Решение № 6567 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6567 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110158196 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу К. Н. Ц., ЕГН **********. Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град АДРЕС аб. № 31101, тъй като между страните е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. е доставял топлинна енергия на стойност 881,90 лева, която ответникът не е заплатил в предвидения срок, поради което е изпаднал в забава и дължали мораторна лихва на стойност 130,38 лева, за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г.; сумата от 58,32 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 05.2021 г. до 04.2023 г., сумата от 12,74 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до окончателното погасяване на притезанията, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31064/24 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град АДРЕС аб. № 31101, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение.

Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ 1 продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия, следователно изричното им приемане от страна на клиентите на топлинна енергия не е необходимо. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 31, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

Представя като писмени доказателства: Преписи от Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1997 г.; Молба за вписване на възбрана върху процесния недвижим имот от 09.10.2013 г.; Договор с дружество за предоставяне на услугата „дялово разпределение“;

Протокол от 2002 г. на ОС на СЕС; Списък на етажните собственици; Съобщение към фактура № 1005313506 – за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г.; Съобщение към фактура № ********** – за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР; Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, респективно като неоснователни. Оспорва се ответникът да е клиент за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Поддържа, че нормите на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни поради противоречие с правото на ЕС /Директива 2011/82/ЕС/. Излага, че доколкото ЗЕ противоречи на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да се прилага.

Оспорва ответниците да са подписали договор с ищеца за встъпване в облигационни отношения по доставка на ТЕ. Оспорва ищецът да е посочил място на продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС. Оспорва в процесния имот да има монтирани отоплителни тела. Счита за недоказано обстоятелството ответникът да е приемал общите условия на ищцовото дружество. Счита за недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са индивидуализирани. Оспорва иска и по размер, като твърди, че не е налице реално ползване на имота. Излага доводи, че изчислената топлинна енергия е остойностена по реда на отменен подзаконов нормативен акт.

Релевирано е възражение за погасителна давност.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно 2 право с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и 3 титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 17, том 227, от 1997 г. (л. 16 от първоинстанционното дело). Приложена е кореспонденция между страните, от която се установява наличието на заявление за откриване на партида. В настоящия случай от събрания доказателствен материал се установява пълно и главно, че ответникът е материално легитимиран да отговоря по претенцията за заплащане на цената за доставената топлинна енергия.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в процесния имот е осигурен достъп за отчет на 05.05.2022 г. и 08.06.2023 г., при които става ясно, че в апартамента има три радиатора, на които има монтирани устройства F70 с радиоотчет, щранг-лира в банята без такъв уред и един узаконен водомер за топла вода.

Вещото лице сочи, че заради естеството на щранг-лирата и липсата на спирателен кран, няма как да се инсталира топлоразпределител, Щранг-лирата е с размери 2 тр.* Ф42 * 2600 с инсталирана мощност 445,12 W и отчетени и изчислени дялови единици за периода 10.202104.2022 г. – 2814,575 единици; за периода 11.2022-04.2023 г. – 1678,271 единици. Начинът на изчисление на топлоподаването на отоплителни тела без уред за дялово разпределение става чрез екстраполираният отчет, като инсталираната мощност на тялото се умножи с максимален специфичен разход на сградата (МСРС). От СТЕ се установява още, че отчетеното потребление за топла вода за битови нужди е както следва: за периода 05.202104.2022 г. – 1 м3, за периода 05.2022-04.2023 г. – 0 м3, следователно в имота не се ползва услугата битово горещо водоснабдяване (БГВ). Количеството отчетена топла вода, умножено с разхода на ТЕ за загряване на 1 куб.м вода в съответствие с нормативните наредби за дадения период и действащата към момента цена, дава стойността за БГВ.

Вещото лице отбелязва, че разликата между прогнозно изчислените суми по фактури, издадени от ищеца, и изравнителните сметки, е 0,60 лв. в полза на ответника, като е съобразил намаляването в ДДС, с което се облага топлоенергията, на 9%. От заключението се установява, че сумата за топлинна енергия, начислена на ответника за процесния период, след изваждане на сумата, получена от изравнителните сметки, е 891,64 лв., без да са 4 изчислени и начислени законна лихва за забава, както и суми за дялово разпределение.

Вещото лице посочва в заключението си, че сумите за сградна инсталация са включени към сумите за топлинна енергия съгласно Наредба за топлоснабдяването (изменена през 2013 г.).