Решение № 61 от 14.06.2024, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 108/2024
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 14.06.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. гр.Велинград, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20245210200108 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
(НП)
№
132300602/22.12.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик (ДИТ – Пазарджик), с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.416, ал.5 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на дружеството „ЕКСТО-69“ ЕООД с ЕИК:
202077613 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.143, ал.2 във вр. с ал. 1 от КТ.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен (съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН) съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление, с доводи, за допуснати процесуални пропуски при издаването му, и че санкционираното нарушение не е било извършено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2023г. служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, гл. инсп. С. А. и В. Д. извършват проверка в кафе-аперитив „Райски залив“ в гр. Велинград на ул. „Христо Смирненски“ № 3А, стопанисвано от фирма „Ексто-69“ ЕООД. На мястото проверяващите заварват да работят две лица, сред които У. И. К., който живее на семейни начала с управителя на фирмата. От дружеството са изискани документи във връзка с проверката, включително графици за работното време на служителите. По повод изискването на ДИТ – от страна на дружеството е представен написан от У. К. и одобрен от управителя работен график на обекта за работното време на служителите за м. юни, в който самият управител собственоръчно отбелязва, че е за 2023г. Съпоставяйки представените им документи, служителите на ДИТ констатират, че макар според трудовия договор на У. К., той да е с непълно работно време от 2 часа – в графика за месец юни 2023г. е отбелязано, че е следвало да работи в смени от по 4 и по 11 часа. По този повод е счетено, че той е полагал извънреден труд по разпореждане на управителя на дружеството-работодател, заради което е съставен и АУАН № 13-2300602/04.09.2023г., на база на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от: НП № 132300602/22.12.2023 г.; АУАН № 13-2300602 от 04.09.2023 г., Писмо изх. № 24012060/22.02.2024 г- на директора на ДИТ – Пазарджик до РУ – Велинград относно съдействие за връчване на наказателни постановления, Писмо до Е.
Г. С. ведно с наказателни постановления и разписка за връчването им от 14.03.2024 г., Писмо от РУ – Велинград рег. № 367000-2371/18.03.2024 г. до ДИТ – Пазарджик за връчени наказателни постановления, Протокол за извършена проверка № ПР2327775 от 18.08.2023 г., Писмо изх. № 23076384 от 18.08.2023 г. до Е. С. за изпращане на Протокол № ПР2327775 от 18.08.2023 г. за извършена проверка и покана за съставяне на АУАН във връзка с констатираните нарушения,, Известие за доставяне, Трудов договор № 1 от 01.03.2022 г. сключен между Е. Г. С. и У. И. К., Обяснение от У. И. К. от 12.09.2023 г., График за работа на м. юни 2023 г. на кафе аперитив „Райски залив“ в гр. Велинград, Обяснение от Е. С. от 11.09.2023 г., Таблица от СОТ 6 стр. за задействане на охранителната уредба, Заповед № З-0693 от 15.08.2022 г. на изп. Директор на Главна инспекция по труда, както и представения плик за писмо, с който е доставена жалбата, показанията свидетелите С. А., В. Д., У. К.;
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.
42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН .
Оргнаизацията на работния процес е прерогатив на работодателя, като за него няма пречка да възложи чисто техническото изготвяне на графици за работното време на свой служител, но това не променя естеството на одобрените от работодателя такива
– като негово властническо разпореждане. В конкретния случай от показанията на У. К. става ясно, че по повод изискването на документи от ДИТ – на проверяващите е представен изготвен от К. график за работното му време за м. юни 2023г., който преди пращането е видян и одобрен, а след като е представен – е бил и потвърден, от управителя на дружеството-работодател. Несъмненият факт, че този график е представен именно от управителя на проверяваното дружество като част от изисканата документация се потвърждава и от показанията на свидетеля В. Д., който сочи, че в деня на съставяне на АУАН на управителката – тя лично е вписала в горния десен ъгъл на графика пропуснатата година, за която се отнася той - 2023г. (което е видно и от разликата в почерка). Фактът, че самото проверявано дружество е представило графика като относим към проверката, правилно е предопределил съобразяването му при преценка отговорността на дружеството. Твърденията на свидетеля К., че графикът е бил съставен едва след проверката на място от органите на ДИТ, са явно неубедително градена последваща защитна теза, предвид семейните му отношения с управителя на санкционираното юридическо лице, като кредитирането на тази теза би означавало да се допусне дружеството да се оправдава със собственото си недобросъвестно поведение по време на проверката, изразило се в лъгане на проверяващите.
От съпоставката на графика за работното време на служителите в проверявания обект (л.9) и трудовия договор на свидетеля У. К. (л.8) се установява, че макар по договор работникът да е следвало да има работно време от 2 часа – с графика са му възлагани само работни смени от по 4 часа и 11 часа. Тези часове вповече имат характера на извънреден труд по смисъла 3 на разпоредбите на чл. 143, ал.2 КТ (Извънредният труд е забранен.), вр. с чл. 143, ал.1 от КТ – такъв е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Напълно неправдоподобно е и лансираното възражение чрез приложената по делото справка относно охраната на заведението от СОТ, от която справка всъщност се установява, че през дните на м.юни 2023г. обектът е работил най-често от преди 12,00 часа до 22,0023,00 часа (л.16 – л.18), което в значителна степен напълно се припокрива и с приложения график и не опровергава полагането на извънреден труд от К..
Съобразявайки коректно обстоятелствата по случая, административнонаказващият орган е наложил и съответстващата на тежестта на извършеното нарушение законовопредвидена санкция, като го е счел за маловажно (чл. 415в вр. с чл. 414, ал.1 КТ).
С оглед гореизложеното НП № 13-2300602/22.12.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик (ДИТ – Пазарджик) следва да бъде потвърдено.
При този резултат по делото, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН и чл.143, ал.3 във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК, жалбоподателят следва да понесе разноските за юрисконсулт в размер на 100 лева, определен от съда в пределите по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление
№
132300602/22.12.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.
ОСЪЖДА „ЕКСТО-69“ ЕООД с ЕИК: 202077613, седалище и адрес на управление – гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“ № 35, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Пазарджик сумата от 100 /сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5