Решение № 1221 от 08.10.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Русе, 08.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20214520106243 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищецът „Ти Би Ай Банк” ЕАД твърди, че на 30.08.2019 г. между страните по делото бил сключен Договор за потребителски кредит № 7001036225, като ищецът предоставил на ответника П. П. С. сума в размер на 7571,11 лева. В чл. 7, ал. 1 от Договора бил посочен размера на предоставения кредит – 6000 лева, като към отпуснатия кредит се включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 811,19 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит и се финансирала от кредитора, която се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Предвид заявеното желание от ответника, еднократната такса за оценка на риска в размер на 811,19 лв. се финансирала от кредитора.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора средствата по кредита се превеждали от кредитора по банковата сметка на ответника. Ответникът пожелал да сключи застраховка „Bank Комбо Живот“ в размер на 376,20 лв. и застраховка „Bank Комбо Безработица“ в размер на 383,72 лв. Така общото задължение по договора възлизало на 9300,38 лв., която сума следвало да бъде погасена на 19 погасителни месечни вноски – 18 вноски всяка в размер на 489,50 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 489,38 лв. Уговорения между 1 страните лихвен процент бил в размер на 25,77 %, като ГПР било в размер на 48,3 %. Ответникът забавил плащането си, поради което дължимите суми били претендирани по реда на чл. 417 от ГПК, било образувано ч.гр.дело № 2079/2021 г. по описа на РРС и издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.

417 от ГПК и бил издаден изпълнителен лист, като било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумите в размер на: 5965,53 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.04.2021 г. до окончателното и изплащане; 988,04 лева – договорна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 05.04.2021 г.; 1208,78 лева – обезщетение за забава в за периода 05.02.2020 г. до 08.04.2021 г., както и сума в размер на 163,25 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсулско възнаграждение, но ответникът в срок по чл. 414 от ГПК подал възражение, предвид на което бил предявен настоящия иск.

Искат да бъде признато за установено, че ответника им дължи сумата 5965,53 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането; 988,04 лева – договорна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 05.04.2021 г.; 1208,78 лева – обезщетение за забава в за периода 05.02.2020 г. до 08.04.2021 г.

Ответникът П. П. С. оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.04.2021 г. по гр. д. № 2079/2021 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника П. П. С. да заплати на ищеца сумата 5965,53 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.04.2021 г. до окончателното и изплащане; 988,04 лева – договорна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 05.04.2021 г.; 1208,78 лева – обезщетение за забава в за периода 05.02.2020 г. до 08.04.2021 г., както и сума в размер на 163,25 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсулско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

С договор за потребителски кредит № 7001036225/30.08.2019 г. бил 2 предоставен от ищеца на ответника кредит в размер на 6000 лв. Към отпуснатия кредит била включена еднократна такса за оценка на риска, в размер на 811,19 лв., дължима в деня на подписване на договора, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Ответникът сключил застраховка живот в размер на 376,20 лв. и застраховка безработица в размер на 383,72 лв. Общо отпуснатия кредит бил в размер на 7571,11 лв.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 27,09 %., а ГПР- 41.78 %, като общото крайно задължение по Договора възлизало на 7571.11 лв. Тази сума следвало да бъде погасена на 18 погасителни месечни вноски – 17 вноски в размер на 489,50 лв., и последна изравнителна в размер на 489,38 лева. Уговорения между страните лихвен процент бил в размер на 25,77 %, като ГПР било в размер на 48,3 %.

Според заключението на назначената по делото съдебноикономическа експертиза, за периода от датата на усвояване на процесния кредит 30.08.2019 г. до датата на подаване на 3аявлението по чл.417 от ГПК в съда -19.04.2021 г., били извършени плащания за погасяване на задълженията по процесния Договор в общ размер на 2390,68 лв. Ищецът бил изпълнил своето задължение по Договора, като превел по сметката на ответника 7571,11 лв., от тях на 30.08.2019 г. ищецът превел по сметка на ЗК"Уника Живот средства в размер на 376,20 лв. за заплащане на застраховка „Живот" и на ЗК"Уника"АД средства в размер на 383,72лв. за заплащане на застраховка „Безработица" на 19. 09.2019 г. При главница на кредита в размер на 6 000,00 лв., месечна вноска в размер на 489,50 лв. и еднократна такса в размер на 811,19 лв., ГПР е в размер на 112,80%. При договорена главница в размер на 6 000 00 лв. остатъкът й след приспадане на извършените доброволни плащания бил 3 609,32 лв. Не било налице доброволно плащане от страна на ответницата по процесния договор след образуване на изпълнителното дело.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответницата му дължи парични суми по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за незабавно 3 изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Предвид събраните по делото доказателства, се установява по категоричен начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит 7001036225/30.08.2019 г. От него за ищеца е възникнало задължението да пре достави на ответника сумата от 6000 лв., от която на същата дата била преведена на ответника.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК 7001036225/30.08.2019 г. съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към заявлението договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК. Заявителят черпи правата си от Договор за потребителски кредит № 7001036225/30.08.2019 год., който е сключил с длъжника.

В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в 4 разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай.

В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както под формата на паричен заем, така и под формата на финансиране на услуга - застраховка по застрахователна програма „Защита живот безработица/хоспитализация“. Тъй като приложените Преддоговорна информация и Застрахователна полица за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от Ти Би Ай Банк ЕАД съдържат уговорки относно дължимите по договора за кредит и от ответника застрахователна премия, настоящият съдебен състав счита, че същите съставляват елементи от тях, по отношение на които трябва да са налице и спазени посочените законови изисквания.

Предвидено е плащане на застрахователна премия Банк Комбо Живот- 376,20 лева и Банк Комбо Безработица- 383,72 лева. Дори и без наличието на специални познания е очевидно, че договорът за потребителски кредит, преддоговорната информация и застрахователната полица са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и е трудно четлив (Решение № 8/18.03.2021 год. по в.т.д. № 29/2021 год. по описа на РОС).

За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК.

Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания (Решение № 210/18.12.2018 год. по в.т.д. № 365/2018 по описа на РОС).

5

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай в чл. 7.1 е уговорена еднократна такса за оценка на риска в размер на 811,19 лева, която е дължима в деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Въпросът, който се поставя, е дали посочената такса е свързана с действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора.

Анализът на съдържанието на таксата за оценка на риска налага категоричния извод, че тя касаят именно усвояването на кредита, предвид което съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.