Решение № 4738 от 08.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4738 гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Нели С. Маринова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100506398 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20020752/12.03.2022 г., постановено по гр. д. № 10804/21 г. по описа на СРС, 113 състав, са отхвърлени предявените от „Е.-Т.****“ ЕООД срещу ЗК „У.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 435 КЗ вр. чл. 17 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR / за заплащане на сумата в размер на 6402,67 евро, представляваща застрахователно обезщетение за вреди на превозван товар по застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“, настъпили по време на извършван от ищеца превоз по заявка за транспорт по релация Италия – Швейцария, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1283,56 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от датата на постановения писмен отказа на застрахователя за изплащането му – 20.02.2020 г. до 22.02.2021 г. С решението „Е.-Т.****“ ЕООД е осъдена да 1 заплати на ЗК „У.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв. – разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от „Е.-Т.****“ ЕООД срещу решение № 20020752/12.03.2022 г., постановено по гр. д. № 10804/21 г. по описа на СРС, 113 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че изводите на съда, че повредата на товара не представлява покрит риск по застрахователната полица, са неправилни. Посочва, че за да достигне до този извод, съдът е приел за доказан факта, че опаковането на товара не е било според изискванията, като се е позовал на представения като доказателство по делото авариен доклад и на съдебно – техническата експертиза, която е изготвена на базата на аварийния доклад. Поддържа, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че аварийният доклад е изготвен едностранно и по възлагане на ответника и съдържа изгодни за ответника факти. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал показанията на св. И. относно обстоятелствата, при които е настъпила щетата, и нейното установяване.

Посочва, че изводите на съда, че пострадалият товар не е бил достатъчно опакован и укрепен, за да достигне безаварийно до крайното си местоназначение, са неправилни. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЗК „У.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че обстоятелството, че ответникът се е възползвал от процесуалните си права и е представил авариен доклад, който представлява доказателство за техническите параметри на щетата, и въз основа на който вещото лице е изготвило заключението на СТЕ, не следва да води до неблагоприятни последици за него. Поддържа, че ищецът е имал възможност да оспори заключението на СТЕ при приемането му от първоинстанционния съд, но не го е сторил. Посочва, че показанията на св. И. са изцяло в полза на ответното дружество, тъй като от тях се установява, че товарът е опакован и укрепен от служители на фирмата – изпращач, а при такава хипотеза застрахователят се освобождава от отговорност съгласно чл. 17, т. 4, б. „в“ от 2

Конвенцията CMR и т. 8.6. от Общите условия на застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 435 КЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Е.-Т.****“ ЕООД твърди, че е бил в облигационно правоотношение с ответника ЗК „У.“ АД, възникнало по силата на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица „Отговорност на автомобилен превозвач“ № 19128400034, към който са приложими Общите условия на застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“ на ответното дружество. Посочва, че в срока на застрахователното покритие – в периода от 08.07.2019 г. до 07.07.2020 г., по време на осъществяван от ищеца международен превоз на стоки – общо 14 750 кг. стоманена ламарина, по направление гр. Равена, Италия – гр. Голдах, Швейцария, с автомобили с рег. № **** и FK**FU, е настъпил покрит застрахователен риск. Tвърди, че при пристигане в Швейцария на пункта за разтоварване била установена увреда, изразяваща се в разместване и нарушаване на търговския вид на стоката, за което спедиторът предявил срещу ищеца претенция за обезщетяване в размер на 6402,67 евро. Поддържа, че причина за настъпване на щетите било внезапно спиране на шофьора на товарния автомобил с оглед избягване на пътен инцидент. Посочва, че ответникът е бил незабавно уведомен за настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което била образувана щета. Твърди, че ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение, без да посочва конкретни мотиви, позовавайки се на доклад на аварийния комисар, и на т. 8.6. и т. 8.7. от приложимите Общи условия. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 12 522,23 лв., представляваща застрахователно обезшетение, дължимо вследствие на настъпили вреди от застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на 3 исковата молба в съда – 24.02.2021 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 1283,56 лв. за периода от 20.02.2020 г. до 22.02.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът – ЗК „У.“ АД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че застрахователното покритие не е било в сила по отношение на товарния автомобил, извършващ превоза, при който е настъпило застрахователното събитие. Поддържа, че застрахователното събитие е настъпило в момент, предхождащ пристигането на стоката, към който сключената застраховка не е била в сила. Твърди, че причина за настъпилото увреждане е неправилното и неподходящо опаковане на превозваната стока, като вредното въздействие върху превозваните стоманени ламарини е продължило по време на целия превоз. При условията на евентуалност поддържа, че ако се приеме, че основната причина за получаване на дефектите по ламарината е рязкото спиране на шофьора на превозвача, то същото се е реализирало преди датата на пораждане на действие на застраховката – 08.07.2019 г., поради което отговорността на застрахователя не следва да се ангажира. Посочва, че отговорността на застрахователя по риска „Отговорност на превозвача“ е обусловена от договорната отговорност на застрахования превозвач, т. е. за застрахователя по риска „Отговорност на превозвача“ възниква задължение за плащане на застрахователно обезщетение, само ако за превозвача, застрахован по застраховка „Отговорност на превозвача“, е възникнало задължение за обезщетяване на вреди, настъпили при извършване на превоз по съответния договор. В тази връзка твърди, че по делото са налице обстоятелства /“неправилно складиране и недостатъчно закрепване на товара“/, които в случая обуславят приложението на чл. 17, т. 4, б. „в“ от Конвенцията, според който превозвачът се освобождава от отговорност, когато повредата произлиза от „пакетиране, наторване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача на получателя или от получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя“. Посочва, че това води и до приложение на клаузата на т. 8.6. от ОУ, на която се е позовал застрахователят. Оспорва и размера на иска за главница като завишен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от приетата като доказателство по делото застрахователна полица

№ 19128400034 се установява, че между „Е.-Т.****“ ЕООД и ЗК „У.“ АД е сключен договор за 4 застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“, по силата на който ответникът е застраховал отговорността на ищеца, в качеството му на автомобилен превозвач на товари с МПС – товарен автомобил с рег. № **** за периода от 00,00 ч. на 08.07.2019 г. до 24,00 ч. на 07.07.2020 г.

Не се спори между страните по делото, че първата вноска по застрахователната премия, дължима до 07.07.2019 г., е била заплатена.

Съгласно приложимите Общи условия на застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“ застрахователят покрива отговорността на застрахования за цялостна или частична загуба и/или повреда на товар, вследствие на застрахователно събитие, настъпило по време на превоз, извършен от застрахования по силата на договор за превоз, към който се прилага Конвенцията C M R при международен превоз и/или Закона за автомобилните превози /за превози, извършвани на територията на РБ/, и/или друг нормативен акт, приложим към дейността на превозвача, ако е уговорено в полицата. В раздел IV, т. 8 от ОУ са посочени изключените рискове, при които застраховката не покрива отговорността на превозвача за загуба или повреда на товар, сред които са: „неправилно стифиране и укрепване на товара в резултат на действие и/или бездействие на изпращач/товародател /неточни и недостатъчни данни и указания, дадени от тяхна страна за осигуряване на безопасен превоз на стоката/“ /т. 8.6./, „недостатъци в опаковката на товара, когато последните са били видими и/или известни на застрахования в момента на приемане на товара за превоз и той не е направил писмено възражение по този повод“ /т. 8.7./, „обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее /непреодолима сила/“ /т. 8.19./ и други.

От приетите като доказателства по делото спедиторска поръчка № 272071/20.06.2019 г. и международна товарителница се установява, че „ JCL Логистикс Аустриа ГмбХ“, Австрия, в качеството на спедитор, е възложил на „Е.-Т.****“ ЕООД, в качеството на превозвач, извършване на международен превоз на товари – 14 760 кг. студено – валцована метална ламарина, която е следвало да бъде натоварена от товарен пункт в гр. Равена, Италия, и разтоварена на пункт в гр. Голдах, Швейцария, с автомобили с рег. № ВТ **** КК и FК ** FU.

Не се спори между страните по делото, че превозваната стока е предмет 5 на договор за международен превоз на стоки, сключен между товародателя „М.К.С. С. п. а.“, гр. Равена, Италия, и получателя „Щ.“ АД, гр. Голдах, Швейцария.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено по делото обстоятелството, че при пристигане на стоките в Швейцария е установена увреда по тях, изразяваща се в разместване и нарушаване на търговския им вид, за което ищецът е заплатил обезщетение на спедитора в размер на 6402,67 евро.

Видно от фактура № 500761933/11.07.2019 г., издадена от „Щ.“ АД, гр.

Голдах, Швейцария, с получател – „ JCL Логистикс Аустриа ГмбХ“, Австрия, последното дружество е следвало да заплати сумата в размер на 6402,67 евро, представляваща транспортни щети съгласно поръчка № 1725904/11.07.2019 г. и стокова разписка № 81742835/11.07.2019 г., в срок – до 30 дни.

Видно от фактура № 1019021601/08.08.2019 г., издадена от „JCL Логистикс Аустриа ГмбХ“, Австрия, с получател - „Е.-Т.****“ ЕООД, последното дружество е следвало да заплати сумата в размер на 6402,67 евро, с посочено основание за плащане „допълнително задължаване фактура за щети“, в срок – до 17.10.2019 г.

От представеното като доказателство по делото платежно авизо № **********/17.10.2019 г. се установява, че на 17.10.2019 г. спедиторът „JCL Логистикс Аустриа ГмбХ“, Австрия, е извършил прихващане с други дължими към „Е.-Т.****“ ЕООД суми за извършени транспортни услуги до размера на претендираното обезщетение.