Решение № 134 от 11.08.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Бяла, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20244510100884 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „БДЖТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 26.06.2024 г., на жп прелез на км.72+481 в междугарието М.-Б., е настъпило железопътно произшествие между локомотив № 44-103, собственост на ищеца, и лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *****, с валидна към датата на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество по полица *****, за което бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от полицейски служител на РУ-Бяла, а в последствие и доклад от районна разследваща комисия Г.Оряховица. Твърди се, че вината за произшествието е на водача на лекия автомобил, който при задействан светлинен сигнал чрез автоматично прелезно устройство /АПС/ – светеща червена светлина за затворен прелез, и при подаден от машиниста при наближаване на жп прелеза звуков сигнал от локомотивната свирка, навлиза в 1 прелеза отляво по посока движението на влака, като въпреки предприетите от машиниста действия по спиране на влака чрез спирачката на локомотива, при скорост на движение 53 км/ч, поради недостатъчно спирачно разстояние, настъпва удар между локомотива и предната дясна част на автомобила, при което последният е изхвърлен през мантинелата на около 8 м. вляво от железопътния път. Изнасят се данни за образувано досъдебно производство № 118/2024 г. по описа на РУ-Бяла. Сочи се, че вследствие на удара са нанесени повреди на локомотива, за ремонта на които разходите възлизат на сумата 4113,57 лв. без включен данък добавена стойност съгласно калкулация на ищеца. Пояснява се, че се наложило придвижване на локомотива до Гара Бяла за първоначален ремонт от командировани работници от Локомотивно депо Русе, а впоследствие на локомотива бил извършен основен ремонт в Локомотивно депо Русе. Сочи се още, че на 16.07.2024 г. ищецът отправил до ответника претенция за изплащане на обезщетение за нанесените щети и след кореспонденция между страните, на 12.09.2024 г. ищецът получил плащане по банков път на сумата 2660,40 лв. за вредите по т.1 от калкулацията, като ответникът отказал плащане на останалата част от посочените от ищеца разходи по калкулацията.

При тези твърдения ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди, в размер на разликата от платеното от застрахователя обезщетение и претърпените имуществени вреди, а именно - сумата 1453,17 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата 11 лв. – обезщетение за забава за периода 26.09.2024 г. – 15.10.2024 г. включително. Претендира и разноски за производството.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез юрисконсулт Н.К., с който се заема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове; навежда се бланкетно твърдение за множество нарушения /неконкретизирани/ на правилата на Закона за движение по пътищата и на правилата за безопасно движение на влаковите композиции от страна на водача на влаковата композиция, от което се прави извод за изключителната вина на същия за настъпване на инцидента; твърди се, че част от вредите са настъпили при друго събитие без участието на водач на застраховано при ответника МПС; твърди се, че водачът на лекия автомобил нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди реализирането на 2 пътния инцидент и процесния инцидент се явява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, че преминаването на влака е било в момент, когато това не е било разрешено, както и че влакът се е движил с несъобразена и с превишена скорост; в условията на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на инцидента и на вредоносните последици от страна на машиниста поради множество нарушения /неконкретизирани/ на правилата на Закона за движение по пътищата и на правилата за безопасно движение на влаковите композиции; твърди се, че машинистът е разполагал с възможност да предотврати удара и щетите; възразява се срещу размера на претенцията.

Претендират се разноски за производството.

Ответникът заявява, че не се противопоставя да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег.№ **** към датата на процесното произшествие.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Я. Л., поддържа исковата молба, моли за уважаване на исковата претенция по подробно изложени в хода на устните състезания доводи и съображения и подновява искането за разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от адвокат Т. М. от ВТАК, която оспорва исковете и поддържа становището, изразено с отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли за отхвърляне на исковата претенция изцяло, за което развива съответните доводи и съображения и подновява претенцията за присъждане на разноски за депозити на вещи лица, призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК срокът за подаване на отговор на исковата молба е едномесечен. По правилото на чл.60, ал.3 от ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а съобразно чл.60, ал.6 от ГПК когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Доколкото в 3 случая 04.01.2025 г. /последната дата от едномесечния срок от връчването/ е ден събота и е неприсъствен, срокът за отговор на ответника изтича на 06.01.2025 г. - първият присъствен ден. По правилото на чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на документа е станало по пощата. Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 04.12.2024 г. чрез пълномощник – адвокат Н. Л., с приложено пълномощно към разписката за връчване на съдебните книжа. В случая постъпилият по делото отговор на исковата молба от ответника е подаден по пощата на 07.01.2025 г., съобразно данните в пощенската разписка, т.е. след изтичане на срока за отговор.

В хода на производството от страна на ответника са представени писмени доказателства за датата на предаване на отговора на исковата молба на куриер – приемо-предавателен протокол, във връзка с което съдът е изискал нарочна справка от Български пощи ЕАД – Централен офис на Булпост и на куриерските услуги, за датата, на която им е предадена от страна на ответника пратка с номер ****/номера на пратката по разписката към отговора на исковата молба/, като към искането за справка е приложил копие от разписката към отговора на исковата молба и от приемо-предавателния протокол, представен от ответника, доколкото в тези документи се сочат различни дати на предаване. В постъпилия по делото писмен отговор от Специализирано поделение „ИМС/БУЛПОСТ/ към „Български пощи“ ЕАД – Централен офис на Булпост е посочено, че пратка ЕВ011159699BG с подател „ДаллБогг: Живот и Здраве“ гр.София и получател Районен съд – Бяла е приета от подателя на 07.01.2025 г.

Независимо от горното, правото на ответника да вземе становище по иска не се преклудира със срока за отговор, но наведените от него защитни твърдения и възражения с оглед разпоредбите на чл.131 и чл.133 от ГПК се явяват несвоевременно заявени /преклудирани/.

Съобрази твърденията и отправеното към съда искане, съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.493, ал.1, т.2 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.155 от ГПК – общоизвестни и служебно известни на съда факти.

4

С доклада си по делото съдът е приел за безспорно между страните по делото и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 26.06.2024 г. за лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег.№ ****е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, а на основание чл.154, ал.2 от ГПК съдът е обявил, че с оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на причинителя на непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното, като оборването на презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е в доказателствена тежест на ответника.

Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК /Решение № 27/16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г. на II ТО на ВКС/, предвид което основателността на исковата претенция в случая е предпоставена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване: настъпването на 26.06.2024 г. на произшествие между локомотив № 44-103, собственост на ищеца, и лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег.№ **** на жп прелез на км.72+481 в междугарието М.-Б.; наличието на задействан светлинен сигнал чрез автоматичното прелезно устройство преди инцидента – светеща червена светлина за затворен прелез; подаване от машиниста на локомотива на звуков сигнал от локомотивната свирка преди инцидента; навлизане на лекия автомобил на жп прелеза при подаден светлинен и звуков сигнал, забраняващи навлизането в прелеза; наличието на причинени по локомотив № 44-103 имуществени вреди, техния вид и обем; наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените имуществени вреди; възстановителната стойност на нанесените щети на локомотива по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие; отправена от ищеца към ответника писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и проведено производство за доброволно уреждане на спора със застрахователя за заплащане на обезщетение; наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.

По правилото на чл.498, ал.3 вр.ал.1 от КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди сезирането на съда, то да е отправило към застрахователя или негов представител по 5 чл.503, ал.1 от КЗ писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, отказал е да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Ищецът представя заверен препис на адресирана до ответника претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 16.07.2024 г. със заявител ищецът, в която е посочено, че претенцията касае застрахователно събитие от дата 26.06.2024 г., данни за увреденото МПС: ел. локомотив модел „Шкода“ с рег.№ ****, данни за друг участник в събитието: А. Г. Й., МПС: марка „Опел“, модел „Корса“, рег.№ *****. Представя и заверени препис от писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че във връзка с искането при ответника е образувана застрахователна претенция № 0801005733/2024-01, по която е извършено плащане на част от претендираната сума, като установимо от ангажирано от страна на ответника преводно нареждане, в заверен от страната препис, плащането е в размер на 2660,40 лв., като с отговор по повод подадено до застрахователя възражение от ищеца, ответникът е отказал плащане в по-висок размер.

При така установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.