Решение № 693 от 27.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.а Дончева

Членове:

КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Капка Павлова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно търговско дело № 20241001000504 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 264837/26.02.2024 г., подадена от „Бисофт“ ЕООД с ЕИК:115564538 чрез адвокат Р. А. от САК и адвокат К. Д. от АК-Пловдив срещу решение № 260110/12.02.2024 г., постановено по гр. дело № 11854/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове, както следва: - иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу „Национално бюро за правна помощ“ с Булстат:175018757 за сумата от 2 880 лв. с ДДС, представляваща дължима цена по сключения между страните договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и обслужване на софтуерната програма „Правна помощ“ за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. и иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) срещу „Национално бюро за правна помощ“ и Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието за установяване по отношение на ответниците, че „Национално бюро за правна помощ“ е извършило нарушение на авторските права на ищеца, като е допуснало без съгласието му трето лице да копира компютърна програма „Правна помощ“; както и „Бисофт“ ЕООД е осъдено да заплати на „Национално бюро за правна помощ“ сумата от 9 660 лв. – разноски по делото, а на Министерство на правосъдието сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение; като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Дуеър” ООД с 1

ЕИК:203108798.

Жалбоподателят-ищец счита решението за неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове като бъде посочено, че решението е постановено с участието на третото лице – помагач. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага подробни съображения, че от събраните по делото доказателства следвало да се приеме за установено, че сключеният между „Бисофт“ ЕООД и „Национално бюро за правна помощ“ договор № 63/04.01.2010 г. не бил прекратен, тъй като не можело да се приеме, че нотариална покана с нотариална заверка на подписа рег. № 18608/21.11.2014 г. на нотариус В. Б. с рег. № *** на НК и за удостоверяване датата на връчване рег. № 5461, том 2, № 77/24.11.2014 г. на нотариус Б. Т. с peг. № *** на НК, била връчена надлежно на ищеца по реда на чл. 47 ГПК. В тази връзка относно предявения иск по чл. 79 ЗЗД първоинстанционният съд неправилно приел, че при връчване чрез залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК било спазено изискването на закона уведомлението да бъде залепено на външната входна врата на адрес и второ било пуснато в пощенската кутия.

Освен това се установявало, че софтуерната програма „Правна помощ“ на „Бисофт“ ЕООД била използвана от „Национално бюро за правна помощ“ и впоследствие, включително към 07.12.2016 г. Поради това и искът по чл. 79 ЗЗД за заплащане на суми за месечен абонамент по процесните фактури за процесния период бил основателен и доказан, поради което следвало да бъде уважен. Основателна била и акцесорната претенция за заплащане на лихва, считано от 26.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, доколкото на посочената дата била надлежно връчена на „Национално бюро за правна помощ“ нотариална покана с рег. № 824/18.03.2015 г. на нотариус П. П. с рег. № *** на НК за плащане по процесния договор.

Жалбоподателят счита за основателен и доказан и предявения иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) в каквато връзка излага подробни доводи, че от събраните доказателства (писмени, гласни и заключенията на в.л. П., в.л. Х. и в.л. К.) се установявало, че „Национално бюро за правна помощ“ допуснало представители на трето лице („DWEAR“), с чийто счетоводен софтуер „КОНТО“ към 2014 г. работело бюрото, да копира в края на 2014 г. софтуерната система „Правна Помощ“ на ищеца и представи на „Национално бюро за правна помощ“ като своя и провежда обучения на служите на адвокатските колегии в страната, а впоследствие същата тази система да бъде копирана отново през 2014 г. в система е-Правосъдие и представена като система собственост на „Национално бюро за правна помощ“, разработена с финансиране от ОПДУ.

Поради това, по този иск, първоинстанционният съд неправилно приел, че не можело да кредитира заключенията на първоначалната единична експертиза и първата тройната такава, тъй като не били категорични, и дал вяра на заключението на повторната тройна експертиза, която намерил за мотивирана и обоснована, а отделно от това изготвена от вещи лица професори от Софийския университет.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието чрез гл. юр.к. П. Н. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Срещу въззивната жалба на „Бисофт“ ЕООД в посочения срок е подадена отговор и от „Национално бюро за правна помощ“ чрез адвокат Ц. Ч. от САК и адвокат В. П. от ВАК, с който същата се оспорва като неоснователна и по изложените съображения се прави искане да бъде оставена без уважение и потвърдено първоинстанционното решение, както и се претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В същия срок „Дуеър” ООД в качеството му на третото лице - помагач на страната на ищеца също е подало отговор чрез адвокат К. В. от САК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да я отхвърли и остави в сила обжалваното решение.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят „Бисофт“ ЕООД чрез адвокат Р. А. от САК поддържа въззивната си жалба по изложените съображения.

Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от „Национално бюро за правна помощ“. Управителят на „Бисофт“ ЕООД Д. А. излага съображения в подкрепа на твърдението си, че по делото било установено неправомерно копиране на притежаваната от дружеството софтуерна програма „Правна помощ“ като анализира заключенията на вещите лица и се позовава на първата, приета по делото експертиза.

Другите страни Министерство на правосъдието, „Национално бюро за правна помощ“ и „Дуеър” ООД чрез процесуалните си представители поддържат отговорите си на въззивната жалба и по изложените съображения молят апелативния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Министерство на правосъдието и „Национално бюро за правна помощ“ претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на производството пред Софийски градски съд са предявени от „Бисофт“ ЕООД искове, както следва: - иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу „Национално бюро за правна помощ“ с Булстат:175018757 за сумата от 2 880 лв. с ДДС, представляваща дължима цена по сключения между страните договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и обслужване на софтуерната програма „Правна помощ“ за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. и иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 3 г.) срещу „Национално бюро за правна помощ“ и Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието за установяване по отношение на ответниците, че „Национално бюро за правна помощ“ е извършило нарушение на авторските права на ищеца, като е допуснало без съгласието му трето лице да копира компютърна програма „Правна помощ“.

Ищецът твърди, че с договор за дарение на софтуерна система № 62/30.12.2009 г. дарил на ответника „Национално бюро за правна помощ“ правото на безвъзмездно ползване на собствения си интелектуален продукт – информационна система с работно наименование „Правна помощ“ за срок от 10 години като фактическото предаване на информационната система било удостоверено с приемно-предавателен протокол от 30.12.2009 г. С договор № 63/04.01.2010 г. било договорено абонамент и поддръжка на софтуерната система „Правна помощ“ за управление на дейността на „Национално бюро за правна помощ“ срещу месечно възнаграждение в размер на 300 лв. без ДДС или 360 лв. с ДДС. Съгласно чл. 11 от договор № 63/2010 г. срокът на същия бил една година, като съгласно чл. 12 действието му се продължавало автоматично при същите условия, ако нито една от страните в едномесечен срок преди изтичането му не направи пред другата писмено уведомление за прекратяване.

Към настоящия момент нито една от страните по договора не поискала неговото прекратяване, поради което той валидно ги обвързвал. Ответникът „Национално бюро за правна помощ“ не заплатил на ищеца дължимото месечно възнаграждение по договор № 63/2010 г. за месеците както следва: 1) месец януари 2015 г. по фактура № 0000003055/02.02.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 2) месец февруари 2015 г. по фактура №0000003100/04.03.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 3) месец март 2015 г. по фактура №0000003147/01.04.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 4) месец април 2015 г. по фактура №0000003212/04.05.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 5) месец май 2015 г. по фактура №0000003257/01.06.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 6) месец юни 2015 г. по фактура №0000003322/01.07.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 7) месец юли 2015 г. по фактура №0000003372/03.08.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 8) месец август 2015 г. по фактура №0000003419/01.09.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС. Поради това, претендира на основание чл. 79 ЗЗД ответникът „Национално бюро за правна помощ“ да му заплати общо сумата от 2 400 лв. без ДДС или общо сумата от 2 880 лв. с ДДС, в каквато връзка посочва, че с нотариална покана рег. № 2277 от 2015 г. том I-Б, акт № 71, връчена на „Национално бюро за правна помощ“ чрез адвокат Ч.-М. на 26.03.2015 г. чрез П. П. – нотариус с рег. № *** на НК, поканило „Национално бюро за правна помощ“ в 3 дневен срок да заплати дължимите суми по посочена банкова сметка, но и до настоящия момент не било налице изпълнение.

