Определение № 1529 от 06.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1529 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002902087 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “ДЗИ - Общо застраховане“ЕАД срещу решение №491 /17.07.2023 г. по т.д.№486/22 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №261540/24.11.2021г. по т.д.№279/20г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на „Дилов инвест“ЕООД по иск с правно основание чл.229 КЗ/отм./ вр. чл.249 т.3 КЗ/отм./ сумата 44 087,54 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени му имуществени вреди по задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството по отношение на обект – апартаментен хотел „Ялта“ гр.Варна, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба, както и в частта, с която , след отмяна на решението на Софийски градски съд в отхвърлителната му част, „ДЗИ - Общо застраховане“ЕАД е осъдено да заплати на „Дилов инвест“ЕООД още 11 021,89 лв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Касаторът счита, че при произнасянето си въззивният съд неправилно въззивният съд е приел за установено по делото,че увреденото лице, възложител по договора за строителство - „Ивтур“ООД е удовлетворено от ищеца, приемайки в нарушение на процесуалните правила за допустими представени във въззивното производство писмени доказателства, които е кредитирал, за да стигне до този извод. Несъответно на фактите по делото и поради това неправилно, според него, е приетото от въззивния съд,че с отговора на исковата молба ответникът не е направил правоизключващо възражение, основано на твърдения за съзнателно неточно обявено обстоятелство от страна на застрахования; че е неоснователно възражението на ответното дружество,че застрахователят отговаря само за тази част от вредите, които се дължат на виновното поведение на неговия застрахован, но не и на другите участници в строителството, въпреки,че по делото са налице данни за още 5 лица, изпълнявали строителни работи на обекта; че застрахователят дължи и начислените върху цената на необходимите строително-монтажни работи 1 печалба и ДДС в общ размер 11 021,89 лв.; че е неоснователно възражението за недължимост на законна лихва върху сумата. Касаторът поддържа,че съдът е разрешил спора,допускайки съществени процесуални нарушения, като е приел във въззивното производство писмени доказателства н отклонение от правилото на чл.226 ал.1 ГПК и при липса на предпоставки за прилагане на някое от предвидените в чл.266 ал.2 и ал.3 предпоставки, както и,че е приел наличие на непълен доклад от първата инстанция при липса на направено от страните оплакване в този смисъл. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено, а искът отхвърлен изцяло.

В касационната жалба и в допълнително представеното писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди,че въззивният съд е допуснал отклонение от практиката на ВКС, обективирана в т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №60148/19.07.2021г. по въпросите: 1. Следи ли служебно въззивният съд за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото?; В случай че страната не е релевирала в жалбата/отговора на жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при постановяване на доклада по делото, следва ли въззивният съд да извърши служебна проверка за законосъобразност на този акт? И Ограничен ли е въззивният съд от заявените от страната в жалбата/отговора на жалбата оплаквания при проверка на правилността на първоинстанционното решение, конкретно – при проверката за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото?

Твърдейки,че въззивният съд не се е произнесъл в решението си по наведените от него във въззивната му жалба доводи, че удовлетворяването на увреденото лице не се установява от нотариалната покана, съдържаща изявление за прихващане и разписката към нея, представени в първоинстанционното производство, както и от представените във въззивното такова от ищеца писмени доказателства, тъй като същите не установяват наличието на твърдените насрещни задължоения на „Ивтур“ООД спрямо ищеца; че не е обсъдил по същество доказателствената стойност на тези доказателства и не се е произнесъл по възражението относно началната дата на законната лихва, касаторът счита,че при предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК въззивният съд е разрешил въпросите: 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страната, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?; Въззивният съд длъжен ли е да изложи собствени доводи във връзка с наведените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?; За задължението на въззивната инстанция да отговори на всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК?Сочи като релевантна за разрешаването на тези въпроси практика на ВКС, обективирана в ППВС №1/53г., ППВС №7/65г., ППВС №1/85г., ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС и решения,постановени по реда на 290 ГПК, по т.д.№505/17г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.

№2435/16г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№811/12г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№1544/14г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№2483/14г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№1618/14г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№3768/14г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№2220/15г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.

№3177/20г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№2145/20г. на І г.о. на ВКС, по гр.д.№2008/20г. на І г.о. на ВКС, по гр.д.№4079/19г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№4404/19г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.

№3827/19г. на ІV г.о. на ВКС.

Като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото касаторът 2 формулира въпроси, които, според него са от значение за изхода на делото и са били разрешени от въззивния съд: 3.Какъв е обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,вкл. задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, спрямо застрахованото лице, в хипотезата на чл.229 от Кодекса за застраховането /отм./, респ. чл.435 от Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2016г./ когато е налице солидарна отговорност между лицата, които носят отговорност за настъпване на събитието, от което са причинени вреди на увреденото лице или когато събитието е причинено от неколцина – пълен /т.е. застрахователят отговаря за всички вреди, за които застрахованото лице е платило обезщетение на увреденото лице/ или съответстващ на дела на застрахованото лице към настъпването на вредите /т.е. застрахователят отговаря само за тези вреди, които са в причинна връзка с поведението на застрахованото лице/? и 4. При наличие на влязло в сила решение , с което е ангажирана отговорността на застрахования за вредите, причинени на третото увредено лице и е определен размерът на същите, следва ли да се приеме,че тези въпроси са разрешени между застрахования и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“,вкл. задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, по иск с правно основание чл.229 от Кодекса за застраховането /отм./, респ. чл.435 от Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2016г./ с влязло в сила съдебно решение и не могат да бъдат пререшавани, когато е налице солидарна отговорност между лицата, които носят отговорност за настъпване на събитието, от което са причинени вреди на увреденото лице или когато събитието е причинено от неколцина? Приложимостта на допълнителния критерий, сочен с въпросите в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът обосновава с доводи за липса на съдебна практика, която да дава отговор на тях, който е приложим към застраховките на професионалната отговорност.

