Присъда № 22 от 27.10.2023, Окръжен съд - Русе

МОТИВИ към присъда № 22/26.10.2023г.постановена по ВНОХД № 605/2023г по описа на Окръжен съд -Русе.

С Присъда №20/14.02.2023г. по HOXД №115/2022г. по описа на Районен съд Русе Ф. С. Ч. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1, от HK му било наложено наказание „Лишaвaнe oт свобода“ за срок oт 1 година, кoeтo на основание чл.66 от HK било oтлoжeнo за изпитателен срок oт 3 гoдини, както и наказание „Глoбa“ в размер 200.00лв. Със същата присъда, на основание чл.343г от НК съдът постановил по отношение на подс.Ч. „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспаднал от този срок времето, през което за същото деяние Ч. бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС, считано от 27.06.2022г.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Ф. Ч., подадена чрез назначеният му защитник –адвокат Л. В. от АК-Русе, с която се изразява несъгласие с процесуалната дейност на първоинстанционния съд по събирането и оценката на доказателствата и се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита. С жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан подсъдимия Ф. Ч., а в условията на алтернативност се поддържа искане за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Русе. С допълнение към жалбата се излагат аргументи в подкрепа на горните твърдения, като основно се акцентира, че макар по делото да били налични удостоверение, че подс.Ф. Ч. се води на диспансерен учет с диагноза „биполярно афективно разстройство" и медицински документи, че за периода 2005г. - 2022г. бил хоспитализиран 30 пъти и лекуван в психиатрично отделение, в нарушение на чл.144, ал.2, т.3 от НПК, без да е извършена експертиза, съдът е приел, че установеното психично заболяването на подс.Ч. не е довело до отпадане на психическите му способности да съзнава извършеното и да контролира постъпките си към момента на инкриминираното деяние. С допълнението към жалбата се прави искане за назначаване и изготвяне на съдебна психиатрично-психологична експертиза, която да даде отговор на въпросите за вменяемостта на подс.Ч. към датата на извършване на процесното деяние.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на основанията изложени в нея.

С определение по чл.327 от НПК въззивният съд се е произнесъл по направено в жалбата искане като назначил комплексна психиатричнопсихологична експертиза. С представеното и прието от въззивния съд 1 заключение, вещите лица приемат, че подс.Ф. Ч. се води на диспансерен учет в ЦПЗ Русе с диагноза: бипoлярно афективно разстройство – чести манийни фази c психотични симптоми, синдром на трайна социална и семейна дезадаптация. От месец юли 2004г. дo месец юли 2022г. имал проведени многократни стационарни престои в лечебното заведение по повод влошено психично състояние с описани манийни епизоди с и без психотични симптоми, депресивни епизоди и комбинирана употреба на ПAB със зависимост към опиати, както и двукратно субституиращо лечение с Метадон към MПП при ЦПЗ-Русе. Дават заключение, че към датата на деянието 25.06.2022г. подсъдимият е имал психотично мотивирано поведение. Бил е в състояние на продължително разстройство на съзнанието и не е имал психични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поради неявяване на подс.Ч. за личен преглед, вещите лица заявяват, че не могат да дадат отговор на въпросите, касаещи актуалното психично състояние на подс.Ф. Ч..

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакуваната присъда, с аргумент за необоснованост на експертното заключение, доколкото е представено без извършване на личен преглед на подсъдимия, както и поради това, че макар да нямало спор за наличието на психично заболяване у него, от доказателствата по делото се установявало, че към датата на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, становището на страните и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл.313, ал.1 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е основателна.

Първоинстанционното, както и въззивното производство, са протекли и приключили в отсъствието на подс.Ф. Ч., при наличие на предпоставките на чл.269, ал.3 от НПК.

В хода на първоинстанционното производство фактическата обстановка по делото била подробно изяснена от първия съд, след анализ и цялостно изследване на доказателствения материал по делото - гласните доказателствени средства и писмените доказателства. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 25.06.2022г. свид.С. Д. и Е.Е. – полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР Русе, изпълнявали служебните си задължение по охрана на обществения ред на територията на управлението. Около 05.10ч. по повод подаден им сигнал от оперативен дежурен при Първо РУ те спрели за проверка л.а. „Ситроен АК“ с рег.№ ***** на кръстовището между улиците „Дондуков Корсаков“ и „Николай Здравков“, в гр.Русе. При проверката на 2 документите се установило, че водач на автомобила е подс.Ф. Ч.. Тъй като на полицейските служители направило впечатление, че подсъдимият се държи неадекватно и лъха на алкохол, те му извършили изследване за алкохол с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ *****, което отчело наличие на алкохол в издишаните от подсъдимия пари в размер на 1.76 промила. За това нарушение свид.Д. съставил на подс.Ч. АУАН, след което на последния бил връчен и талон за изследване. След това, съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, полицейските служители отвели подсъдимия до УМБАЛ Канев АД гр.Русе.

Там на подс.Ч. било извършено медицинско изследване, но той отказал да даде кръв за химическо лабораторно изследване.

