Решение № 876 от 22.12.2022, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№876 от 22.12.2022 г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА при участието на секретар Мария Койнова, като разгледа дело

№ 388/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на С.М.И. срещу Ревизионен акт №

Р-16001618001758-091-001/22.08.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, в изменената и потвърдена част с Решение № 691/10.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП“/ - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/.

Изложени са твърдения, че оспореният ревизионен акт /РА/ е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Неправилно било прието, че са налице индиции за наличие на данни за укрити доходи или приходи, поради което и не били налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, конкретно по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Конкретизира, че писмените обяснения на лицата, към които е насрочена насрещна проверка, не били обсъдени от ревизиращия екип в тяхната съвкупност, като не били направени ясни и точни фактически изводи. РА бил незаконосъобразен и постановен в противоречие на събраните в хода на ревизията доказателства. Моли обжалваният РА /в цялост – в изменителната и потвърдителната част ведно с определените лихви за съответните периоди/ да бъде отменен.

В депозирано писмено становище /л. 551-554 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/, са изложени и други съображения за отмяна на акта. Твърди, че проведената ревизия се явявала втора спрямо ревизираното лице, както и че началото на ревизионното производство било сложено през 2017 г., със започването на първата по ред ревизия, включително и заложените в нея данъчни периоди. Втората по ред ревизия не можела да променя или изменя началната и крайна дата на обхвата на ревизията, възложена с първата по ред ЗВР, какъвто се явявал конкретният случай. Отделно от това вторият по ред РА не можел да утежнява състоянието на ДЗЛ относно задължения за ДОО, ЗО, УПФ за 2015 г. и 2016 г., като двете допуснати нарушения от органите по приходите имали за последица отмяна на оспорения РА. Посочва се, че ревизията неправилно била протекла по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Приложените към административната преписка доказателства не давали основание или предположение за наличие на всяка една от предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 до т. 8 от ДОПК, а оттам и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Оспорват се изцяло резултатите от назначените в хода на ревизионното производство експертизи, изготвени от вещите лица Мартин Алексиев /била изготвена изцяло на публикации /обяви/ по интернет за продажба на МПС, но не били посочени реални сделки за покупко-продажба на МПС, като бил посочен размер на застрахователната стойност на всяко МПС, потвърден със съответното удостоверение, което се приближавало до пазарната им стойност/ и М.Е. /недостатъчно обоснована и документирана, поради което не можело да бъде възприета като годно доказателство, послужило в подкрепа на изводите на ревизиращия екип/. От материалите по делото било ясно, че е проведена съвместно с ревизията на жалбоподателката и такава на нейния съпруг И.Б.И.. Твърди, че от резултатите на назначените от съда съдебно счетоводни и оценъчни експертизи се създавало основателно съмнение за правилността и достоверността на изводите на органите по приходите, издали оспорения по настоящото производство РА. Приложени са две заключения, изготвени по адм. дело № 1069/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с жалбоподател - И.Б.И..

По настоящото дело е постъпила молба-становище, в която се сочи, че в казуса не се установява наличието на посочената в обжалвания РА хипотеза на чл. 122, т. 7 ДОПК, като се позовава на ТР № 2/02.02.2022 г. по т. д. № 8/2020 г. на ВАС, ОСС, I и II колегия. Определянето на данъчна основа за облагане на данъци, както и размерът на последните, били нормативно установени и следвало да се прилагат точно. При наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК се предоставяла възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определената от тях основа. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следвало да са безспорно установени и тежестта на доказване за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК.

В съдебно заседание жалбоподателят С.М.И., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Изрично заявява, че не била необходима повторна експертиза, тъй като бил посочени експертизи по дело с идентичен предмет - ½ от данъчните задължения на съпруга на жалбоподателката, установени от органите по приходите при режим на СИО, а именно – адм. дело № 1895/2021 г. по описа на ВАС, по което било постановено решение № 6379/28.06.2022 г. Твърди, че настоящото дело било изяснено от фактическа страна и не било необходимо събирането на доказателства, като указанията на ВАС били насочени към ответната страна. Претендира разноски, като прилага списък.

