Решение № 96 от 27.11.2023, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Омуртаг, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно наказателно дело № 20223510200017 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „НАЦИОНАЛНА ОВЦЕВЪДНА И КОЗЕВЪДНА

АСОЦИАЦИЯ“ СНЦ, ЕИК 176041901, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. “Никола Габровски“ № 25-А, вх.Б, ет.7, със законен представител С. Г. К., действащ чрез пълномощника си адв. Г. Х. от АК – Велико Търново, с адрес: ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция /ЕФНИС/, серия Г, № 0036838, издаден от ОДМВР Търговище, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 във връзка с чл.638, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл.461, т.1 от КЗ . В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска същият да бъде отменен изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателя, в която е посочено, че поддържа жалбата и прави искане атакуваният ЕФНИС да бъде отменен. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът – ОДМВР – Търговище, редовно призован не изпраща представител по делото. В писмено становище е посочено, че жалбата е неоснователна и се иска да бъде постановено решение, с което обжалвания електронен фиш да бъде потвърден, като са изложени подробни съображения в подкрепа на становището. Изложени са и подробни аргументи за законосъобразност на процесния електронен фиш.

Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение – Омуртаг, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено 1 следното:

От приложения към административнонаказателната преписка /АНП/ ЕФНИС, серия Г, № 0036838, издаден от ОДМВР Търговище, е видно, че същият е издаден за извършено на 29.08.2021 г., в 16.25 часа, в обл.Търговище, общ. Антоново, с. Моравица, ул. „Г. Миленов“ до № 3, нарушение на КЗ, установено с АТСС № 11743с4, квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 във връзка с чл.638, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл.461, т.1 от КЗ. Посочено е в обжалвания електронен фиш, че описаното в него МПС, с което се сочи, че е извършено нарушението – товарен автомобил, марка „Ивеко“, модел „35 Ц 12“, с рег. № ВТ 4146 КС е собственост на „НАЦИОНАЛНА ОВЦЕВЪДНА И КОЗЕВЪДНА АСОЦИАЦИЯ“ СНЦ, ЕИК 176041901, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. “Никола Габровски“ № 25-А, вх.Б, ет.7, със законен представител С. Г. К.. Към материалите на АНП са приложени: снимка от техническото средство „ARH CAM S1“ с фабричен № 11743С4;

Справка от Автоматизирана информационна система КАТ за датата на съставяне на ЕФНИС, а именно 13.09.2021 г. и на връчването му – 05.12.2021г.; известие за доставяне;

Справка за собствеността на автомобила, Справка от Търговския регистър за „НАЦИОНАЛНА ОВЦЕВЪДНА И КОЗЕВЪДНА АСОЦИАЦИЯ“ СНЦ, ЕИК 176041901,

Проверка от страницата на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС – 2 бр.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология, със срок на валидност 07.09.2027г. за преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и приложение към него, в което подробно е описан посочения тип средство за измерване и неговите характеристики; писмо изх. № АУ-000029-64140/11.12.2017г. от Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ при Български институт по метрология, че е извършена първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, №11743С4 и че същата съответства на одобрения тип; Писмо изх.№ 20-00-95-2/25.11.2020 г. от Българския институт по метрология за извършена последваща проверка на техническо средство „ARH CAM S1“;

Протокол от проверка № 74-С-ИСИС/22.10.2020г. Приложени са и сертификат № AR1H12012018053, удостоверяващ, че Д. Й. – мл. автоконрольор - Сектор ПП при ОДМВР – Търговище, е преминал обучение за работа стационарна преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1, Заповед № 8121з-205/27.02.2018г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Организационно – технологични правила за работа със стационарно преносимите уреди за контрол на скоростта, ведно с ръководство за работа на потребителите /оператори/ със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение ARH CAM S1, препис от посочените правила и Заповед № 8121з1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, с която ОДМВР са определени да осъществяват контрол по ЗДП, както и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег.№ 363р-23179/31.08.2021г. на 29.08.2021 г., ведно със снимка на АТС и справки от Google карти за мястото, на което е осъществено засичането на нарушението.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. Видно е от процесния електронен фиш, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 във връзка с чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2 във връзка с чл.461, т.1 от КЗ. От текста на разпоредбите посочени в правната квалификация на нарушението е видно, че чл.483, ал.1, т.1 от КЗ регламентира задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно 2 средство, да сключи застрахователния договор. Санкция за нарушение по този текст е предвидена в чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, според които на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба в размер на 250 лева – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

Следователно в случай, че се установи, че собственик на МПС няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то следва да му бъде наложено наказание на основание чл. 638, ал.1 т.1 или т.2 от Кодекса за застраховането, като нарушението следва да се установи със съставяне на АУАН, след което да се издаде наказателно постановление. Сочената в правната квалификация на нарушението разпоредба на чл.638, ал.4 от ЗАНН всъщност се явява санкционна и предвижда санкциониране на собственика на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при установено с АТСС управление на това МПС. Нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ регламентира, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка, като чл. 189, ал. 5 от ЗДП не се прилага. От изложеното следва, че електронен фиш може да се налагат административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ единствено в хипотезата на чл. 638, ал. 4, респективно ал. 6 от КЗ, които обаче са приложими и съответстват на нарушение на чл. 647, ал. 3 от КЗ, което в издадения електронен фиш не се твърди да е установено. В процесния електронен фиш липсва каквото и да е описание на нарушението и изобщо не е посочено, че за описания във фиша товарен автомобил не е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Констатираната липса на описание на нарушението, се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до неяснота във волята на административнонаказващия орган. Тази неяснота от своя страна води до невъзможност да се установи за какво е наказан жалбоподателят - за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това, че е установено управление на описаното в електронния фиш МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Тази неяснота безспорно затруднява защитата на наказаното лице и води до невъзможност съдът да извърши преценка относно правно релевантните факти по делото. По изложените по - горе съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По претенцията за разноски направена от страна на жалбоподателя, съдът счита следното: Представени са пълномощно и договор за правна защита, от които е видно, че жалбоподателят е упълномощил адвокат Г. Х. от АК – Велико Търново за процесуално представителство по настоящото производство. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Разпоредбата на чл.144 от АПК препраща за неуредените в дял ІІІ от АПК 3 въпроси към ГПК. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания ЕФНИС, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния административнонаказващ орган, издал отменения ЕФ, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски, в случай, че са изпълнени законовите изисквания и искането е съобразено със задължителната съдебна практика. От приложения договор за правна защита и съдействие, е видно, че в същия е уговорено възнаграждение в размер на 400.00 лева, като е посочено, че същото е платено изцяло, в брой, към дата на сключване на договора. Ето защо претендираните съдебни разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция /ЕФНИС/, серия Г, № 0036838, издаден от ОДМВР Търговище, с който на „НАЦИОНАЛНА ОВЦЕВЪДНА И КОЗЕВЪДНА АСОЦИАЦИЯ“ СНЦ, ЕИК 176041901, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. “Никола Габровски“ № 25-А, вх.Б, ет.7, със законен представител С. Г. К., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 във връзка с чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2 във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН, ОДМВР Търговище, БУЛСТАТ 129009977, с адрес: гр. Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ № 36, да заплати на „НАЦИОНАЛНА ОВЦЕВЪДНА И КОЗЕВЪДНА АСОЦИАЦИЯ“ СНЦ, ЕИК 176041901, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. “Никола Габровски“ № 25-А, вх.Б, ет.7, със законен представител С. Г. К., сумата в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща направени съдебни разноски за адвокатска възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие.