Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1633 от 17.07.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2190/2020
Вид
Определение № 1633
Подписан
17.07.2020
Състав
Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1633

Апелативен съд - София

16.07.2020 г.

Град

11-ти търговски

На 16.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20201000502190 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК вр. с чл. 129 ГПК.

С определение № 6654 от 07.05.2020г., постановено по гр. дело № 12591/2017г.

Софийски градски съд е върнал искова молба с вх. № 125950/03.10.2017 г., предявена от Б.

Т. К. и е прекратил производството по делото. Първоинстанционният съд е приел, че връщането на исковата молба е последица от процесуалното бездействие на ищеца в резултат от неизпълнението на процесуалното му задължение.

Недоволен от горното е останал частният жалбоподател-Б. Т. К. , който в срок депозира процесната жалба с оплакване, че постановеното определение е нищожно и недопустимо. Наведени са съображения, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и при непълнота на доказателствата.

Подробно са изложени разбиранията на ищеца за лишаването му от „справедлив процес“, от „отказ от правосъдие“, от „ефикасни средства за защита“, за престъпна злоупотреба с власт на съдията докладчик, за липсата на „публичен процес“, за грубо нарушение на Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба с вх. № 125950/03.10.2017 г., предявена от Б. Т. К. . С разпореждане от 08.01.2018г. съдът при проверка на редовността на исковата молба по чл. 129. ал. 1 ГПК е констатирал, че същата е нередовна и я е оставил без движение като е дал указания и е представил на ищеца възможност: да ангажира доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд на държавна такса в размер на 72 000 лева, да посочи точно и ясно фактите, на които основава претенциите си срещу ответниците за заплащане на обезщетения, като конкретизира действията /с посочването на самите деяния/, с които твърди ответниците да са увредили ищеца, т.е. да уточни твърдяния деликт (деликти), като го (ги) индивидуализират точно по време, място и начин на извършване, как го и в какво се изразява, като в случай, че се твърди продължавано закононарушение, да се посочи начален и краен срок на извършването му, да изложи твърдения дали посочената в исковата молба мярка „задържане под стража“ е била взета по това досъдебно производство или по друго и ако е по друго производство претендира ли вреди от налагането на тази мярка и дали е бил обявен за издирване по това производство или по друго; да изложи конкретни обстоятелства относно причинната връзка между действията по т. 2 и имуществените вреди, за чието обезщетяване претендира 300 000 лева, да посочи в какво се изразяват имуществените вреди, за чието обезщетяване претендира 300 000 лева, кога са настъпили имуществените вреди, както и как е формирана сумата, като ги посочи по пера относно вида и размера им; да посочи за какъв период претендира обезщетение за неимуществени вреди, както и да изложи твърдения откъде произтича твърдяната солидарна отговорност на ответниците (от закон или договор).

Със съобщение, получено от ищеца- Б. Т. К. на 22.01.2018г. последният е уведомен за постановеното разпореждане и са му указани последиците от неотстраняването на установените нередовности в срок.

Със заявление с вх.№ 12252/29.01.2018г. е представено платежно нареждане за сумата от 10, 97 лева, платена по сметка на СГС, както и са изложени множество и разнопосочни твърдения , което прави исковата молба неясна и заявения спор- невъзможен за квалификация.

С разпореждане от 14.05.2018г. първоинстанционният съд отново е дал указания на ищеца, а именно: да посочи по кое точно наказателно производство ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, да конкретизира дали претендира обезщетения за вреди, които са му причинени от незаконното му обвинение в извършено престъпление и задържане под стража или претендира да са му причинени вреди и от други незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците, да поясни в какво се изразяват имуществените вреди, за чието обезщетяване претендира сумата от 10000 лева - разходи за лечение, кога са настъпили тези вреди, както и как е формирана сумата, като посочи разходите по пера, да обясни как е формирано претендираното обезщезщетение от 240 000 лева - пропуснати ползи „вследствие на блокирана творческа дейност на ищеца като писател“, за кой период се отнася, какъв е бил очакваният доход за този период и какъв е бил действителният приход на ищеца и как е формирано претендираното обезщезщетение от 50 000 лева - пропуснати ползи „вследствие на блокирана творческа дейност на ищеца като журналист“, както и за кой период се отнася, какъв е бил очакваният ''доход за този период и какъв е бил действителният приход на ищеца.

