Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2064 от 10.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 71350/2021
Вид
Разпореждане № 2064
Подписан
10.01.2022
В сила
04.03.2022
Състав
МЕТОДИ ТОДОРОВ ШУШКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2064 гр. София, 10.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Т. ШУШКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско дело № 20211110171350 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.417 ГПК

Образувано е по заявление вх.№107536/13.12.2021 г., уточнено с молба вх.

№1091/05.01.2022 г. на Ю Б АД за издаване срещу Е.Х.Х. на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по договор за кредит, с което се претендират и следните суми: 66,00 лв.-такса по т.VІ.5 от общите условия за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, и 60,00 лв.-разходи за уведомяване.

Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).

Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.

Заявлението е частично неоснователно.

Претенциите за посочените суми се основават на нищожни клаузи, поради което заявлението в тази част следва да се отхвърли.

1) Според тези договорни клаузи длъжникът следва да заплати допълнителни суми за забава, различни от претендираното със заявлението обезщетение за забава, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговарянето в договора на такси, които се дължат при забава всъщност представлява забранено от чл.33, ал.1 ЗПК уговаряне на мораторна неустойка (в същия смисъл-Определение от 18.01.2021 г. по ч.гр.д.№440/2021 г. на СГС-VІ отд., Определение №1393/24.07.2021 г. по ч.гр.д.№5821/2021 г. на СГС, І-М с-в, Определение №1689/11.08.2021 г. по ч.гр.д.№9751/2021 г. на СГС-VІ-А с-в. и мн.др.).

Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“-от ясния текст на нормата („при забава…“) безпротиворечиво следва, че в предметния й обхват попадат всякакви вземания на кредитора, който той претендира от потребителя в хипотезата на забава на последния по договора-независимо дали се касае за мораторна неустойка или пък за 1 разноски по договора по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД, които са уговорени като задължение на потребителя при или поради изпадането му в забава.

2) Изявлението за предсрочна изискуемост е връчено чрез ЧСИ, поради което и претендираният размер на това задължение (60,00 лв.) е необоснован-предсрочната изискуемост е обявена на длъжника чрез волеизявление на банката, връчено чрез частен съдебен изпълнител по чл.18, ал.5 ЗЧСИ, като съгласно раздел І, т.5 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители дължимата такса за връчването на поканата очевидно е в нормативно установен размер на 20,00 лв., поради което дори и с начислен ДДС не може да достигне претендираната сума.

Заявлението следва да се отхвърли и частично относно претендираните държавна такса и адв.възнаграждение-за част, съответна на отхвърлената част от заявлението.

По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№107536/13.12.2021 г., уточнено с молба вх.№1091/05.01.2022 г. на Ю Б АД за издаване срещу Е.Х.Х. на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по договор за кредит, за следните суми : 66,00 лв.-такса по т.VІ.5 от общите условия за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, и 60,00 лв.-разходи за уведомяване, както в частта му относно искането за присъждане на държавна такса от 2,52 лв. (над дължимата държавна такса от 256,10 лв. до пълния претендиран размер от 258,62 лв.) и за присъждане на адв.възнаграждение по делото в размер на 7,64 лв. (над дължимото адв.възнаграждение от 776,29 лв. до пълния заявен размер-783,93 лв.).

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2