Решение № 3235 от 07.05.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 07.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ

ВЪЛКОВА при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15951 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.86 ЗЗД.

Ищцата М.М.Е., твърди, че е пострадала при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 6.4.2017 год. в Република Турция, на автомагистрала Е80 по посока Едирне-Истанбул.

Тя пътувала в лек автомобил Мерцедес с per. № ********, който застигнал и ударил влекач Мерцедес с per. № ********с прикачено полуремарке с per.

№ ********. Вина за настъпване на произшествието имал водачът на лекия автомобил, който не спазил достатъчна дистанция с движещия се пред него товарен автомобил и допуснал настъпване на удара. От това ищцата получила счупване на гръбначния стълб в поясната област, счупване на ребра; счупване на палеца на десния долен крайник. Тя била приета за лечение в клиника в гр. Истанбул. Болките били неописуеми и нестихващи. Извършена й била по спешност операция, при която били използвани закрепващи елементи за гръбначния стълб. В резултат от това ищцата получила 20% стесняване на спиналния канал и компресия на дуралния сак в областта на прешлен Т12, както и дискова протрузия или дискова херния на ниво на прешлени L5-S1. Инцидентът се отразил тежко и на психиката на ищцата, освен това тя трябвало да спазва постелен режим и да бъде обгрижвана от своите близки за битово-хигиенните дейности. Особено трудно било изправянето на крака на ищцата - седем месеца след произшествието, тя не можела да стои на краката си повече от 2 минути и непрестанно трябвало да променя позата си, докато седяла. При допълнително извършени изследвания в клиника в гр.Варна бил открит фрагмент от фрактура с леко стърчене. Въпреки проведеното лечение и рехабилитация нямало ясна прогноза до каква степен ищцата щяла да се възстанови след инцидента. Към момента тя имала забрана да танцува и да спортува, което се отразявало негативно на психиката й . Ищцата се чувствала наранена и уплашена. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил била застрахована от ответното дружество и имало издадена Зелена карта. Тя предявила претенция към ответника за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, но в определения тримесечен срок произнасяне не последвало. Ето защо и като определя обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, ищцата предявява частичен иск за заплащане на сумата 26 000 лева. Претендира лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от изтичане на 15 дневен срок от предявяване на претенцията за извънсъдебно плащане до датата на предявяване на иска в размер на 875.64 лева. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „А.“ оспорва предявения иск. Счита, че произшествието не е настъпило при описания в исковата молба механизъм и липсвали виновни действия на водача на лекия автомобил. Предвид наличието на семейна връзка между водача на автомобила и пострадалата, счита, че отговорността на водача не можела да се търси в пълен обем. Оспорва уврежданията да са от вида, характера и интензитета, описани в исковата молба.

Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди било в значително увеличен размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва и претенцията за лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Д., поддържа предявените искове. Допуснато е изменение на иска за неимуществени вреди като същият е увеличен на сумата от 80000 лв., а претенцията за законна лихва – за сумата от 2694,27 лв. Ответникът, чрез юрк.

Йорданов сочи, че исковете, макар и основателни, са завишени по размер. Не са събрани доказателства, които да обосноват болки и страдания в толкова висок размер.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По отношение механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП със смъртен случай/наранявания № 101/06.04.2017 г., Протокол за наличие на алкохол, в които е отразено на 06.04.2017 г., около 7:00 часа, по пътя Едрине-Истанбул Е-80 да е реализиран ПТП между л.а.

„Мерцедес“ с рег. № РР7181АА, управляван от М.Б.и влекач с рег. № ********със закачено на него полуремарке с рег. № ******, управляван от А.С.К.. Отразено е, че ударът е настъпил между задната част на полуремаркето и предната част на л.а. „Мерцедес“. В протокола се сочи,че ПТП е по вина на М.Е., който е нарушил чл. 56/1-С от Закона за пътищата № 2918, като не е спазил достатъчно безопасно разстояние от движещото се пред него МПС.

М.Е., разпитан като свидетел в настоящото производство, сочи да е пътувал с ищцата (която е негова съпруга). Тя се возела на предна дясна седалка. Свидетелят предприел изпреварване, без да спази дистанция, и ударът между двете МПС настъпил в предната дясна част на автомобила на свидетеля и задна дясна част на товарния автомобил. В този участък се изкачвал баир. Свидетелят сочи да се е движел със скорост не по-висока от 100 км/ч. При изпреварването застигнал и ударил товарния автомобил. Ищцата се возела с поставен предпазен колан. В резултат на удара ищцата изпитала силни болки, свидетелят е сложил на земята в легнало положение и чакали линейка. Била извършена операция на гръбначния стълб. В продължение на 1 година ищцата имала нужда от помощ за ходене до тоалетна, обличане и събличане, не можела дълго време да стои на краката си и да седи, да се облича и съблича. Спортът, освен плуване, й бил забранен. На гръбначния стълб останал белег от операцията – 20-25 см. Бременността след инцидента била тежка, 90% от времето ищцата прекарала на легло. След раждането ползвала помощта на майката на свидетеля – за вдигане на бебето, не можела да го държи.