С поредно уточняващо заявление с вх. № 72232/23.05.2018г. ищецът отново поддържа, че исковата молба е редовна и е невъзможно изпълнението на дадените от съда указания.

Многословно за изложени биографични данни, както и друга информация, неизясняващи фактическата страна на спора. Видно от материалите по делото са приложени и решения и определения, иррелеванти към процесния спор.

С разпореждане от 19.04.2019г. съдът отново е оставил без движение исковата молба и е указал, че при последващо неизпълнение в срок и в цялост на дадените указания, молбата ще бъде върната, а производството по нея- прекратено.

Жалбоподателят е уведомен за така постановеното разпореждане на 25.04.2020г., но отново не е привел исковата молба в съответствие с дадените указания и Софийски градски съд с атакуваното определение от 07.05.2020г. правилно е постановил връщането й , също и прекратил производството по нея.

Отговарящата на посоченото в чл.127 и чл.128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това чл.129, ал.1 ГПК е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на същата, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и да му посочи възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

При обжалване на определението за прекратяване на производството по делото, съгласно чл. 129 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението за оставяне на исковата молба без движение, тъй като допуснатите нарушения в определението за оставяне без движение рефлектират на определението за прекратяване. Указанията на съда за оставяне без движение на исковата молба следва да бъдат ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени, като на ищеца задължително се съобщават последиците от тяхното неизпълнение - връщане на исковата му молба. В противен случай съдът не може да приложи последиците на чл.129, ал.3 ГПК, тъй като неговият акт ще е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната му. /Така решение № 280/05.07. 2012 г. по гр.д. № 3298/2011 г. на ВКС; решение №76/12.06.2012 г. по т.д.№ 377/2011 г. на ВКС; решение №160/18.02.2010 г.по гр.д.№ 839/2009 г. на ВКС./

Редовността на исковата молба изисква ясни твърдения за факти , които според ищеца пораждат претендираните по делото негови субективни права. Твърденията за факти не могат да бъдат заместени от доказателства по делото. Ето защо правилно съдът е указал на ищеца да наведе ясни и конкретни факти , относими към заявения спор , от които претендира правата си.

Това е съобразено от първоинстанционният съд, който с разпореждане от 08.01.2018г, с разпореждане от 14.05.2018г. и разпореждане от 19.04.2019г. е дал точни и подробни указания на ищеца- Б. Т. К. . Процедурата по чл.129 от ГПК за отстраняване на нередовности по исковата цели изясняване на правния спор като твърдяни факти и/или искане към съда, за да може съда да извърши дължимите се служебно действия по квалификация на иска, разпределение на доказателствена тежест и определяне на размер на дължима държавна такса , евентуално и конституиране на страни по делото. Редовността на исковата молба е гаранция и за пълноценното упражняване на правото на защита на страните в производството, както на ищеца, така и на ответника.

Както вече беше изтъкнато, настоящата инстанция намира, че дадените от първостепенния съд указания отговарят на посочените изисквания, поради което неизпълнението им, независимо от многократно предоставяната възможност, е основание за прилагане на неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК. Частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда за уточняване на исковите си претенции-по кое точно наказателно производство е бил обвинен в извършване на престъпление и спрямо него е взета мярка за неотклонение, от кои незаконосъобразни действия се претендират вредите, в какво се изразяват и кога точно са настъпили, нито е внесъл в срок държавна такса, поради което са били налице предпоставките на чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6654 от 07.05.2020г., постановено по гр. дело № 12591/2017г. Софийски градски съд , с което е върната искова молба с вх. № 125950/03.10.2017 г., предявена от Б. Т. К. и е прекратено производството по грaжданско дело на СГС, 1-20 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________