Решение № 1236 от 11.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. П., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330201903 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалва се Наказателно постановление № 20 – 0329 – 001138 от 17.12.2020 г., издадено от **** РУ към ОД на МВР П., РУ Р. с което на Н. Г.

Х. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП; на основание 183, ал. 4, т.10 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 137Б, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се поддържат конкретни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище с което излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което моли същото да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.

Релевира се възражение за прекомерност.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Допълнително във връзка със срочността на въззивната жалба е необходимо да се отбележи следното:

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя, беше назначена съдебно – почеркова експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса за това, подписът положен в графата „подпис“ в оригинал на Разписка за получаване на процесното НП, както и датата 16.08.2021 г., изпълнени ли са от жалбоподателя Х.. Съгласно заключението на вещото лице К. при извършеното сравнително изследване на инкриминирания подпис положен в оригинала на обжалваното НП със сравнителните образци от подписа на Х., не се установява достатъчна съвкупност както от съвпадащи, така и от несъвпадащи идентификационни признаци, поради което не може да се установи по безспорен начин, дали изследваният подпис, описан по – горе, е изпълнен или не от Х.. Ръкописният текст /дата/ 16.08.21 г. в оригинал на НП не е изпълнен от Х.. Посочената експертиза беше назначена по искане на жалбоподателя във връзка с оспорването от негова страна, процесното НП да му е било връчено на 16.08.2021 г.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид заключението на коментираната по – горе експертиза и невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесното НП, то следва да се счете че 14 - дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок.

Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото частично потвърждаване: Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и НП е изложена следната фактическа обстановка:

На 13.12.2020 г. в 11,29 часа в град Р., на ул. „***** като водач на лек автомобил – Опел Вектра с рег. № ******, жалбоподателят допуснал следните нарушения:

2

1 – Не може да представи СУМПС – правоспособен водач/ справка АИС ПП ;

2 – Не носи КТ към СУМПС;

3 – Превозва дете на 4 годишна възраст без система за обезопасяване;

АУАН бил съставен в момента на констатиране на нарушенията в присъствието на жалбоподателя, който подписал същия без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

Актосъставителят и впоследствие наказващия орган квалифицирали посочените факти като такива, които изпълват съставите на административни нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 137б, ал. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, приложени към административно – наказателната преписка – оправомощителни заповеди, АУАН, справка за нарушител/ водач.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповед № 8121з – 515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з – 825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно - наказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 13.12.2020 г., а НП - на 30.12.2020г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. По отношение на нарушението описано в пункт I от НП и квалифицирано като такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП По отношение на нарушението, описано в пункт I от НП, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна на дееца е вменено непредставянето на СУМПС – по точно, твърди се жалбоподателят да не може да представи сочения документ.

Видно от текста на нормата съставомерната форма на изпълнителното деяние е "неносенето" на споменатите документи. Двете понятия "не носи" и 3

"не представя" не са идентични и между тях не може да се постави знак на равенство, доколкото е напълно възможно дееецът да е носил със себе си СУМПС, но да не го е представил по различни причини. В този смисъл може само да се предополага, че деецът не е представил документа, защото не го е носил, но административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

Ето защо в тази му част обжалваното НП следва да се отмени.

По отношение на нарушението описано в пункт II от НП и квалифицирано като такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП По отношение на нарушението, описано в пункт II от НП, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушената правна норма.

Правилно описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Правилно е посочено, че съставът на нарушението предвижда задължение за водачите на МПС да носят контролен талон към СУМПС. В случая изпълнителното деяние включва противоправно бездействие, което поначало е с ниска степен на обществена опасност, поради което и глобата, която законодателят е предвидил в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е в минималния размер от 10 лв. Посочената санкционна разпоредба правилно е приложена, като размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.

Същевременно от жалбоподателя не са ангажирани доказателства да е носел контролен талон при извършването на проверката, поради което и съдът намира, че административното нарушение е извършено. Още повече – че не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да не е бил водач на процесното МПС по времето и на мястото, посочени в АУАН и НП. Впрочем факта на управление на процесния автомобил на посочените в АУАН и НП време и място в действителност не се оспорва от страна на жалбоподателя, доколкото същият излага пространни доводи във въззивната жалба за това, че към момента на извършената полицейска проверка детето му се е возело на задната седалка заедно с майка си, поради което не можел да разбере какво точно нарушение е извършил. Друг съществен момент е, че факта на управление на процесния лек автомобил не е бил оспорен към момента на съставяне на АУАН, нито е оспорен в срока по чл. 44 ЗАНН /тридневен към момента на извършване на вмененото нарушение предвид действащата актуална редакция на посочената разпоредба/ чрез 4 депозиране на нарочни възражения от страна на санкционираното лице.

Ето защо, в тази му част обжалваното НП следва да се потвърди.

По отношение на нарушението описано в пункт I I I от НП и квалифицирано като такова по чл. 137б, ал. 1 ЗДвП.

От внимателния прочит както на АУАН, така и на НП, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които безусловно налагат отмяна на атакуваното НП в тази му част.

В този смисъл, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по начин, който възпрепятства съда, а и жалбоподателя да разбере фактическите параметри на вмененото му нарушение.

Според настоящия състав този начин на описание на допуснатото нарушение се намира в съществено противоречие с изисквания на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки 5 правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий:

АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.