Въз основа на така събраните доказателства вещото лице С.А., приема следния механизъм на ПТП: товарна композиция в състав - седлови влекач марка „Мерцедес”, с прикачено полуремарке, управлявана от А.С.К.се е движело по автомагистрала Е-80, Едирне - Истанбул, в южна посока. Пътят бил еднопосочен, с три ленти за движение с обща ширина 10,5 метра. Пътната настилка била асфалтова, суха. Видимостта била намалена поради наличие на мъгла. При наближаването на Байъндър рампа, Област Истанбул, община Б. Чекмедже, зад композицията се движел л.а.

„Мерцедес” с водач М.Б.Е.. При пристигането на рампата, вероятно водачът на композицията намалява скоростта си, водачът на лекия автомобил не успява да намали, да спре или заобиколни полуремаркето и челно се удря в задната му част. В резултат на удара е пострадала ищцата М. М. Е.. Според експерта причините за настъпване на произшествието са недостатъчен контрол върху управлението на лекия автомобил „Мерцедес” от водача му Мехнур Ерджеб, свързани с избраната от него скорост и дистанция до предното превозно средство, недаващи възможност да спре без да се удари в него, когато то намали скоростта си, или спре рязко. При правилно избрана дистанция и непрекъснат контрол на управляването от него превозно средство, водачът на лекия автомобил „Мерцедес” би избегнал удара в предното превозно средство - седловия влекач „Мерцедес” и тегленото от него полуремарке.

Според констативния протокол за ПТП ограничение за максимална скорост на мястото на ПТП няма. Произшествието е настъпило на автомагистрала Е-80.

Следователно максималната скорост за движение в участъка на настъпване на ПТП е 120 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил в случая не може да бъде определена по технически път. По данни на водача на автомобила „Мерцедес” скоростта му на движение в района на произшествието е била не по-висока от 100 км/ч. Това е скоростта, която вещото лице възприема при отговорите на поставените задачи. По отношение безопасната дистанция инж. А. отговаря, че някои на специализираната литература по автотехнически експертизи препоръчват тази дистанция да се избира от водача на второто превозно средство на база половината от стойността на скоростта на движение на автомобила му ( км/ч) в метри. Или в случая при 100 км/ч безопасната дистанция следва да бъде 50 метра.

Водачът на лекия автомобил при скорост на движение 100 км/ч и при аврийно спиране би могъл да спре на разстояние около 96 метра. Товарната композиция също при аварийно спиране и 100 км/ч би спряла на 124 метра. Следователно при спазването дистанцията 50 метра между двата автомобила в началото на евентуалното аварийно намаляване на скоростта от водача на товарната композиция, водачът на лекия автомобил би могъл да избегне сблъсъка независимо от това, че по принцип би реагирал с време 1,4 сек. по късно за спиране от водача на товарната композиция. Според експерта от така направения прочит не може да се определи точно с кои части на автомобилите е настъпило съприкосновението. Предвид резюмето на ПТП в констативния протокол може най-общо да се каже, че в задната част на полуремаркето се удря челно лек автомобил „Мерцедес”. Няма достатъчно данни за определяне интензитета на удара. Лекият автомобил „Мерцедес” е с дата на първа регистрация 25.01.1994 год. Модел Е 200. Тази марка и модел автомобил са оборудвани с предпазни колана за водача и всички места за пътници. Следователно в случая предна дясна седалка е била фабрично оборудвана с препазен колан. При произшествия с описания характер се получава сравнително бързо намаляване на скоростта на движение на второто превозно средство. Траекторията на движение на тялото на пострадалата е инерционно придвижване основно напред и нагоре. Инж. А. не дава отговор на въпроса дали травмите могат да се получат при поставен предпазен колан.

По отношение на претърпените от ищцата телесни увреждания по делото са приети писмени доказателства, въз основа на които вещото лице д-р Б.Б. отговаря, че в следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 06.04.2017г. ищцата е получила следните увреждания: закрито компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, непълно счупване на 12-то ребро в ляво, закрито неразместено счупване на проксималната фаланга на палеца на дясното ходило. Описаните травматични увреждания често се срещат при пострадали пътници в автомобил, след претърпяно ПТП. Уврежданията се дължат на нанесени удари от твърди, тъпи предмети от които е изградено вътре в автомобилното купе. Особено тежка при ищцата е била гръбначно-мозъчната травма при която фрактурата и разрушеното тяло на 12-ти гръден прешлен са довели до „спондилолистеза (плъзгане) на тялото на прешлена в задна посока и притискане и стесняване до 20% гръбначно-мозъчния канал. Този вид фрактури налагат бързо спешно оперативно лечение с имплантиране на стабилизираща метална синтеза и трайно обездвижване на счупения прешлен спрямо съседните нему прешлени. Според д-р Б. уврежданията на ищцата са с доказан произход. Полученото компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен е довело на пострадалата трайно затруднение на движенията на снагата за срок от около 1 година, непълното счупване на 12-то ребро в ляво е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, а полученото счупване на проксималната фаланга на палеца на дясното ходило е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайника за срок по-дълъг от 2 месеца.

Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в Неврохирургичната клиника на Държавната болница в Истамбул. Ищцата е била оперирана. Извършено е обездвижване (артродеза) на счупения 12-ти гръден прешлен със транспедикуларна метална стабилзираша система, обхващаща от 9-ти гръден до 2-ри поясен прешлен. Включена е била медикаментозна (инфузионна, дехидратираща и обезболяваща) терапия. В следоперативния период на пострадалата са били извършени контролни рентгенографии. На тази от