Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 54 от 04.04.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Наказателно от частен характер дело 1713/2022
Вид
Присъда № 54
Подписан
04.04.2023
Състав
Тодор Минов

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 54 от 04.04.2023 година, по н.ч.х.дело № 1713/2022 година по описа на Старозагорския районен съд.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изложеното в тъжбата, намира, че в разглеждания случай е предявено обвинение от частен характер от Н. И. К., против подсъдимата И. Т. Т., родена на ****** година в град Стара Загора, живуща в град Стара Загора, българка, българска гражданка, разведена, със средно образование, работи в частна фирма, неосъждана, ЕГН **********, за това, че в условията на продължавано престъпление, като родител – майка на детето Т. Н. К. ЕГН **********, на 07.01.2022 година в град Стара Загора, след като била осъдена с влязло в сила на 19.10.2021 година, протоколно определение, постановено по гражданско дело № 3315/2021 година по описа на Районен съд град Стара Загора и на 04.07.2022 година в град Стара Загора, след като била осъдена с влязло в сила на 19.10.2022 година, протоколно определение, постановено по гражданско дело № 3315/2021 година по описа на Районен съд град Стара Загора, не е изпълнила, или по какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постигнатата спогодба по горепосоченото гражданско дело, имащо характера на влязло в сила съдебно решение, относно лични контакти на бащата и частен тъжител Н. И. К. с детето Т. Н. К., непълнолетна към датите на деянията – престъпление по чл.182, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Повереникът на частния тъжител, адвокат Д. Е., от АК Стара Загора, в съдебно заседание заявява, че поддържа тъжбата, като и отправеното с нея обвинение. Изтъква доводи, че умишлено подсъдимата е осуетявала изпълнението на решението на съда и с това е ощетявала бащата на детето да прекарва време с него. Моли съда за справедливо наказание.

Частния тъжител, заявява че поддържа тъжбата и иска от съда да постанови присъда с която да осъди подсъдимата. Подробни съображения се излагат в хода на съдебните прения.

Подсъдимата И. Т. Т. не се признава за виновна по така повдигнатото й обвинение и моли съда да бъде оправдана. Изтъква доводи, че не е имала намерение да не изпълнява съдебното решение и да го осуетява.

Посочва че дъщеря и вече е навършила 14 години и сама може да формира волята си, и че не желае да ходи при баща си по изтъкнати нейни съображения и разбирания. Говорила е с нея постоянно, но не можела да и повлияе, поради което не се счита за виновна. Защитника на подсъдимата, адвокат С. Р., не оспорва фактическата обстановка, като изтъква доводи, че липсва умисъл в поведението на подзащитната му, поради което моли съда да бъде оправдана. Подробни съображения се излагат в хода на съдебните прения.

По делото се събраха гласни и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид обсъди събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен начин следната фактическа и правна обстановка:

От фактическа страна.

С влязъл в сила съдебен акт по гражданско дело № 3315/2021 година по описа на Районен съд Стара Загора, тъжителят Н. И. К. имал установен определен режим на лични контакти с непълнолетното си дете Т.

Н. К. както следва: втората и четвъртата седмица от месеца от 19:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване през петъчната и съботната нощ и първите десет дни от месец юни и първите десет дни от месец септември, като и първите два дни от Великденските празници, през нечетните години и вторите два дни от Великденските празници през четните години, по време на първите дни на зимната ваканция и коледните празници през нечетните години /до 26.12. включително/, по време на следващите Коледни дни от зимната ваканция включително и Новогодишните празници след 26.12 до 02.01. през четните години. Първата половина от пролетната ваканция, през четните години и втората половина от пролетната ваканция през четните години. На рождения ден на детето през 2022 година е постановено детето да бъде при бащата, през 2023 година, при майката, а през 2024 година при бащата. На именния ден на детето – Т.ден през 2022 година, детето да бъде при майката, през 2023 година, при бащата, а през 2024 година при майката, през 2025 година при бащата. На всеки рожден ден на бащата 27.07., на всеки рожден ден на бабата на детето по бащина линия на 22.05., на всеки рожден ден на дядото на детето по бащина линия – 24.09, на всеки рожден ден на чичото на детето – 12.01., на всеки имен ден на дядото на детето по бащина линия 07.01., както и на всеки имен ден на бащата 06.12.

