Решение № 287 от 15.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Смолян, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500422 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 2798/28.03.2025г о т Регионална дирекция “Гранична полиция“ - Смолян, представлявана от ИИв. Ст. - ВПД Директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Хр., против решение № 76 от 12.03.2025г., постановено по гр. дело № 37 по описа за 2025г. на Районен съд – Смолян, поправено с решение № 304/15.07.2025г по отношение надлежното наименование на ответника – жалбоподател, с което Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян, гр.

Смолян, бул. България № 1, е осъдена да заплати на В. В. М. ЕГН ********** гр. Златоград сумата 2 329,09 лв. - неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.05.2022г. до 31.12.2024г., ведно със законната лихва от 08.01.2025г. до окончателното й изплащане, и сумата 370,73 лв. - обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода

01.06.2022г. – 07.01.2025г. Със същото решение РД Гранична полиция при МВР гр. Смолян е осъдена да заплати на В. В. М. разноски по водене на делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на 1

Районен съд - Смолян в полза на бюджета на съдебната власт - 150 лв. разноски по делото за експертиза и държавна такса по исковете в размер на 157,99 лв.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че за положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия, в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който счита, че не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 1/2020г., с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба № 8121з776/2016г.; Наредба № 8121з-36/2020г.;

Наредба № 8121з-1174/2020г.; Наредба № 8121з1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощният труд, който ищецът е полагал, е 8 часа. В обжалваното съдебно решение изрично е посочено обстоятелството, че съгласно изменението на ЗМВР в ДВ, бр.

60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1 или с коефициент 1. В тази връзка намира, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че липсва специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното 2 време по отношение на държавните служители в МВР и в тази връзка неправилно е счел, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Първоинстанционният съд е счел, че възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, счита, че е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг. чл.

187, ал. 1 и ал. З от ЗМВР). Твърди, че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Счита, че тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал. 2 от КТ извънредният труд е изрично забранен и не може да надвишава 150 ч. годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Намира, че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание, относимо към извънреден труд. Намира, че неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с 3 която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Търси се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което претенцията се отхвърли изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от В. В. М. чрез адв. Орм..

Счита, че не е спорно по делото, че ищецът работи по служебно правоотношение по ЗМВР при Регионална дирекция „Гранична полиция" град Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР, в Граничен полицейски участък гр. Златоград на длъжност „старши полицай". Изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа. Със заключение на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за процесния период ищецът е положил общо 1 224 часа нощен труд. Твърди, че положените часове нощен труд за процесния период не са преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1,143. Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. Така, положените общо 1224 часа нощен труд, приравнени към дневни часове, са общо в размер на 1 399 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд, изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50 % надбавка за периода от 01.05.2022 г. до 31.12.2024 г., е в размер на 2 329,09 лева. Законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд е в размер на 370,73 лева. Съображенията на ответника във въззивната му жалба се свеждат до несъгласие с правните изводи на районен съд - Смолян за наличие на непълнота в Закона за МВР относно преизчисляването и заплащането на нощния труд, полаган от държавните служители в системата на МВР и за приложимост на разпоредбата на чл. 9, ал.

2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че тези възражения във въззивната жалба са неоснователни. За да прецени дали е налице неравно третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени на ЗДСл и КТ, PC - Смолян е направил анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в приложимите законови и подзаконови нормативни актове и е извършил сравнение с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 - дневна работна седмица е до 7 часа. Според ал. 2 на чл. 140 нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Ал. 3 разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на работниците и 4 служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. В чл. 143, ал. 2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а ал. 2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Съгласно чл. 146, ал. 1 от КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа, а ал. 2 сочи, че с колективен трудов договор тя може да бъде увеличена до 300 часа годишно. В чл. 262 от КТ е посочен размерът на заплащане на извънредния труд - 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни;

100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата в редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С изменението с бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., чл. 8 от Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от 01.01.2017 г., допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00 ч. до 06,00 ч.) е до 0,25 лв; за положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 50 % върху индивидуалната основна заплата. Твърди, че тези размери не са променяни в следващите редакции на наредбата. И по трите разглеждани закона на работниците или служителите, полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност. Твърди, че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например, освен че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е 5 по-високо от 1 лев на час. С последното изменение на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Така се прави извод, че частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран поблагоприятно от служителя на МВР. Счита, че същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 2 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка счита, че не може да бъде споделено възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Намира, че следва да се приеме, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд. Придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1—6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл.