Протокол № 272 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 272 гр. Варна, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502399 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:53 часа се явиха:

--------------------------------------------------------------------------------------------Въззивникът М. Х. М., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. С. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ –

ВАРНА, редовно уведомена, представлява се от юриск. Б. Х., редовно упълномощена и приета от съда от преди и адв. К. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещите лица А. М. Ц. и С. В. В., редовно призовани, не се явяват. Не представят заключение в срока по чл.199 от ГПК.

Вещите лица К. Д. М., И. Г. И. и Д. Т. К., редовно призовани, явяват се лично. Представят заключение в срока по чл.199 от ГПК.

АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Х.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поР. което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ.

Н.: Беше ни издадено удостоверение във връзка със следственото дело, по което видях, че е направено искане за представяне на 1 документи. Представям писмо от Окръжна прокуратура – Варна.

ЮРИСК. Х.: Във връзка с издадените ми съдебни удостоверения представяме Постановление от Районна прокуратура за прекратяване на досъдебното производство, образувано по жалба на процесуалния представител на въззивника срещу вещото лице дало заключение пред Районен съд – Варна, както и отговор от Окръжна прокуратура - Варна във връзка с другото досъдебно производство за това, че няма заключителен прокурорски акт и същото е висящо. Представям препис за насрещната страна.

АДВ. Н.: Да се приемат доказателствата.

ЮРИСК. Х.: Да се приемат писмените доказателства.

Съдът по доказателствата,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, копия заверени за вярност на представените в днешно съдебно заседание от въззивника писмо № 8002/2023г./29.01.2026г. от Окръжна прокуратура – Варна, както и представените от въззиваемата страна писмо № 16617/23/06.02.2026г. от Окръжна прокуратура – Варна, ведно с приложени Постановление от 26.09.2025г. по описа на РП – Варна и Постановление от 24.11.2025г. по описа на ОП – Варна, писмо № 8002/2023г./16.02.2026г. от Окръжна прокуратура – Варна, писмо № 8002/2023г./16.02.2026г. от Окръжна прокуратура – Варна до РП-Варна.

СЪДЪТ докладва молба вх. № 4026/05.02.2026г. от вещото лице А.

Ц., назначен по комплексната съдебно психологическа и психиатрична експертиза, за невъзможност да изпълнят задачата за днешно съдебно заседание.

Съдът докладва, че заключение с вх. № 4481/09.02.2026 г., на тройната съдебно-техническа експертиза с вещи лица К. Д. М., И. Г. И. и Д. Т. К. е представено в срока по чл. 199 от ГПК.

Страните заявиха, че са запознати със заключението и желаят да бъде изслушано.

Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: К. Д. М. – 73 г., български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страни по делото.

Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

2

Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.

Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: И. Г. И. – 46 г., български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страни по делото.

Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.

Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: Д. Т. К. – 77 г., български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страни по делото.

Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.

Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.: Поддържам заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Поддържам заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Стълбата е тази, чрез която човек може да се качи до тези кранове, които се намират в горната част на котела. Кожухът на котела наричам външната част на котела. Външни са двата крана, монтирани в горната част на котела като височината им е 30-35 см. Единия е близо до челото на котела, това е кранът, по който пристига студената вода, а другият кран по който заминава топлата вода от котела е на около 1.80 м. зад него. И на двата крана въртоците им са ориентирани към челото на котела.

За да се стигне крана, който е откъм челото на котела, следва да се постави стълбата на самото чело на котела, която освен на земята ще опре и на плоскостта горе на челото. По този начин стълбата ще бъде стабилна и по принцип е възможно да се работи по крана със студената вода. От там обаче не може да се достигне до другия кран за топла вода. Тук проблемът е, че стълбата не може да бъде поставена точно челно срещу крана, а трябва да бъде малко изместена, защото там се намира и горелката на котела която пречи.

Възможността за достъп до задния кран е самата стълба да се постави странично на котела, облегната на кожуха му. Условно е дали е стабилна стълбата в това положение. Когато стълбата се постави подпряна на кожуха, тя не може да се подпре в горната си част, а се опира само някъде по средата.

Т.е. човек спокойно може да се качва докато стигне тази среда, подмине ли средата на стълбата веднага се създава условие за отместване на стълбата, а ако подмине средата на стълбата и се опитва да работи с ръка, което означава да прилага усилие върху въпросния ключ за топлата вода, тогава е опасно, напълно обяснимо е да падне човек при това положение.

В нашия случай обаче не е трябвало да върти нито един кран. Тази работа ме постави в много неудобно положение, защото обяснението 3 написано в бележката е, че пострадалия е искал да отвори двата крана, за да може да пусне котела. Ако двата крана са затворени и е бил пуснат котелът и не му изключи автоматиката, котелът ще гръмне. Котелът като техническо съоръжение представлява един голям бойлер, който се нагрява не с електрическа енергия, а с нафта от нафтова горелка и на практика, ако му се затворят двата крана – входящ и изходящ ще гръмне, ако разбира се не се изключи автоматиката, която в случая е много качествена и за мен не е имало критични ситуация.

Защо казваме, че не е трябвало нито единия кран да се пипа, ами защото те са постоянно отворени. Да се затварят тези кранове, означава да поставиш цялото съоръжение под опасността да стане бела. Не можем да си обясним, защо е трябвало пострадалият да се качва да ги отваря. Ако той ги е затворил, но не ми се вярва, този човек девет години е работил там, познава съоръжението, бил е много съвестен, абсурдно е да е направил такава глупост.

Той би трябвало да знае отворени ли са крановете или затворени. Ако се е качвал да проверява има логика.

Другият момент, който ме притесни е защо е искал да пали котела.

Освен, че има естествен технологичен порядък да се включи такова съоръжени в работа, то трябва да има и смисъл. Оказва се, че котлите не се включват никога двата особено сега, когато работят с два консумиращи абоната, преди са били шест, сега са два. Включват само единия котел, който е наред, те ги редуват с цел да намалят експлоатационните проблеми и т.н. Това се получава, защото е много по-правилно единият котел, след като постигне работна температура, а тя е 70.1 градуса доколкото си спомням, точно така обясниха, той автоматично изключва. Това означава, че водата, която е пратена към абоната е загряла до необходимата температура и котела сам се изключва, така е настроен автоматично. Това е като типичен бойлер, всичко което го има в бойлера го има и там, само че в много прецизно изпълнение, защото е по-опасно съоръжение. Предполага се, че котелът е изключил по естествен път. След злополуката са направили пълна проверка на съоръжението и се е оказало, че всичко е наред. Следователно трябва да се приеме, че котелът е изключил автоматично при достигане на работната температура. Нямам обяснение защо е трябвало да се пусне вторият котел.

Пускането на втория котел е свързано с много по-сериозни загуби, отколкото да се пусне повторно първия. Това е естествено – единият е загрят, другият е студен. В това отношение обяснения за действията на пострадалия нямаме.

Единственото възможно е ако е проверявал и ако се е съмнявал, че котелът не е изключил по нормалния начин, а поР. някаква повреда. Но тогава от професионална гледна точка е трябвало като види, че котелът е изключил по някаква причина, която той не може да си обясни, той трябва да провери защо е изключил. Защото там съоръженията са така наречените поднадзорни, опасни съоръжения. В самото помещение на котелното има дневния разход на нафта в един резервоар, но зад стената има два резервоара с по пет тона нафта.

Ако стане бела, ще е много голяма бела и задължението на т.н. „огняр“, може да го наречем „оператор на топлинни съоръжения“ е да следи и да проверява работят ли нормално съоръженията. Ако нещо не е наред, там има практика, навремето имаше персонал, който отиваше да отстрани повредата, а сега има фирми, които поддържат тези съоръжения. Външна фирма поддържа 4 процесните котли, той няма квалификация да отстранява повреди.

Постарадалият може само да провери има ли гориво в резервоара, може да провери филтъра дали е задръстен, дали не се е измъкнал някой кабел, нещо такова видимо, но не може да се занимава професионално с ремонтни дейности, няма квалификация за това. Не можем да си обясним защо човек на 74 г. се е катерил по тази стълба и то с доста наднормено тегло. Но факт е, че е паднал и има счупен крак и че това си е трудова злополука.

Казах, че е правилно пострадалият да включи работещия котел след известно време, ако е изключил поР. достигане на работна температура. Ако продължава да включва котела горе ще стане сауна, котелът изпраща вода с температура 70 градуса. Представете си едно парно, което се надува непрекъснато на 70 градуса какво ще стане. Изчаква се да падне температура, да се получи едно нормално пускане на котела и пак се пуска същият котел, не се качва на него. Тези двата крана горе не трябва да се пипат изобщо. Има си отделни кранове на нивото на земята, достъпни са. Те са два вида кранове и с едните и с другите може да става това контролиране на потока на водата.

Контролиране на водата дали ще постъпва или дали ще заминава, може да се регулира с други кранове, а не с тези кранове горе на котела. Горните кранове се използват веднъж на четири години, когато се прави хидравлична проба на котела на налягането. Това се прави веднъж на четири години.