Решение № 198 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100513650 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 16989 от 20.10.2023 г., постановено по гр. дело № 38622 по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 117 -ти състав, е оставил без уважение молбата на К. Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител С. Т. Д., ЕГН ****, за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Р. И. А., ЕГН **********, за извършен акт на домашно насилие на 11.06.2023 г., като недоказана. Отменил е издадената заповед за незабавна защита от 13.07.2023 г. Осъдил е С. Д. да заплати по сметка на СРС разноски в размер на 80.00 лева, и да заплати на Р. А. сумата от 2 000.00 лева – разноски в производството.

Молителката К. Д. Д. , действаща чрез нейната майка и законен представител С. Т. Д., чрез процесуалния й представител адвокат З. К.

(въззивница в настоящото производство) е останала недоволна от така постановеното Решение и го обжалвала с въззивна жалба, вх. № 320792 от 1

10.11.2023 г. по описа на СРС. Поддържат, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, при ограничено право на защита за молителката. Излагат се оплаквания, че от първата инстанция не е изяснена действителната фактическа обстановка по делото. Сочат, че не е допуснато изслушване в съдебно заседание на детето, нито е изготвен разпореденият от съда социален доклад.

Съобразно изложеното молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното Решение, и вместо него да постанови друго, с което да уважи молбата за защита. Претендира разноски за настоящото производство.

Ответницата по молбата Р. И. А. (въззиваема в настоящото производство) е взела становище по въззивната жалба, с което е оспорила същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания.

Поддържа отговора на жалбата в съдебно заседание, чрез пълномощник.

Заявява претенция за разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

Софийският районен съд е сезиран с молба, вх. № 198749 от 12.07.2023 г., подадена от С. Т. Д., като майка и законен представител на малолетното дете К. Д. Д., с искане да се издаде заповед за съдебна защита от домашно насилие срещу Р. И. А. – съжителка на бившия съпруг на молителката. В молбата се излагат твърдения, че спрямо детето К. на 11.06.2023 г. ответницата Р. А., знаейки, че детето е в банята, загасила осветлението в банята, влязла вътре и започнала да излива студена вода върху детето. Същият ден, малко по - късно К., заедно с баща й отивали в гаража, който се намирал в същия блок, където живее бащата с ответницата, и на връщане, от балкона ответницата излива бутилка със студена вода върху тях двамата. Моли първоинстанционния съд да постанови решение, с което да установи, че ответницата е осъществила акт на домашно насилие спрямо детето, и да издаде заповед за защита. Претендира разноски.

Описаните в молбата действия са декларирани по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в приложена по делото декларация, която е без дата.

2

Ответницата Р. А., чрез адвокат М. Х., е подала отговор на молбата на 02.08.2023 г. В него оспорва акта на домашно насилие, като фактите в молбата в голямата им част не кореспондират с действително осъществените обстоятелства, а тези, които действително са се осъществили са представени манипулативно от майката с цел да бъде заблуден съдът за действителните нейни отношения с детето К.. Относно описаната случка в банята, действието е през лятото, когато е горещо, вратата на банята е била отворена и от коридора е влизала светлина и детето е реагирало с усмивка на пръскането с вода. Манипулативно е поднесена информацията, че детето е стояло няколко минути на тъмно и е зъзнело от студ. Пръскането с вода от балкона е било израз на шега по отношение на бащата и детето и те двамата са се разсмяли на това действие. Счита, че има добра изградена връзка с детето К., поради това, че живее с бащата Добромир на съпружески начала повече от четири години и тази молба е израз на желанието на С. Д. да използва процесуалните й права поради личното си отношение към нея.

Между страните не е спорно, че ответницата е фактическа съжителка на бащата на детето, т.е. попада сред кръга на лицата по чл. 3, т. 10 ЗЗДН. По делото е представено решение № III-139-60215 от 06.03.2020 г. по гр. дело № 74577 по описа на СРС, 139-ти състав за развод на С. Т. Д. и Д.С.Д., като упражняването на родителските права върху малолетното дете К. се предоставя на майката С. Д..

