,11 лв. лихва за забава за периода от 18.12.2018г. до 30.06.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 02.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За посочените суми е издадена заповед №2615 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2021г. по ч. гр.д.№5808/21 по описа на БРС.

1

Ищцовото дружество твърди, че вземането му произтича от фактура №42 от 18.12.2018г. издадена от „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД против Г. А. А. за посочените суми, представляващи „част от плащане по договор за цесия от 15.04.2010г. прехвърляне на 50% от предявената сума от 300 000 евро към бащата на получателя А.Ж. А., поч. на 29.11.2015г. за неоснователно обогатяване за ап.20,ет.1,ул.“Шейново“ №46, гр.Бургас, собственост на Д. и М. Д.“. Като доказателство по делото е представена посочената фактура, приложено е ч. гр.д.№5808/2021 по описа на БРС.

В обжалваното определение е посочено, че на съда е служебно известно, че в производство пред БРС са още две дела между същите страни и с идентични твърдения, като най-рано образуваното е гр.д.№4857/2021. Приел е, че трите дела касаят едно и също вземане в общ размер на 300 000 евро, като всяко едно от трите дела съставлява частичен иск от цялото вземане от 300 000 евро и е спрял производството до приключване с влязло в сила решение на прозводството по гр.д.№4857/2021 по описа на БРС.

Настоящата инстанция извърши служебна справка, от която се установи, че производството по гр.д.№4857 /2021 по описа на БРС е образувано по искова молба от „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД против Г. А. А. за осъждане на ответника са заплати на ищцовото дружество сумата от 22000 лв., главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиване от ответника на основание членство в ЖСК на правото на собственост върху апартамент №20 на ет.1 ул.“Шейново“ №46 в ЖСК „Агалина“ като вземането е прехвърлено от Д. и М. Д. на ищеца „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД с договор за цесия от 15.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението. Основанието на предявения иск е чл.415, ал.3,вр. ал.1, т.3 ГПК.

От изложеното по-горе може да се направи извод, че и в двете производство ищцовото дружество твърди, че е кредитор на ответника на основание договор за цесия от 15.04.2010г., с който процесното вземане му е прехвърлено от Д. и М. Д., които са му прехвърлили 50 % от общото вземане от 300 000 лв., представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване от наследодателя на ответника във връзка с придобиването от него на основание членство в ЖСК на правото на собственост на ап.20, находящ се в гр.

Бургас, ул.“Шейново“ №46. Също така се твърди, че на ответника е изпратена покана за плащане и уведомление за прехвърляне на вземането. След твърдяната цесия ищцовото дружество е издало две фактури -№34 от 31.12.2015г. и №42/18.12.2018г., сумите по които претендира.

Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай са приложими задължителните разяснения дадени с ТР №3/2016 на ОСГТК на ВКС по отношение на претендиране само част от размера на вземането. Независимо че търсената защита при частичния иск е в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващ иск за останалата част от вземането, произтичащ от същото право. В дадените разяснения на върховната инстанция е посочено, че при отхвърляне на частичния иск като неоснователен СПН обхваща цялото вземане т.е дори по отношение на непредявената част.

Както бе посочено по-горе твърденията на ищцовото дружество са, че вземането му произтича от един договор за цесия от 15.04.2010г. като издавайки фактури за част от общото вземане, предявява частичен иск. С други думи казано, обстоятелството, че по всяко от делата самият ищец сочи различна фактура, не означава, че основанието на иска е различно.

Ето защо съдът намира, че решението по гр.д.№ 4857/2021 по описа на БРС има значение за правилното решаване на предявения иск, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА №3929 ат 19.07.2020 г. постановено по гр.д.№8795/2-21 по описа на Районен съд Бургас, с което производството е спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3