Разпореждане № 4695 от 08.04.2025, Районен съд - Плевен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4695 гр. Плевен, 08.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Частно гражданско дело № 20254430102199 по описа за 2025 година

Производството по ч. гр.д.№ 2199/2025г. на ПлРС е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК със заявител “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК *********, против В. И. Н с ЕГН ********** от гр.***** бл.91 вх.В ап.24 за заплащане на следните суми: 700 лв. - главница; 83,58 лв. - възнаградителна лихва за периода 17.08.2023г. – 25.01.2024г.; 306,35 лв.- договорна неустойка за периода от 17.08.2023 – 25.01.2024г.; 128,11 лв.- законна лихва за забава за периода от 01.10.2023 – 01.10.2024г., неустойка за забава в размер на 175 лв дължима и неплатена, начислена еднократно на 01.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 07.04.2025г. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски в размер на 27,86 лв. - ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лева. Приложена е разпечатка на Договор за паричен заем сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД - заемодател и длъжника, с размер на предоставения кредит и Тарифа.

Съдът счита, че заявлението е неоснователно в частта относно искането за присъждане на сумите 306,35 лв.- договорна неустойка за периода от 17.08.2023 – 25.01.2024г. и неустойка за забава в размер на 175 лв дължима и неплатена, начислена еднократно на 01.03.2024г.

Предвид разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК, задължаващи съда да преценява още в заповедно производство, дали са налице условията за уважаване на искането, съдът намира, че тази претенция следва да се откаже.

1

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В заявлението се сочи, че сумата договорната неустойка при непредставяне на поне едно от обезпеченията посочени в договора се дължи на основание чл.11 от Договора, а неустойката за забава се дължи на основание чл.6.2 от Договора вр. Тарифата за заплащане на дължими такси.

Договорът предвижда в чл.11 заплащане на неустойка в размер на 412,42 лева при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, което съдебната практика приема, че представлява нищожна клауза, тъй като противоречи на императивни норми, както следва: на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП - задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, още повече че то се начислява и върху друга неустойка и лихви; на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; на чл.33 ал.1 и 2 от ЗПК, съгласно които кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Видно е, че размерът на неустойката е в половината от заема. Отделно от това практическо се явява невъзможно в тридневен срок кредитополучателят да осигури обезпечение поръчител или банкова гаранция.

Освен, че тази клауза противоречи на императивните норми, тя противоречи и на добрите нрави, което я прави нищожна и съответно не поражда задължения за страните

По отношение на претенцията за неустойка за забава в размер 175 лв, съдът също счита, че е нищожна клауза. Видно е от приложената Тарифа, че разходите за събиране на просрочено вземане са в размер на 25 %.

Съгласно чл.33 ЗПК, При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал.2 Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Това прави клаузата на чл.6 от Тарифата нищожна и съответно същата не поражда 2 задължения за кредитополучателя за заплащане на неустойка за забава.

Тези клаузи в договора са нищожни и неравноправни и не може да послужат за основание за издаване на заповед за изпълнение.

Поради изложеното съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК и заявлението в частта, в която се претендира договорна неустойка и неустойка за забава, при констатирани от съда неравноправни и нищожни клаузи в договор, сключен с потребител следва да бъдат оставени без уважение. Самото искане на заявителя за присъждане на суми по нищожна клауза противоречи и на добрите нрави, което е основание за отказ по реда на чл.411 ал.2 т. 2 от ГПК.

Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за отказаното вземане, и в исковия състезателен процес, страните да вземат становище и представят доказателства във връзка с неравноправността/нищожността на клаузите. Следва да се издаде ЗИ за остатъка от посочените по заявлението суми.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, искането за ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по реда на чл.410 от ГПК, по заявление по ч.гр.д. №2199/2025г. на ПлРС със заявител “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК *********, и длъжник В. И. Н. с ЕГН ********** от гр.***** бл.91 вх.В ап.24, за присъждане на сумите 306,35 лв.- договорна неустойка за периода от 17.08.2023 – 25.01.2024г. и неустойка за забава в размер на 175 лв дължима и неплатена, начислена еднократно на 01.03.2024г.като НЕОСНОВАТЕЛНО.

На основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК, УКАЗВА на заявителя “СИТИ 3

КЕШ” ООД, ЕИК *********, че може да предяви осъдителен иск относно вземането в отказаната му част, срещу В. И. Н. с ЕГН ********** от гр.***** бл.91 вх.В ап.24 в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаване на настоящото определение, като довнесе дължимата държавна такса по иска.

Да се издаде Заповед за изпълнение за останалите, посочени в заявлението суми.

Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба в едноседмичен срок пред ПлОС, считано от датата на връчването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4