Депозирани са писмени бележки. Посочва, че данъчната администрация не е успяла, а и се е дезаинтересирала от задължението й да представи доказателства дали установеният от тях недостиг на парични средства и/или укрит доход в оспорения РА произтича от трудовата дейност на ревизираното лице и дали такъв доход представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК при установени по ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Органите по приходите не били извършили насрещна проверка на всеки един от продавачите на МПС, от които да бъде изискана информация за продажните цени и дали същите са получили повече парични средства от тези, описани в договорите за покупко-продажби. Вещото лице не било извършило оглед на МПС и тяхното техническо състояние, не бил установен пробегът на километри към датата на покупко-продажба. Оспорва се заключението на вещото лице Алексиев, вкл. и използваният от него оценителен метод. Конкретизирано е, че по адм. дело № 1069/2018 г. на Административен съд – Пловдив, чието решение е оставено в сила с акт на ВАС, се определя справедлива пазарна цена към момента на закупуването на недвижимите имоти, които са преценявани и по отношение на жалбоподателката – кафе-аперитив и магазин № 2, заедно с оценка правото на строеж върху терена, както и равносметка за първоначалното салдо за 2015 г. и 2016 г. на съпруга на жалбоподателката, относимо и към нея, както и направената равносметка за паричните потоци за ревезирания данъчен период. Моли РА, изменен и потвърден с решението на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, да бъде отменен. Претендира разноски. Твърди, че до приключване на съдебното дирене ответната страна не претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което и такива разноски не следва да й бъдат присъждани.

Ответникът Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител. В молба от 16.08.2022 г., докладвана по делото, се претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Депозирана е писмена защита, в която са изложени подробни съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Установено било, че ревизираното лице има източник на доход, послужил за нарастване на финансовото и имущественото му състояние, който източник не е деклариран от лицето, не е деклариран и реализираният доход, като в тази връзка косвено се предполага и наличието на хипотезата на чл. 122, ал.

1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи/доходи. Получени са доходи от трудови правоотношения и обезщетение, установено било, че лицето няма подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за получени доходи през проверявания период, като същото извършвало разходи за издръжка и живот и др. комунални разходи, вкл. и разходи за покупка на недвижими имоти и 7 броя автомобила при режим на СИО.

Констатирано било, че в началото на ревизирания период лицето е можело да разполага със сумата в размер на 5 000 лева, както и, че във всеки от ревизираните периоди са правени вноски за погасяване на парични заеми. Прието било, че сумите за придобиване на недвижимите имоти, МПС и вноските за погасяване на заема представляват доход от друга трудова дейност, който не е деклариран от С.М.И.. Акцентирано е, че в хода на административното производство в тежест на физическото лице е да проведе пълно насрещно доказване и да опровергае констатациите на ревизиращите органи. От доказателствата безспорно се установява наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, като доказването на определени факти не може да бъде задължение на страната, тъй като тя носи изцяло отговорността в случай на недоказването им. Моли обжалваният РА да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Хасково, редовно уведомена, не изпраща представител.

Административен съд – Хасково, след като се запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства, формира следното от фактическа страна:

По жалба с пощенко клеймо от 27.12.2018 г. от С.М.И. е образувано съдебно производство по адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково, като с решение № 368/01.09.2020 г. по делото жалбата е отхвърлена.

С решение № 3882/20.04.2022 г. по адм. дело № 11912/2020 г. на ВАС, Осмо отделение, постановеният от Административен съд – Хасково съдебен акт е отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания, а именно – съдът „да предостави възможност на оспорващата страна да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в пълнота, в т. ч. трите заключения на изготвените в ревизионното производство експертизи, и изложи собствени мотиви защо следва да бъдат кредитирани или не. При новото разглеждане следва да се извърши преценка относно имущественото състояние на ревизираното лице, извършената от органите по приходите съпоставка на наличните средства в началото и в края на ревизираните периоди, на доходите и разходите и да изложи мотиви за това установени ли са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и основание за определяне на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, респ. за размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица“.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002617003238-020-001/29.05.2017 г., издадена от В.П.А. – на длъжност началник сектор в ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е възложено извършването ревизия на С.М.И., с обхват - задължения по: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г., която заповед е връчена лично на ревизираното лице 23.06.2017 г.

/л. 507-508 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд - Хасково/.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-16002617003238-020-002/21.09.2017 г. и ЗИЗВР № Р-16002617003238-020-003/30.10.2017 г., връчени електронно на задълженото лице на 26.09.2017 г., съответно на 30.10.2017 г., е изменен срокът на завършване на ревизията и обхванатите от нея видове задължения, като са включени и задълженията по: ДОО – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. /л.

Разпечатката съдържа 26 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a39c951-6ed0-459e-865a-3e676d64680b