4

Също така ищецът твърди, че на 17.10.2014 г. изпратил до „Национално бюро за правна помощ“ „Общи условия за ползване на софтуерната система „Правна помощ“, които не отменяли, не прекратявали, не разваляли, не замествали и не противоречали на сключените между „Бисофт“ ЕООД и „Национално бюро за правна помощ“ договори, а представлявали посочване на вече постигнатите договорености с цел регулиране и защита на правата, задълженията и законните интереси на автора/собственика и на конкретния потребител предвид спецификите на софтуерната система „Правна помощ“ като обект на авторското право (на правото на интелектуална собственост) и били имплементация на посочените договорености. Съобразно тези общи условия авторското право върху софтуера, правото на собственост, на копиране, както и всички други вещни права и права на интелектуална собственост върху него, които не били изрично предоставени с общите условия, били изключително право на „Бисофт“ ЕООД (каквито били постигнатите договорености) и се разпростирали върху: програмния код на софтуерната система „Правна помощ“ (изходен и компилиран), програмните файлове, логическата й структура, идеите и принципите, залегнали в който и да е елемент на програмата, архитектурата и дизайна, и графичните изображения, както и върху инсталираната софтуерна система „Правна помощ“ в процеса й на тестване преди официалния и пуск/старт, което било в/на компютърната инфраструктура (сървър, система, мрежа и други) на „Национално бюро за правна помощ“, както и върху информационните файлове, които били логически структурно свързани със софтуерната система „Правна помощ“. Общите условия не били подписани от представляващия ответника „Национално бюро за правна помощ“, но същият ги приел чрез конклудентни действия, тъй като служителите му продължили да използват софтуерната система „Правна помощ“. Въз основа на постигнатите договорености с ответника „Национално бюро за правна помощ“, последното имало право на ползване и право на софтуерна абонаментна поддръжка на софтуерната система „Правна помощ“. Достъпът на конкретния потребител физическо лице до програмата (държавен служител от администрацията на „Национално бюро за правна помощ“, служител и/или работник на трудово правоотношение от администрацията на „Национално бюро за правна помощ“, член на „Национално бюро за правна помощ“, избираем от Висшия адвокатски съвет, заместник-председателя на „Национално бюро за правна помощ“ и председателя на „Национално бюро за правна помощ“, назначаеми от Министър-председателя въз основа на решение на Министерския съвет) ставал чрез строго индивидуален за него потребителски акаунт, посредством ползването на потребителско име и парола съобразно предназначението на функционалностите на софтуерната система „Правна помощ“ и съобразно служебните задължения/функции/задачи/правомощия на съответното лице. Конкретният потребител физическо лице на софтуерната система „Правна помощ“ и „Национално бюро за правна помощ“ имали непрехвърляемо и срочно право на ползване на програмата съобразно статуса си (горепосочено физическо лице потребител: за изпълнение на съответните си служебни задължения, задачи, правомощия, функции като служител на „Национално бюро за правна помощ“, и самото „Национално бюро за правна помощ“ като лице, в полза на което било 5 учредено право на ползване) съобразно договореностите между „Бисофт“ ЕООД и „Национално бюро за правна помощ“, съгласно ЗПП предвид функциите на различните модули на софтуерната система „Правна помощ“, като никой потребител нямал право: да копира, да преотстъпва учреденото право на ползване (чрез препродажба, отдаване под наем, лицензиране, подаряване, даряване, заменяне, лизинг, прехвърляне по друг начин и други), да разпространява, да превежда, да преработва, да декомпилира и компилира, да адаптира, да модифицира, да извършва обратен инженеринг като конструира обратно, да разглобява или да се опитва да извлече по друг начин изходния програмен код на софтуерната система „Правна помощ“, да деасамблира, да изучава технологичните принципи на действие, да прави демонстрация на трети лица и/или да се опитва да съвместява софтуерната система „Правна помощ“ с програмни продукти и информационни системи на лица различни от „Бисофт“ ЕООД и с формати на данни, в цялост на/за софтуерната система „Правна помощ“ или на/за частично софтуерната система „Правна помощ“ (функционалности, модули, програмни файлове, логическа структура на софтуерната система „Правна помощ“ или отделен неин модул, архитектурата, дизайна и графичните изображения на софтуерната система „Правна помощ“ или отделен неин модел и други), под каквато и да било форма и/или начин, в мрежата и/ или към други компютри чрез мрежа и/или чрез друго устройство. Въпреки това, ответникът „Национално бюро за правна помощ“ допуснал трето лице – „Дуеър” ООД – да копира дарената софтуерната система „Правна помощ“. След като установил посоченото действие, ищецът отправил многократни покани към ответника „Национално бюро за правна помощ“ да преустанови нарушението на авторското право, но той не отговарял по никакъв начин и отказвал и да подпише декларацията за конфиденциалност. Предвид така изложеното, ищецът счита, че за него бил налице правен интерес при условията на кумулативност да предяви и иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) за установяване по отношение на ответниците – „Национално бюро за правна помощ“ и Министерство на правосъдието, че „Национално бюро за правна помощ“ допуснало без съгласието на ищеца трето лице да копира софтуерната програма „Правна помощ“ и използва същата в нарушение на ЗАПСП и договорните условия.