Решение № 589 от 07.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Благоевград, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500745 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 12383/15.06.2023г. , подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.**, чрез пълномощник, против Решение № 298/18.05.2023г., постановено по гр.д.№ 126/2023г. по описа на РС Благоевград.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението на районния съд като се иска отмяната му изцяло и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Оспорват се изводите на съда за недействителност на целия договор за кредит на всяко едно от основанията, на които се е позовал. Излагат се подробни фактически и правни доводи, че договорът за кредит не е сключен в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, а се касае за договор, който съдържа всички законови изисквания относно съдържание и яснота на клаузите.

Оспорват се и изводите на съда за недействителност на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относно непосочване на ГПР и общо дължимата от потребителя сума. Поддържа се сключване на договора при съобразяване на минималните размери на ГПР и ГПР, както и при съобразяване на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа се тезата, че в случая потребителят по собствена воля и доброволно е закупил пакет от допълнителни услуги, а в случая, че се счетат последните уговорки за недействителни, то това не влияе на действителността на целия договор.

При подробно изтъкване на доводи в горната насока се поддържа, че сключеният договор е валиден, поради което обвързва сключилите го страни, като се иска отмяна на решението и постановяване на ново по същество за отхвърляне на предявения иск. Поискани са разноски.

1

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по нея от въззиваемата страна.

Жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че в договора ГПР не е посочен изрично по ясен и недвусмислен начин, както и че действителния му размер е различен от уговорения, което се е отразило изцяло на недействителността на договора, поради което се от потребителя се дължи връщане само на чистата получена сума по кредита. Поддържат се твърденията и за недействителност на допълнително закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК и като клаузи, които не са уговорени индивидуално с потребителя и на това основание са неравноправни. Претендирането им се сочи, че нарушава и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. При подробно развити аргументи, както фактически, така и правни, в горната насока се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Изтъкнати са подробни аргументи и относно недължимост на разноски в случаите на частично отхвърляне на иск на потребител относно отхвърлената част.

От въззавемата страна не се сочат доказателства и няма искане за събиране на нови такива.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№ 13494/29.06.2023г., подадена от М. Я. Д. против Определение № 954/16.06.2023гг., постановено по гр.д. № 126/2023г. по описа на РС Благоевград, с което е оставено без разглеждане искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските - пр.основание чл.248 ГПК.

В частната жалба се изтъкват подробни доводи за присъждане на поисканите и доказани по размер и основание пред първата инстанция разноски.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която в указания срок не е подала отговор.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват. С писмени становище и двете страни поддържат съответно въззивната жалба и отговора към нея. Не се сочат нови доказателства и няма искания за събиране на нови такива.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от М. Я. Д., ЕГН **********, с която против „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8027,06 лв. /след изменение на размера на иска на основание чл.214 ГПК в с.з. от 19.04.2023г./, представляваща недължимо платени суми по сключен между страните Договор за потребителски кредит № 30038623849/07.08.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на искова молба - 20.01.2023 г. до окончателното й изплащане – правно основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1. предл.

I от ЗЗД.

С обжалваното решение № 298/18.05.2023г. искът е уважен изцяло, като „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 е осъдено да заплати на М.

Я. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 8 027.06 лв. (осем хиляди и двадесет и седем лева и 06 стотинки), представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано 2 от датата на депозиране на настоящата искова молба - 20.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение „Профи кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на М. Я. Д. направените по делото разноски в размер на 312.08 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 500 лв. възнаграждение за вещо лица, а на адв. Г. Г. Ч. сумата в размер на 1102.71 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

От М. Я. Д. е постъпила молба с вх.№ 11157/30.05.2023г. за изменение на решението в частта за разноските. С молбата се иска изменение на решението, в частта на присъдените по размер и основание разноски, като се иска присъждане на действително направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 321,08 лв., а не неправилно посочената в диспозитива сума от 312,08 лв., както и присъждане на внесените в указания от съда срок допълнителна сума за окончателно заплащане на дължимото на вещото лице възнаграждение от 151,80 лв.

С обжалваното от М. Я. Д. Определение № 954/16.06.2023г. молбата й по реда на чл.248 ГПК – за изменение на решението в посочената част, е оставена без разглеждане с аргумент – липса на представен от страната списък по чл.80 ГПК.

От анализа на събраните писмени доказателства и приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза /основан и допълнителна/ се установяват следните факти:

Не е спорен между страните фактът, че на 07.08.2019г. след искане от М. Я. Д. за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ и „Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“ между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30038623849. По силата на същия кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя М. Я. Д. кредит в размер на сумата от 5000 лева, със срок на кредита 36 месеца. Страните са се договорили, че размерът на вноската по кредита е 243.21 лева, ГПР 49.14 %, Годишен лихвен процент 41.00 %, Лихвен процент на ден: 0.11 %, като дължимата сума по кредита е 8755.49 лева.

В договора е отбелязано, че при кандидатстването си за потребителски кредит, кредотополучателят изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, посочена в т. V. „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на този ДПК. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга е описан подробно в Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит на физическо лице.

С договора е уговорено дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1250,00 лева, а това за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – от 2 500,00 лева. Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 104.16 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Постигната е уговорка между страните възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга да стане изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят е закупил допълнителна услуга „Фаст“ дължи възнаграждението за същата в пълен размер. Общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е 12 505.49 лева, а общият размер на вноската - 347.37 лева. Дата на погасяване - 10 ден от месеца. Договорът е подписан от страните, по което не се спори. Като писмено доказателство 3 приет и Погасителен план към договора, според който е видно, че месечните анюитетни вноски по кредита са общо 36 на брой, с начален падеж 10.09.2019 г. и краен падеж 10.08.2022 г., с размер на вноската по кредита ежемесечно по 347.370 лева.

В Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, които са в сила от 25.06.2019 г., представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение /годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в т. VI от ДПК. Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. /т. 4. 1/.

Следващата т. 4. 2 гласи, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита За целите на изчисляване на лихвата, посочена в т. VI от ДПК, се приема, че годината се състои от 360 дни, а месецът се състои винаги от 30 дни. В т. 4. 4 се посочва, че ако е закупена допълнителна незадължителна услуга, страните по този ДПК се споразумяват възнаграждението за закупената услуга, което възниква на кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от него като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план. Видно от т. 6. 1 е че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в т. VI от ДПК и според погасителен план, неразделна част от ДПК. Всяка една от страниците на Общите условия е подписана от страните - кредитор и кредитополучател.

Според приетата от първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата сума, която е платена от М. Я. Д. по ДПК е в размер на 13 027,06 лв., като разликата между общо дължимата сума при първоначално подписване на ДПК в размер на 12 505,49 лв. и общо платената сума от М. Я. Д. е в размер на 13 027,06 лв., е 521.57 лв., която сума е разпределена по следния начин - за дължима законова лихва след прекратяване на ДПК – 10,72 лв., такси по тарифа в размер на 180,00 лв. и лихви за просрочия в размер на 331,20 лв.. Възнаграждението по пакет допълнителни услуги води до нарастване на ГПР до размер на 104.40 %, а сумата платена по договора за допълнителни услуги от ищеца в размер на 521.57 лева, както и възнаграждението по пакет допълнителни услуги води до нарастване на ГПР до размер на 112.65 %.