Акт от 25.10.2019, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр. Сливен, 25.10.2019 год.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ

БАКАЛОВ при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 367 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Агарта букара“ ЕООД гр. Сливен, първоначално против мълчаливо потвърждаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С190020-023-0002359/29.07.2019 г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Бургас и последвалото Решение № 101/13.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с което е оставена без уважение жалбата против това постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Счита, че постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки не почива на закона и е явно необосновано. Липсвало конкретизация за какво точно публично задължение става въпрос, от какво произтича и за какъв период се отнася. Размерът бил определен произволно, а определянето му като процент от оборота било недопустимо.

Обезпечителната мярка трябвало да съответства на вземането на държавата, а в случая значително надхвърляла обезпечителната нужда. Счита, че не са наведени съображения какво налага налагането на предварителната обезпечителна мярка.

Мотивът, че събирането ще бъде затруднено не бил подкрепен с конкретни факти и доводи. Изводът на публичния изпълнител следвало да се основава на анализ на конкретни факти и данни, а в постановлението за налагане на обезпечителна мярка липсвали конкретни мотиви. Съображението за подаден сигнал от трето лице бил неубедителен. Обезпечителната мярка не следвало да води до възпрепятстване дейността на лицето, а запорът върху посочената сума щял да има катастрофални последици за дружеството. Същото имало и публични задължения, които не можело да погаси в срок. Моли съда да отмени обжалваното постановление, както и решението на Директора на ТД на НАП - Бургас.

В съдебно заседание чрез п. по закон-у. Г.Г.Г. и п. адв. Л. А. от АК – Сливен поддържа жалбата. Твърди, че административната преписка не се съдържат доказателства, които точно да мотивират налагането на тези обезпечителни мерки. Липсвала обосновка и на необходимостта от налагането на именно наложената по вид и по размер обезпечителна мярка. Незаконосъобразно било решаващият орган да коригира съществения процесуален пропуск на публичния изпълнител. Претендира направените по делото съдебно деловодни разноски.

Ответникът по оспорването, чрез п. п. - гл. юриск. Ж. Д., оспорва жалбата. Счита, че са неоснователни възраженията, че е налице сериозно възпрепятстване дейността на жалбоподателя, тъй като било налице разрешение за неотложно плащане в размер на 90% от постъпващи суми по сметката му, с оглед на което същият е могъл да оперира и съответно по този начин не се възпрепятства неговата дейност. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С искане № Р-02002019003108-039-001/26.07.2019 г. на орган по приходите на основание чл. 121 ал. 1, чл. 124 ал.4 във вр. с чл. 121 ал. I от ДОПК, за предварително обезпечаване на задължения, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02002019003108-020-001/14.05.2019 г., като налагането на предварителни обезпечителни мерки (ПОМ) е необходимо за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на което ще бъде затруднено събирането на задълженията. В искането е посочен и очакваният размер на задълженията за корпоративен данък: главница в размер на 283 280,69 лв., и лихва в размер на 76 637,96 лв. изчислена към 26.07.2019 г..

В мотивите на искането за предварителното обезпечаване на задължения е посочено, че са установени следните факти и обстоятелства: На задълженото лице е възложена ревизия по Заповед за възлагане на ревизия №

Р-02002019003108-020-001/14.05.2019г. и срок за извършването и 23.08.2019 г. Размерът на активите/имуществото е по-малък от размера на очакваните задължения, които ще бъдат установени при ревизията; Наличие на сигнали за нарушаване на данъчно-осигурителното законодателство, подадени през последните 12 месеца от външни за НАП източници - Молба от Ю. М. М. с вх. № 4281/02.04.2019г - „Агарта букара“ ЕООД е декларирало изплатени доходи по реда на ЗДДФЛ на Ю. М. Лицето подало сигнала е заявило, че не е получило тези доходи и моли за проверка. Ревизираното лице не притежава активи/имущество - приложени справки от № 1 до № 5 за активи, като притежава, открита банкова сметка *** - ***.

Ревизионният акт щял да бъде издаден на 06.12.2019 г. Налагането на предварителните обезпечителни мерки било необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С-190020-023-0002359/29.07.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по сметка в ***. Изпратено е запорно съобщение изх.№ С190020-003-0061982/29.07.2019г. до банката за сумата в размер на 359 918,66лв.

