Решение № 77 от 29.04.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Радомир, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100861 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Л. К. Б. срещу „Ю. К.т Б.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

Ответното дружество „Ю.К.Б. ЕООД, ЕИК . в срока за отговор на исковата молба е депозирало писмен отговор като е оспорило предявения иск срещу него и моли за отхвърлянето му.

В исковата молба се твърди, че на 03.04.2025 г. между страните е сключен Договор за кредит № ., по силата на който ищцата е получила заем в размер на 1600 лева или 818,07 евро при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 50,98 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 64,74 %. Съгласно договора кредитополучателката е следвало да върне общо сумата от/ 2585,15 лева/ 1321,77 евро, разсрочена на 23 месечни вноски по/107,60 лева / 55,02 евро и една последна вноска от /109,66 лева/ 56,07 евро.

Твърди се, че договорът е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи и противоречи на добрите нрави. Сочи се, че уговореният годишен лихвен процент е прекомерно висок и надвишава значително размера на законната лихва, поради което накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Сочи се още, че договорът не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит, тъй като не съдържа ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите. Твърди се, че в договора не са посочени всички компоненти, включени при изчисляването на ГПР, което поставя потребителя в невъзможност да прецени реалното 1 оскъпяване на кредита.

С оглед изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за кредит № L397446, сключен на 03.04.2025 г. между нея и „Ю.К.Б.“ ЕООД, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК . в срока за отговор на исковата молба е депозирало писмен отговор като е оспорило предявения иск срещу него и моли за отхвърлянето му.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит, както и че на ищцата е предоставена сумата от 1600 лева или 818,07 евро при договорени ГЛП 50,98 % и ГПР 64,74 %. Поддържа се, че договорът е сключен от разстояние при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

Ответникът твърди, че договорът за кредит и преддоговорната информация са предоставени на ищцата в съответствие със законовите изисквания, като договорът е подписан чрез електронни изявления, които страните са приели да имат силата на саморъчно подписани документи.

Сочи се още, че част от договора за кредит са и общите условия, съдържащи се в Рамково споразумение за потребителски кредити, което е неразделна част от индивидуалния договор.

Ответникът поддържа, че договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително лихвения процент, годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Посочва се, че ГПР е изчислен съгласно формулата по Приложение № 1 към Закона за потребителския кредит и е в рамките на допустимия от закона максимум.

В срока за отговор „Ю.. Б. ЕООД, ЕИК ., е депозирало насрещна искова молба като е предявило насрещен иск срещу ищцата по първоначалния иск с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, както следва:

Моли се съда да постанови решение като осъди Л. К. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Радомир, ж.к. А., ., ет. ., ап. ., ПК . да заплати на „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК . следните суми: непогасена главница в размер на /1431.56 лева / 731,95 евро, по Договор за кредит № ., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и падежирала непогасена възнаградителна лихва в размер на /159.11 лева / 81,35 евро за периода от 03.09.2025 г. до 23.10.2025г. (датата на предсрочната изискуемост). Претендират се и разноски по предявения насрещен иск.

Ответницата по насрещната искова молба /първоначален ищец/ Б. чрез адвокатпълномощника си е депозирала отговор на насрещната искова молба като е признала, че дължи неизплатената все още главница по процесния договор за кредит. Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен, поради което съгласно установената съдебна практика по 2 недействителен договор за потребителски кредит заемателят дължи единствено връщането на получената сума, но не и лихви и други разходи. Направено е възражение срещу искането за присъждане на разноски по насрещния иск.

В съдебно заседание ищцата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожността на договор за потребителски кредит № L./03.04.2025 г.

Ответното дружество „|Ю.. Б.“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между същите е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит № L./03.04.2025 г., по силата на който ищцата е получила заем в размер на 1600 лева или 818,07 евро при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 50,98 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 64,74 %

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите:

По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит № L./03.04.2025, съгласно който на ищецът е предоставен кредит в размер на / 1600 лева / 818,07 евро. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно, страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Предвид съдебната практика на първо място в противоречие на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а видно от процесния договор уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, като по този начин накърнява добрите нрави, водеща до извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. I, предл. 3 от ЗЗД.;

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1. т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до 3 настъпването на тази недействителност. Като в този случай, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От друга страна съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В годишният процент на разходите следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, но в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита , а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Предвид горното е налице потиворечието със закона и/или добрите нрави прави поради което процесният договор е нищожен по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД:

Както вече беше посочено, между страните е безспорно, че са сключили договор за потребителски кредит № L./03.04.2025 г. В настоящия случай предоставената на ищцата в заем сума е размер на 818,07 евро / 1600 лева/. От ответницата по насрещния иск, не се твърди претендираната сума в размер на 713,95 евро или 1431,56 лева, представляваща непогасена част от главницата по кредита, да е платена, Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск от „Ю.К.Б.“ ЕООД за осъждане на ищцата (ответница по насрещния иск) да върне претендираната непогасена част от главницата е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Следва да бъде отхвърлена претенцията по насрещния иск за сумата от 81,35 евро /159,11 лева/падежирала възнаградителна лихва за периода от 03.09.2025г. до 23.10.2025г./с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски.

В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на който не е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025 г. е посочено, че ищцата се представлява безплатно от адв. Л. К. Б. от САК, поради затрудненото си материално положение.

В настоящия случай, съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да осъди ответното дружество да заплати на адв. Л. Б. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 евро.

Ответното дружество „Ю.К. Б.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на 4

РдРС сумата от 52,87 евро държавна такса.

Предвид изхода на делото по насрещния иск ответницата по същия следва да бъде осъдена да заплати съразмерно с уважената му част сумата от 100,00 евро за адвокатско възнаграждение и 49,36 евро за заплатена държавна такса

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за кредит № ./03.04.2025 г., сключен между Л.

К. Б., с ЕГН: ., с адрес: гр.Р. ж.к. „А.“ бл. ., ет.., ап.. и „Ю.К.Б. “ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н О. ул. „Ч.“ № . ет.., офис ..

ОСЪЖДА Л. К. Б., с ЕГН: . с адрес: гр.Р., ж.к. „А.“ бл. ., ет.., ап. да заплати на „Ю.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С. р-н О., ул. „Ч. № .ет.., офис . сумата от 731,95 евро (седемстотин тридесет и едно евро и деветдесет и пет цента) – главница по договор за кредит № L./03/04/2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба – 28.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 81,35 евро /осемдесет и едно евро и тридесет и пет евроцента /падежирала възнаградителна лихва за периода от 03.09.2025г. до 23.10.2025г.