Гореописаната фактическа обстановка районният съд приел за установена от показанията на разпитаният по делото свидетел, както и от приобщените писмени доказателства. Сред тези писмени доказателства били и медицински документи /приети в съдебната фаза/ – Епикриза от ЦПЗ-Русе ЕООД, амбулаторен лист от лекар-психиатър и медицинско направление за болнично лечение в ЦПЗ Русе ЕООД, от които ставало ясно, че подс.Ф. Ч. страда от около двадесет години от Биполярно афективно разстройство, Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества и Синдром на зависимост, както и, че има почти тридесет хоспитализации в ЦПЗ-Русе. С оглед на тези данни първоинстанционният съд преценил, че следва да бъде назначена комплексна психиатрично-психологична експертиза с обект на изследване психичното състояние на подс.Ф. Ч., както към момента на деянието, така и към момента на провеждане на първоинстанционното производство, която възложил на вещи лица – психиатър и психолог. Предвид обстоятелството, че подсъдимият пребивавал на неустановен адрес, вероятно извън територията на Р.България, вещите лица не успели да му проведат личен преглед, поради което и уведомили съда, че не са в състояние да изготвят и представят в срок заключение по назначената им експертиза. В поредно съдебно заседание и след като от справка на ОД МВР-Русе станало ясно, че местонахождението на Ф. Ч. не било установено и издирваното му продължавало, първият съд преценил, че за изясняване на фактическата обстановка по делото не било необходимо изготвянето на заключение по назначената експертиза и отменил определението си за назначаване на КСППЕ.

Въз основа на доказателствената съвкупност Районен съд-Русе приел, че безспорно се установява, че на процесната дата подсъдимият Ф. Ч. е управлявал моторно превозно средство в гр.Русе, след употребата на алкохол.

Направил е правният извод, че с деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, приемайки, че деянието е извършено при пряк умисъл. В насока последното, съдът приел, че доказателствата по делото са достатъчни за извода, че установеното заболяване на подс.Ч. не е довело до отпадане на 3 психическите му способности да съзнава извършеното и да контролира постъпките си към инкриминирания момент.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав относно съставомерните обективни елементи от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му. Поради това, както първоинстанционния съд, така и настоящия съдебен състав приема, че с фактическите си действия подс.Ф. Ч. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Тези обстоятелства не се оспорват от страните, доколкото видно от доводите в жалбата акцента е върху претендираното отсъствие на основания за реализиране наказателната отговорност на подсъдимия Ч..

В същото време обаче настоящият съдебен състав намира, че изводът на контролирания съд за наличието и на всички елементи от субективната страна на това деяние е неправилен и необоснован, тъй като е формиран при непълнота на доказателствата. Установява се по несъмнен начин от приобщените по делото медицински документи, че подс.Ф. Ч. от продължително време страдал от психични разстройства, за които многократно бил лекуван стационарно и амбулаторно, като последното му лечение в болнично заведение било няколко месеца преди датата на процесното деяние. Няма спор, че тези факти внасят съмнение както относно вменяемостта на подсъдимия към датата на деянието, така и по отношение способността му да участва адекватно и пълноценно в развилото се наказателно производство против него. При това положение и съобразявайки разпоредбата на чл.144, ал.2, т.3 и т.4 от НПК, за първоинстанционния съд се е породило задължението да назначи и изслуша експертиза, която да се произнесе за психичното и психологично състояние на подс.Ч.. Макар първоначално да подходил именно по този начин, след като се установило, че вещите лица не могат да извършат личен преглед на подсъдимия, районният съд сам отменил определението си и приел, че не е необходимо изслушването на такава експертиза. След това заместил необходимите специални знания от областта на психиатрията и психологията със свой анализ на доказателствата по делото, извел заключение за вменяемостта на подс.Ч. към датата на деянието и постановил осъдителната присъда.

По мнение на въззивния състав, извода на контролирания съд за вменяемостта на подсъдимия е схематично мотивиран, при превратен и непълен анализ на доказателствата, като по този начин не е елиминирано съмнението за отсъствие на психични годности у Ф. Ч. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на деянието. Няма спор, че съобразно чл.303 от НПК присъдата не може да почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като този стандарт включва и 4 всички елементи от субективната страна на състава на престъплението.

Поради това и за изследване възможността подсъдимия Ф. Ч. да носи отговорност за съставомерното по чл.343б, ал.1 от НК поведение, пред въззивният бе изслушана и приета комплексна психиатрично-психологична експертиза. Както бе посочено и по-горе, в изготвеното заключение, вещите лица - психиатър и психолог, ползвайки обилната медицинска документация, проследяваща заболяването на подсъдимия и стационарните му и амбулаторни лечения, както и преценявайки останалите събрани по делото документи са установили положителното наличие на двата компонента, изключващи вменяемостта на подсъдимия: медицински и юридически. Дават заключение, че подс.Ф. Ч. страда от Бипoлярно афективно разстройство – чести манийни фази c психотични симптоми, синдром на трайна социална и семейна дезадаптация, както и, че към датата на деянието - 25.06.2022г. подсъдимият е имал психотично мотивирано поведение. Бил е в състояние на продължително разстройство на съзнанието и не е имал психични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.