Съгласно тази одобрена от съда спогодба частния тъжител Н. К. е дал разрешение на подсъдимата да пътува с дъщеря им в чужбина, като пътуването следвало да бъде извън времето на определения режим на лични контакти на бащата с детето Т..

Поради нарушаване на режима на лични контакти на бащата с детето Т. е било образувано изпълнително дело № 230/2021 година по описа на ЧСИ Яна Г..

На 07.01.2022 година /петък/, около 19,30 - 19.45 часа, частния тъжител, Н. И. К., заедно със своята приятелка, свидетелката Нели Я, отишли на адреса по местоживеенето на детето, а именно град Стара Загора, улица „Боруйград” № 83, за да осъществи, бащата, режим на лични отношения с дъщеря си. На същия ден, бащата на Н. К. имал имен ден и съгласно одобрената с протоколно определение от 19.10.2021 година по гражданско дело № 3315/2021 година по описа на Старозагорски районен съд, спогодба, влязла в законна сила на 26.10.2021 година, имаща сила на влязло в сила, съдебно решение, на всеки имен ден на дядото по бащина линия - 07.01., Н. К. имал право на лични отношения с дъщеря си. В тази връзка, възнамерявал да 2 заведе дъщеря си при дядо й /неговия баща/, за да го поздрави за имения ден и да се почерпят за негово здраве, като я върне до 22.00 часа в дома на майка й. Н. К. звънял няколко пъти на звънеца на къщата, но никой не му отворил.

Обадил се по месинджър на И. Т. Т., но тя не му отговорила. Тогава той набрал телефония номер на дъщеря си ******, но сигналът бил постоянно заето. Нямал връзка нито с майката, нито с дъщеря си. Обадил се на телефон за спешни повиквания 112, обяснил в каква ситуация е и му казали да изчака дежурния полицейски екип на адреса. Полицаите дошли много бързо, К. им предоставил копие от спогодбата между него и подсъдимата Т.. Полицаите позвънили на звънеца на външната входна врата на къщата, където живее Т. с дъщеря си Т.. След няколко позвънявания излязъл дядото на Т., по майчина линия, видял доверителя ми и му казал, че Т. я няма и да я търси по телефона.

Поканил полицаите да влезнат в дома му, за да видят, че внучката му не е там, но те отказали. След около пет минути пред къщата спрял лек автомобил и от него излязла по-голямата дъщеря на И. Т. и дъщерята на частния обвинител Т. К.. По-голямата сестра прегърнала по-малката и обяснила на К., че Т. не искала да ходи при него. К. й казал да не се намесва в отношенията му с дъщеря му, след което прегърнал детето си. Попитал я: „Теди, познаваш ли ме?”. Тя му отговорила, че го познава. В този момент пристигнала майката, подсъдимата Т., като пред нея и полицаите дъщерята Т. заявила, че не иска да отиде при баща си по изтъкнати във времето съображения. Така Н. К. на 07.01.2022 г. не успял да осъществи, полагащите му се лични отношения с дъщеря му.

Както бе посочено по-горе, срещу подсъдимата И. Т. Т. има образувано изпълнително дело № 20218710400230 по описа на ЧСИ Яна Г. за 2021 година, във връзка с неизпълнение на режима на лични отношения на Н.

И. К. с дъщеря му Т. Н. К..

По силата на това на 04.07.2022 година ЧСИ Яна Г., с регистрационен № 871 с район на действие Окръжен съд град Стара Загора, по горепосоченото изпълнително дело, на основание изпълнителен лист от 16.11.2021 година издаден по гражданско дело № 3315/2021 година на Старозагорски районен съд, пристъпила към принудително изпълнение на съдебното решение относно осъществяване на режим на лични отношения на Н. И. К. с неговата дъщеря Т. Н. К., като взела предвид определения такъв в съдебния акт, а именно от 01.07.2022 година до 10.07.2022 година, включително. На 21.06.2022 година, И. Т. Т., в качеството на майка и законен представител на детето Т. К. била уведомена с призовка за датата на принудителното изпълнение - предаване на дъщеря й на бащата, а именно 04.07.2022 г. в 10.30 часа. И. Т. отишла предварително в кантората на ЧСИ Яна Г. с дъщеря си Т. К. и в присъствието на майка си, детето написало, че на 04.07.2022 година нямало да се яви за осъществяване на режим на лични отношения с баща си, защото му била обидена. Майката също заявила писмено, че по никакъв начин не била възпрепятствала контактите между детето и неговия баща.

