Определение № 219 от 10.05.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Сливен, 10.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20242200600306 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII НПК - чл. 345, ал. 1 вр. чл.

341 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК

Образувано е по частна жалба на адвокат Р. К. Ш. от АК-Бургас, редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия М. П. К., срещу протоколно определение от 16.04.2024 г., постановено по нохд № 168/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия К. за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщането му на Районна прокуратура - Сливен, за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и защитата, тъй като обвинителния акт не отговаря на условията на чл.246, ал.2 от НПК.

С депозираната частна жалба, защитникът на подсъдимия К. изразява несъгласие с мотивите в обжалваното определение, постановено, като счита същите за неправилни и необосновани, за което се излагат подробни съображения. Твърди се, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия К.. На първо място се сочи, че вмененото с обвинителния акт на прокуратурата престъпление на подсъдимия не е конкретизирано по време, място и обстановка, с необходимата конкретност, че отделните деяния в състава на продължаваната престъпна дейност не са описани надлежно. На следващо място оспорва доказаноста на обвинението и наличието на длъжностно качество у обвиняемия, за деянието, за което което е привлечен към наказателна отговорност.

Въззивният съд намери за установено следното от фактическа страна:

С внесен в Районен съд – Сливен обвинителен акт е повдигнато на подсъдимия М. П. К.. обвинение за това, че за периода 21.06.2021г. до 20.11.2022г. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – работник изпълняващ доставки по домовете с код НКПД ******* в пицария „Рагаци“, собственост на „Рагаци 2000“ ЕООД, гр. Сливен с управител Б.А.А., присвоил чужди пари на /в 1 диспозитива на обвинението са посочени 311 дати от календара през периода 21.06.2021г-20.11.2022г., със съответна присвоена сума за конкретната дата/, за сумата в общ размер от 17 238,01 лв., собственост на „Рагаци 2000“ЕООД гр. Сливен, връчени в това му качество и поверени му да ги пази престъпление по чл.201 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Въззивният съд след като се запозна със съдържанието на атакувания пред него съдебен акт констатира, че първоинстанционният съд при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия М. П. К. по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 НПК, по чл. 246, ал. 2 НПК и с оглед задължителното за всички органи Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда обвинителен акт. Районния съд е посочил в мотивите на обжалваното определение, че липсват основания за отправяне на упрек към обвинителния акт внесен от Районна прокуратура – Сливен относно местоизвършването на деянието, времето на извършване. Приел е, че не е налице допуснато процесуално нарушение, както в тази насока така и по отношение на твърдяното от защитата неописване на всяко едно от деянията включени в съвкупността, доколкото в обвинителния акт и в диспозитива на повдигнатото обвинение са посочени конкретни дати, на които подсъдимото лице е извършило твърдяното престъпление, като за всяка една от тях е посочен размера на присвоените парични средства.

По изложените по-горе съображения, Районен съд е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия К., в лицето на адвокат Ш. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора с цел отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана от активно легитимирана за това страна, а именно от адвокат Р. Ш., в качеството и на процесуален представител на подсъдимия М. П. К.. и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок по чл. 249, ал. 3 НПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, постановено в хода на проведеното разпоредително заседание на основание чл. 248, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 4 НПК , както и с наведените доводи в частната жалба на защитата на подсъдимия К. намира последната за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт констатира, че Районния съд е изпълнил в пълнота своите задължения, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК. Настоящият инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на 2 първоинстанционния съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото, включително и при обсъждане на въпроса установен в нормата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. В конкретния случай прави впечатление, че Районния съд е дал мотивиран и обоснован отговор на направените от страна на защитата на подсъдимия К. възражения. Не може да бъде упрекнат първоинстанционния съд и затова, защото този съд при своето произнасяне по въпросите очертани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК се е съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т. 4. 2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна.

Въззивният съд също намира, че в обстоятелствена част на обвинителния акт са посочени всички съставомерни от обективна страна факти, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от него и в резултат на които е настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните в случая обществени отношения. Съгласно Тълкователно решение на Върховния съд №3-71-ОСНК, стр.31 е задължително при разглеждане на дела за продължавано престъпление съответния орган да установи какви деяния, кога и къде са извършени и чрез определяне на времето, когато е започнало първото и завършило последното деяние, да се определи времето, в което е извършено цялото престъпление. В конкретния случай тези обстоятелства са посочени в обвинителния акт.

Ето защо въззивният съд споделя извода на Районен съд - Сливен, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното пред него съдебно производство, е редовен от външна страна, същият е ясен, поради което е и годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което на свой ред да очертае предмета на доказване по делото.

Въззивният съд намира, че останалите наведени от жалбоподателя доводи относно недоказаността на обвинението и липсата на длъжностно качество на подсъдимия, с искане за прекратяване на съдебното производство по делото са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, тъй като касаят въпроси, които следва да бъдат обсъдени при разглеждане на делото по същество от Районния съд и същите не са предмет на разглеждане в разпоредителното заседание, както е посочил районния съд.

По изложените съображения, Въззивният съд констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани не само всички съставомерни от обективна страна признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия К.., но също така не са допуснати някакви съществени неточности от страна на прокурора, които да водят до извод за неяснота във волята на държавния обвинител, както и чрез които да се ограничава правото на защита на подсъдимия и по този начин да се нарушават неговите процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Ето защо и въззивният съд намира за неоснователни доводите и възраженията на защитата изложени в частната жалба срещу атакувания съдебен акт.

При това положение въззивния съд намира, че за съдебния състав, провел разпоредителното заседание по настоящото дело, не са били налице основанията и предпоставките по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да приеме, че в хода на досъдебното производство са нарушени правата на подсъдимия и неговия защитник и по този начин да прекрати съдебното производство по делото.

3

В заключение се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд определение, постановено от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание по настоящото дело, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като в случая, дори и при извършената въззивна служебна проверка на внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия К. не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, не се констатира и незаконосъобразно проведено от Районния съд разпоредително заседание, поради което и частната жалба на процесуалния представител на подсъдимия – адвокат Ш., следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.04.2024 г., постановено по нохд № 168/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен.

Връща делото на Районен съд - Сливен за продължаване на съдебното производство по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4