Ответникът по касационната жалба „Дилов инвест“ЕООД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, се е противопоставил на допускането до касационен контрол на решението на САС с доводи за липса на обосновани предпоставки за това. Поискал е да бъде постановен отказ за допускане на касационното обжалване, евентуално – решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските за производството пред ВКС.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на разглеждането на касационната жалба по същество настоящият състав съобрази следното:

С постановеното от него решение Софийският апелативен съд е споделил и препратил към мотивите на първоинстанционния съд досежно установената пред него фактическа обстановка, с които е прието,че на 03.01.2013г. страните по делото са сключили договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ по чл.171 ЗУТ с ретроактивна дата от 04.01.2008г., ежегодно подновяван без прекъсване, съгласно чл.172 ал.4 ЗУТ до 11.10.2016г. включително, когато е била сключена последната застрахователна полица; в срока на действието на договора с нотариална покана от 02.11.2015г. във връзка със строителството на обект – апартаментен хотел „Ялта“ гр.Варна възложителят „Ивтур“ООД 3 уведомил ищеца /изпълнител по договора за СМР/ за настъпили в гаранционните срокове дефекти, описани в съставен в присъствието на представители на двете страни констативен протокол; във връзка с това било проведено инициирано по иск на възложителя срещу ищеца – изпълнител съдебно производство по т.д.№1400/17г. по описа на ОС Варна с участието на ответника – застраховател като трето лице-помагач на страната на „Дилов инвест“ ЕООД, приключило с влязло в сила на 23.03.2020г. осъдително решение, с което последният е бил осъден да заплати на „Ивтур“ООД сумата 61 232,70 лв., представляваща необходимите за поправката на вредите разходи по чл.265 ал.1 предл.2 ЗЗД; ищецът е поискал от застрахователя да му бъде изплатено засткрахователно обезщетение въз основа на сключената застраховка в размер на 90 % от сумата, но същият отказал. Основавайки се на така установената фактическа обстановка въззивният съд е намерил за неоснователни наведените от въззивника-ответник „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД срещу осъдителната част на първоинстанционното решение доводи и възражения, че задължението на застрахователя не е възникнало, тъй като „Дилов инвест“ООД не е платил на увредения; че задължителната застраховка не покрива гаранционната отговорност на ищеца; че претенцията на възложителя „Ивтур“ООД срещу „Дилов инвест“ ЕООД е предявена извън срока на действие на полиците, посочен в чл.172 ал.1 ЗУТ и чл.2 ал.3 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството; че вредите са причинени от неколцина /от участниците в строителството/ и следователно те отговарят солидарно, а ищецът може да търси от застрахователя само припадащата му се част от задължението; че в случая намира приложение чл.83 ал.2 ЗЗД и застрахователят не дължи обезщетение за вредите, които ищецът е могъл да избегне, полагайки грижата на добър търговец /конкретно това възражение е свързано с твърденията на ответника,че по т.д.№1400/17г. по описа на ВОС „Дилов инвест“ЕООД е направил възражение за прихващане извън преклузивния срок, поради което същото не е било допуснато до разглеждане/; че застрахователят не дължи законна лихва, тъй като правото на ищеца на обезщетение по застраховката не е възникнало; че е налице съзнателно неточно обявено обстоятелство, освобождаващо на основание чл.189 ал.4 КЗ/отм./ застрахователя от отговорност /конкретно на въпроси на застрахователя е отрекъл да са предявявани претенции срещу него в последните 5 години във връзка с професионалната му дейност и да са настъпвали събития, които могат да дадат основание за предявяване на претенция за обезщетение във връзка със същата му дейност/. За да се обоснове съставът е развил съображения,че вземането на третото увредено лице е основано на влязло в сила съдебно решение /решението по т.д.№1400/17г. по описа на ВОС/, с което е установен размерът му и което е постановено с участието на застрахователя, а това е основание за възникването на задължението на застрахователя и за правото на ищеца да претендира от последния плащане на 90 % от сумата. Наред с това съдът е съобразил представената в производството пред първата инстанция и приета като доказателство по делото нотариална покана от 07.07.2020г., отправена от ищеца до „Ивтур“ООД и връчена на адресата на 20.07.2020г., с която ищецът е прихванал задължението си към това дружество срещу свои вземания от него по три изпълнителни листа, възлизащи в общ размер на 95 057,22 лв., подробно индивидуализирани в нотариалната покана. По повод направено от ответника възражение, че нотариалната покана не доказва наличието на насрещните задължения на „Ивтур“ООД, съдът е кредитирал приети от него във въззивното производство писмени доказателства изпълнителни листове, покани за доброволно изпълнение и уведомления по чл.47 ГПК от ЧСИ. Посочил е,че представянето на доказателства за активната процесуална легитимация е допустимо и във въззивното производство, а ако се приеме,че те касаят материалната легитимация на ищеца, следва да се има предвид,че с доклада по делото първоинстанционният съд не е указал на ищеца, че 4 следва да докаже,че е удовлетворил третото увредено лице, за да има право да получи застрахователно обезщетение, както и че ответникът не е оспорил по същество представената в първоинстанционното производство нотариална покана и разписката за връчването й.