3

На 04.07.2022 година по горепосоченото изпълнително дело не било извършено предаване на Т. К. на нейния баща. За горните обстоятелства, бил съставен протокол по горепосоченото изпълнително дело, приложен по настоящото дело. По делото е представен Протокол за принудително изпълнение на съдебно решение относно упражняване на родителски права от 04.07.2022 година /лист 9/, уведомление от И. Т. Т. отправено до ЧСИ по делото стр.96 и становище на детето Т. К. постъпило по изпълнителното дело по отношение на датата 04.07.2022 година.

От показанията на свидетелката Я е видно, че и на двете инкриминирани дати детето Т. К. не е било предадено от майката на бащата като свидетелката твърди, че детето не е заявявало, че не иска да ходи при баща си, и изрично посочва , че детето не било питано, а майката говорела от нейно име и то в насока, че дъщерята Т. не иска да ходи при баща си.

Посочва, че това се е случило на 07.01.2022 година, включително и пред служители на полицията, посетили адреса на този ден. По отношение на втория случай твърди, че са разбрали от частния съдебен изпълнител, че детето Т. не иска да отиде при баща си, за което била падала писмено становище.

От показанията на свидетелката П П.а се установява, че тя знае от бащата Н. и свидетелката Я, че майката И. не разрешава на частния тъжител да вижда детето. Свидетелката не посочва нещо конкретно в показанията си, а излага свои съображения изградени, само въз основа на това което било казано от страна на частния тъжител и неговата приятелка, свидетелката Я.

От показанията на свидетеля Красимир П., приятел на майката и подсъдима по делото, се установява, че майката И. Т. не е възпрепятствала детето Т. да се вижда с баща, като напротив уведомявала е дъщеря си, за датите на които е следвало да стане това, многократно чувал как майката насърчава детето си да осъществява контакти с баща си. Отговора на детето било винаги, че не желае да се вижда с баща си предвид неговото поведение в последно време /постоянно присъствие на полиция, съдилища и други подобни/.

От показанията на свидетеля Т.Т, баща на подсъдимата Т. се установява, че неговата внучка не е била спирана, възпрепятствана или ограничавана да се вижда с баща си. По отношение на случилото се на 07.01.2022 година твърди категорично, че внучка му, Т. е отказала, както на баща си така и пред полицаите да изпълни съдебното решение и да отиде при частния тъжител. Изрично заявява, че не е виждал дъщеря му да спира внучка му, като твърди, че напротив винаги са я поощрявали да търси и контактува с баща си и да го посещава и да изпълнява режима на лични контакти с него.

Заявява още, че внучката му е голяма, на 15 години и вече излиза сама навън и същата сама формира своите решения предвид възрастта си.

От показанията на полицейския служител Д. Д. относно датата 07.01.2022 година се установява, че изрично пред него детето Т. е заявила, че 4 не желае да отиде пи баща си, а желае да остане при майка си, като в тази връзка показанията му се подкрепят и от изготвената от него докладна записка, към онова време.

От показанията лично на детето Т. К. се установява, че винаги е била уведомявана от майка си за датите на съдебната спогодба относно личните контакти с баща й, но тя не е искала да посещава баща си, като майка й по никакъв начин не я е възпрепятствала. Заявява, че повече от две години не иска да ходи при баща си предвид неговото поведение.

От показанията на свидетелката М Д.а, по-голяма сестра на детето Т. К. се установява, че сестра й не искала да ходи при баща си въпреки, че майка й винаги й разяснявала задълженията по съдебната спогодба.