ПНПОМ на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е съобщено на жалбоподателя на 30.07.2019 г.. Против същото е подадена жалба на 06.08.2019 г. до Териториалния директор на ТД на НАП Бургас. С оспореното решение Директорът на ТД - Бургас на НАП е обсъдил жалбата и е издал решението, с което жалбата е оставена без уважение.

Решението е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ ИТ-00-8534/20.08.2019 г., подадена по пощата на 19.08.2019 г. т.е. в срока по чл. 197, ал.2 от ДОПК.

По искане на жалбоподателя вх.№ С 190020-000-0400928/06.08.2019г., с Разпореждане изх.№ С190020-031 -0003079/09.08.2019 г., за временно неотложно плащане на основание чл.229, ал. 1 от ДОПК, на „Агарта

Букара“ ЕООД е разрешено 90% от постъпилите или постъпващите по сметката му суми. да се оставят на негово временно разпореждане за плащане на работна заплата и суми по договори, свързани с дейността на дружеството, а 10%, но не по-малко от 35 000лв. за погасяване на публични задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата като подадена от лице, чиито права са засегнати от постановения административен акт в преклузивния за това срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Постановлението е издадено от компетентен орган, при съблюдаване на съответните процесуални правила и отчитане на приложимото материално право.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Според чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на публичния изпълнител, съответно на териториалната дирекция, чийто директор го е издал.

Жалбоподателят не оспорва установените факти. Поддържа, че при налагането на ПОМ са допуснати съществени процесуални нарушения, налагането на обезпечителната мярка не е обосновано в достатъчна степен и същата е прекомерна.

Възражението е неоснователно. Видно от мотивите на органа – издател на ПНПОМ и приложените към самото постановление доказателства, по отношение на жалбоподателя в хода на ревизията се очаква да бъдат установени значителни публичноправни задължения. От друга страна, е констатирано, че единствения актив, което дружеството притежава и може да послужи за удовлетворяване събирането на тези публичноправни задължения са налични суми по банковата сметка спрямо които е наложена ПОМ. Макар и с кратки мотиви, искането е мотивирано – т. е. в него по недвусмислен начин са изложени фактите, установени при ревизията и съображенията какво налага издаването на ПНПОМ. В този смисъл е необосновано възражението на оспорващия, че искането за налагане на ПОМ не отговаря на изискванията на чл.121 ал.1 от ДОПК. Такива мотиви съдържа и обжалваното ПНПОМ на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, в които са посочени фактическите и правните основания за издаването му, съобразно изискването на чл.196 ал.1 т.3 от ДОПК.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК, обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

Преценката за това дали събирането на задълженията ще бъде затруднено се извършва от публичния изпълнител и е в рамките на оперативната му самостоятелност, която не е обект на съдебен контрол. Съдът е оправомощен да контролира единствено предпоставките и процедурата по налагане на обезпечителната мярка.

Постановлението, с което е наложена обезпечителната мярка, е съобразено с изискванията на чл.196, ал.1 от ДОПК. Не са налице условията по чл. 197, ал. 3 от ДОПК.

В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на „Агарта букара“ ЕООД в случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето. В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт. От мотивите на административния орган става ясно, че единственият актив, с който дружеството разполага са средствата по установената банкова сметка. Ето защо, следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Самият жалбоподател не твърди и не представя доказателства, че разполага с друго имущество над 359 918,66 лв., колкото е общия размер на предполагаемите задължения, поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121 от ДОПК.

Спазена е разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК. С оглед на затрудненото удовлетворяване на бъдещото публично вземане, при наличие на обезпечение върху активите на лицето, се въздейства неблагоприятно върху неговата дейност. В тази връзка законодателят е предвидил в чл. 121, ал. 3 от ДОПК забрана на не какво да е затруднение, а само на такова, което представлява "сериозно възпрепятстване дейността на лицето". Нещо повече, втората визирана хипотеза в чл. 121, ал. 3 от ДОПК предвижда още по - изявен превес на публичния интерес като посочва, че обезпечение се допуска дори ако сериозно се възпрепятства дейността на лицето стига да не води до нейното спиране. В случая жалбоподателя не е представил конкретни доказателства, че наложената предварителна обезпечителна мярка да е довела до визираните в чл. 121, ал. 3 от ДОПК ефекти върху дейността му. Налице са само твърдения за възпрепятстване на дейността, които по никакъв начин не са подкрепени с доказателства. Следва да се има предвид, че на основание чл.229, ал. 1 от ДОПК, на „Агарта Букара“