Първоинстанционният съд е допуснал по един свидетел на страните в съдебното заседание на 17.08.2023 г. и е постановил да се изготви социален доклад от ДСП по адреса на ищцата. В съдебното заседание на 19.10.2023 г. ицщата не се явява и не изпраща представител и не води допуснатия свидетел.

Разпитаният свидетел на ответницата – Д.С.Д. – баща на детето К. и свидетел – очевидец на действията, описани в молбата, е посочил, че Р. е подготвила вана за детето и докато то се “плицикало“ в нея я изненадало по начин, който са практикували – отворила вратата на банята, загасила лампата, но светлина влязла от коридора и Р. лиснала 100-тина милилитра вода по детето. Той бил зад Р., всички се засмели, детето било стъписано, но усмихнато. След три дни брата на С., вуйчо на К., му се обадил и му потърсил сметка за “инфантилните закачки“.

По делото е изготвен и приет социален доклад от компетентната Д“СП“ 3

– “Красно село“, изготвен след разговор с майката и детето. От социалното проучване е установено (по данни на майката), че детето се е изплашило от описаната случка в банята и трудна комуникация на детето с бащата, съпътствано от спорове, разногласия, обиди и скандали. Майката не е запозната с доклада, тъй като е търсена многократно по телефона и тя не е отговаряла или връщала обаждане.

Съобразно посочената доказателствена съвкупност първата инстанция е намерила молбата за защита за неоснователна, сочейки мотиви, че ищцовата страна губи интерес от спора, не изпраща представител за второто съдебното заседание и не води допуснатия свидетел. Свидетелят на ответницата (нейн съжител и баща на детето - молител) описва безобидна шега на ответницата към детето на процесната дата.

Въззивният съд споделя установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи.

Освен това, първоинстанционният съд, е съобразил липсата на процесуална активност от страна на молителката за доказване на извършения акт на домашно насилие.

Във въззивната инстанция са направени доказателствени искания, които са направени и отказани от първата инстанция, но същите са недопустими поради липсата на хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, детето е страна в делото и не може да бъде изслушано, а изработването на социален доклад от компетентната Д“СП“ по местоживеене на ответницата не е в предмета на делото.

Във въззивната инстанция не се яви законният представител на въззивницата, който да подддържа въззивната жалба.

Въззивният съд преценява като неоснователни оплакванията на въззивницата, релевирани с подадената срещу Решението от 20.10.2023 г., въззивна жалба.

Декларацията, подадена от С. Т. Д., като майка и законен представител на малолетната въззивницата - молител К. Д. Д., е недопустимо доказателствено средство (т.е. такова, което не е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие, но в настоящия случай молбата на К. Д. Д. е по чл. 8, т. 2, предл. 3 ЗЗДН и липсва законоустановена възможност процесуалният субституент да декларира извършено насилие спрямо лицата, чиято защита търси.

4

Неоснователен е доводът във въззивната жалба за неизработен втори социален доклад от компетентната Д“СП“ по местоживеене на ответницата, тъй като не е в предмета на делото отношенията между детето – въззивник и ответницата – въззиваема, която не е негов родител.

Непроявената активност от страна на въззивницата в първата инстанция и “дезинтересоваността“ от делото е довело до недоказване при условията за пълно и главно доказване на твърдения акт на домашно насилие.

По тези съображения, като намира първоинстанционното Решение за правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави въззивната жалба без уважение, и да остави в сила обжалвания съдебен акт.

По разноските за въззивното производство

Въпреки изхода на въззивното дело, въззивницата К. Д. не дължи държавна такса за въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, тъй като не е навършила 18 - годишна възраст, поради което държавната такса по жалбата в размер на 12.50 лева трябва да остане в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН). По същите съображения разноските, сторени от въззивника в това производство, трябва да останат в негова тежест, а с оглед изхода на делото и въззивницата К. Д. няма право на разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 17, ал.

5, изр. 1 ЗЗДН

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16989 от 20.10.2023 г., постановено по гр. дело № 38622 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 117-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Д. Д., действаща чрез нейната майка и законен представител С. Т. Д., за присъждане на разноски за въззивното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. И. А. за присъждане на разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6