Определение № 20024 от 16.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20024 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20251100500033 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 69945/01.03.2024 г. на И. М. Б., чрез адв. Б.Б., срещу определение № 7387/16.02.2024 г. по гр.д. № 33236/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на Решение № 19650/29.11.2023 г. по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е присъдил пълният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, въпреки отхвърлянето на иска за делба, като е приел, че макар и искът за делба да има за предмет право, което има определен имуществен интерес, то доколкото производството протича в две фази, то в първата фаза, с която се допуска делба се подготвя окончателната подялба на имуществото, поради което производството към този момент няма парична оценка. Сочи, че съгласно чл.

7, ал. 4 НМРАВ минималният размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат по дела за делба се определя съобразно интереса на представляваната страна по правилата на ал. 2, а в случая интереса на жалбоподателя в делбеното дело е материален. Ето защо, същият моли съдът да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да присъди пълният размер на адвокатското възнаграждение от 12 908,44 лв. с ДДС.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна Л. М.а Б.-Л., чрез своя пълномощник адв. К.Ч., е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Постъпила е и частна жалба от Л. М.а Б.-Л., чрез пълномощника й адв.

К.Ч., срещу Разпореждане № 34302/03.07.2024 г. по гр.д. № 33236/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, с което съдът е върнал частна жалба вх. № 161787/17.05.2024 г., поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса.

Жалбоподателят поддържа, че всички необходими действия по изпълнение на посочените указания са надлежно предприети, поради което неправилно съдът е приел, че не са изпълнение указанията за заплащане на държавната такса за обжалване. Ето защо, моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на СРС с изрични указания за по – нататъшното му администриране.

По частната жалба на И. М. Б.:

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, предвид следното:

С Решение № 19650/29.11.2023 г., постановено по гр.д. № 33236/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е отхвърлил иска за делба, предявен от Л. М.а Б.-Л. с ЕГН ********** с адрес гр. София, кв.

Бояна, ул. ******** против П. М. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул „********, И. М. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул „******** и С.В.

Б. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул „******** по отношение на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. София, район „Витоша“, ул. „******** с площ по скица 1032 кв.м., при съседи поземлен имот с идентфикатор ***, поземлен имот с идентфикатор

***, поземлен имот с идентфикатор

*** и поземлен имот с идентфикатор ***, както и построените в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 127 кв.м. , брой етажи – 3, предназначение жилищна сграда, 2 еднофамилна, състояща се от сутерен на кота – 2,20 м., в който са разположени гаражна част, склад, помещение пригодено за живеене и лятна кухня, първи етаж с площ от 113 кв.м., състоящ се от преходна тераса, всекидневна, вестибюл, коридор, кухненски бокс, две спални и коридор, самостоятелни обекти с идентификатор *** (етаж 2) и идентификатор

*** ( е т аж 3), и подпокривно пространство, сграда с идентификатор *** със застроена площ от 167 кв, брой етажи: 1, предназначение“ гараж, ведно с монолитен навес, находящ се в южната част от имота, тъй като е приел въведеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Със същото решение съдът е осъдил Л. М.а Б.-Л. с ЕГН ********** с адрес гр. София, кв. Бояна, ул. ******** да заплати на И. М. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул „******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2250 лв. за разноски по делото.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК И. М. Б. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като ищцата Л. М.а Б.-Л. бъде осъден да му заплати пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 12 908,44 лв. с ДДС, а при условията на евентуалност минималния размер съгласно НМРАВ от 10 967,34 с ДДС.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд приема молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна и излага съображения, че макар и искът за делба да има за предмет право, което има определен имуществен интерес, то доколкото производството протича в две фази, то в първата фаза, с която се допуска делба се подготвя окончателната подялба на имуществото, поради което производството към този момент няма парична оценка, поради което и е оставил искането по чл. 248 ГПК без уважение.

Настоящата инстанция не приема изложените мотиви от районния съд.

Действително, както е посочил частният жалбоподател, съгласно чл. 7, ал. 4 НМРАВ минималният размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат по дела за делба се определя съобразно интереса на представляваната страна по правилата на ал. 2, а в случая интереса на жалбоподателя в делбеното дело е материален, доколкото се касае за въведено възражение за изтекла придобивна давност, което е уважено. Следва да се посочи обаче, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е приложима в случая, доколкото съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 3 г. по дело № С-438/22 минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. Като основни критерии за определяне на възнаграждението са фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършената работа. В случая при съобразяване на посочените критерии, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на дължимото се на ответника адвокатско възнаграждение се равнява на сумата от 4000 лв. без ДДС или на 4800 лв. с ДДС, която сума именно е дължима в полза на ответника с оглед изхода на делото.

С оглед гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което в полза на жалбоподателя И. М. Б. бъде присъдена сумата от още 2550 лв. – адвокатско възнаграждение.

По частната жалба на Л. М.а Б.-Л.:

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следното:

Срещу постановеното Решение № 19650/29.11.2023 г., постановено по гр.д. № 33236/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, е подадена въззивна жалба от ищцата Л. М.а Б.-Л.. Последната с разпореждане от 13.022024 г. е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 40 лв.

След уведомяване за указанията на съда - страната не ги е изпълнила и с разпореждане от 23.04.2024 г. въззивната й жалба е върната. Последвала е първата частна жалба, подадена от Л. М.а Б.-Л. срещу определението за връщане на въззивната жалба. С разпореждане от 27.05.2024 г., тя е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 15 лв. Указанията са съобщени, но не са изпълнени. Съдът е върнал частната жалба с разпореждане от 03.07.2024 г. Последвала е втора частна жалба от 23.08.2024 г. (която е и процесната) от Л. М.а Б.-Л. срещу разпореждането за връщане на първата частна жалба. Същата е оставена без движение с разпореждане от 29.08.2024 г.

4 за внасяне на държавна такса от 15 лв. Указанията са съобщени, но отново не са изпълнени, но насрещната страна е внесла дължимата държавна такса вместо жалбоподателя.

Следва да се посочи, че жалбоподателят не е изпълнил нито едно от указанията на съда за внасяне на държавни такси във връзка с поредицата от жалби, поради което и твърденията му в обратната насока са несъстоятелни, а напротив – действията му показват злоупотреба с право, което е недопустимо.

Ето защо, жалбата на Л. М.а Б.-Л. следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7387/16.02.2024 г. по гр.д. № 33236/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 19650/29.11.2023 г., постановено по гр.д. № 33236/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, като:

ОСЪЖДА Л. М.а Б.-Л. с ЕГН ********** с адрес гр. София, кв. Бояна, ул. ******** да заплати на И. М. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул „******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 2550 лв. - разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 270343/23.08.2024 г. на Л. М.а Б.-Л., чрез пълномощника й адв. К.Ч., срещу Разпореждане № 34302/03.07.2024 г. по гр.д. № 33236/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, с което съдът е върнал частна жалба вх. № 161787/17.05.2024 г., поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5