Определение № 647 от 23.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. Благоевград, 23.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско дело № 20221200500417 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№2286/04.04.2022г., подадена от В. Д. Ч., ЕГН **********, с.И., общ.С., ул.“...“ №8 и К. С. К., ЕГН **********, с.П., общ...., ул.“****“ №1, против Определение №132/11.03.2022г. по гр.д.

№1077/2021г. по описа на Районен съд-... в частта, в която съдът е:

-прекратил производството по делото в частта му по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху реална част с площ от 450 кв.м., намираща се в северната част на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.И., общ.С., ведно с построената в него работилница за обработка на мрамор, състояща се от 2 бр. навеси, предявен срещу Община С., поради недопустимост на иска.

- прекратил производството по делото в частта му по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на К. ХР. КР., че не е собственик по покупко-продажба на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.И., общ.С. с площ от 4010 кв.м., поради недопустимост на иска.

-прекратил производството по делото в частта му по иска, предявен от В. Д.

Ч. и К. С. К. против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, против „****“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.**** и против Й. Т. УК. и К. ХР. КР., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху Работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси, намираща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.И., общ.С., поради недопустимост на иска в тази част.

В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на прекратителното определение на районния съд в обжалваните части. Твърди се, че правният интерес на ищците от предявяването на установителен иск за собственост срещу Община С. произтича от отказа на общината да удостовери в молба-декларация собственическите права на ищците, да издаде 1 скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, както и удостоверения от съответните отдели на Държавни имоти и Финансов отдел на Община С. и от Дирекция „Общински приходи“, с които действия по същество Общината оспорвала правото им на собственост. При констатираното от съда недопустимо кумулативно съединяване на положителен и отрицателен установителен иск срещу ответника К. ХР. КР., съдът следвало да даде указания на ищците да заявяват кой от двата иска поддържат, а не да прекратява производството по предявения отрицателен установителен иск по свое усмотрение. Настоява се, че първостепенният съд е следвало да даде указания на ищците да обосноват правния си интерес от предявяването на иск с предмет Работилница за обработка на мрамор, като изложат твърдения по какъв начин ответниците оспорват правата им. По изложените съображения се настоява за отмяна на определението в обжалваните части и връщане на делото на първата инстанция със задължителни указания за предприемане на последващи процесуални действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, в който жалбата се оспорва като неоснователна в частта, касаеща прекратителното определение относно предявения установителен иск против Държавата с предмет Работилница за обработка на мрамор. Настоява се, че в исковата молба липсва изложение на правнорелевантните факти, обуславящи допустимостта на иска спрямо Държавата по отношение на процесната работилница, намираща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.И., общ.С..

Ответната страна моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Отговор на частната жалба е подаден и от ответницата Й. Т. УК., която счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Намира за правилни изводите на районния съд за липса на изложени в исковата молба на каквито и да било фактически твърдения за начина, по който ответницата оспорва или засяга правата на ищците върху Работилницата за мрамор.

Поради това законосъобразно първостепенният съд бил прекратил производството в тази част, след като ответницата не оспорвала правата на ищците и по същество липсвал правен спор.

В отговора на ответника К. ХР. КР. се изразява становище, че е недопустимо обективното съединяване на положителен и отрицателен установителен иск за собственост върху един и същи имот и по отношение на едни и същи лица. По тези съображения правилно с обжалваното определение първостепенният съд прекратил производството по предявения отрицателен установителен иск поради недопустимост. Настоява се за отхвърляне на частната жалба като неоснователна и потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите и възраженията на страните, намира следното:

Производството по гр.д.№1077/2021г. по описа на Районен съд-... е образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени ищците В. Д. Ч. и К. С. К., против ответниците Община С., Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, „****“ ООД, Й. Т. УК. и К.

ХР. КР., както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено 2 по отношение на ответниците Община С., Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, Й. Т. УК. и К. ХР. КР., че ищците В. Д. Ч. и К. С.

К. са собственици на реална част с площ от 450 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.И., общ.С. с обща площ от 4010 кв.м., която част заема северната част на поземления имот и със сегашни граници: на изток очертанията със син цвят на Комбинирана скица на „****“ ЕООД - ПИ ***; на север - ПИ ***; на запад и на юг очертанията с червен цвят на скицата - ПИ ***, ведно с построената в нея работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси, единият с площ от 37 кв.м, а другият с площ от 34 кв.м.;

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищците В. Д. Ч. и К. С. К., че ответникът К. ХР. КР. не е собственик по покупко-продажба, извършена с Нотариален акт №..., том първи, рег.№ 1914, дело №132 от 2020г. по описа на Нотариус Д.Г. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.И. с площ от 4010 кв.м.

-иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД за прогласяване за нищожни поради противоречие със закона, евентуално при заобикаляне на закона, на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 04.04.2013г. между Министъра на земеделието и храните и „****“ ООД и Договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №36, том първи, рег. №497, дело №36 по описа на Нотариус №197, сключен между „****“ ООД и Й. Т. УК..

В исковата молба се твърди, че ищците В. Д. Ч. и К. С. К. са собственици на реална част с площ от 450 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.С., целия с площ от 4 010 кв.м., ведно с построената в тази част работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси. Твърдят, че тази реална част от 450 кв.м. е идентична с парцел I от кв.21 по неодобрен кадастрален план на с.С., изработен през 1990г. Сочат, че въз основа на Договор №150/31.05.1009г., сключен между Председателя на ИК на ОбНС с.С. и М.Я. К. и М.П.А, Протокол №5/20.04.1990г. на ОбНС с.С. за продажба на земята, Заповед №211/06.06.1990г. на ОбНС с.С. за оценка на вещното право, лицата М.Я. К. и В.П.А. са придобили правото на собственост върху процесната земя, върху която за една година са построили по стопански начин – със свои сили и средства процесните две сгради. Последните са владяли имота от 31.05.1990г. до 31.04.1998г. Считано от 01.04.1998г. до днес фактическата власт върху имота се упражнява от ищците, които го владеят съвместно, спокойно и непрекъснато в продължение на 23 г. и с намерение да го своят, поради което са го придобили по давност.

Ищците твърдят, че решили да се снабдят с нотариален акт за правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка. Поради това поискали от Кмета на Община С. да завери тяхна молба-декларация по образец, да им издаде скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, както и удостоверения от съответните отдели на Държавни имоти и Финансов отдел на Община С. и от Дирекция „Общински приходи“. С писмо с изх.№94001389/1/ от 22.06.2021г. и писмо с изх.№9400-1547/1/ от 05.07.2021г. от Община С. им отговорили, че нямат данни за такъв имот в общината.

Твърдят, че с този отговор по същество Община С. оспорва правото им на собственост върху имота и им създава пречки за снабдяване с нотариален акт 3 по реда на чл.587 от ГПК.

На следващо място, ищците сочат, при снабдяване с документите за извършване на обстоятелствена проверка, установили, че на 04.04.2013г. е сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ между Министерство на земеделието и храните, представлявано от К.У. - Директор на ОД „Земеделие“ - Благоевград, като продавач и „****“ ООД, като купувач, с който договор било прехвърлено правото на собственост върху имот №134007 с площ от 4.010 дка в м.“****“ в землището на с.И., в който имот попадал притежавания от тях имот, представляващ реална част от него. С нотариален акт за покупко-продажба от 20.03.2014г. купувачът „****“ ООД препродал имота на Й.У., която пък с нотариален акт за покупко-продажба от 24.11.2020г. го продала на К. ХР. КР..

Според ищците договорът за покупко-продажба от 04.04.2013г. е нищожен поради противоречие със закона, тъй като към момента на сделката имотът не е бил земеделска земя, поради това и последвалата го продажба от 20.03.2017г. не била породила вещно-транслативно действие. Двете сделки бил нищожни и поради заобикаляне на закона, тъй като били извършени за задоволяване на лични интереси на представителя на продава по първата сделка. Поради недействителността на тези две сделки, с последната покупкопродажба от 24.11.2020г., с която Й.У. е продала на К.К. имота, правото на собственост не било прехвърлено.

Отговори на исковата молба са подадени от ответниците Община С., Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, Й. Т. УК. и К. ХР.

КР..

В отговора на исковата молба на ответника Община С. е направено възражение, че общината не е пасивно легитимирана по предявения срещу нея иск.

В отговора на ответника К.К. се навежда довод за недопустимост на предявения срещу него отрицателен установителен иск поради недопустимото му съединяване с положителен установителен иск между същите страни и за същия имот.

В отговора на ответницата Й.У. е направено възражение за недопустимост на установителния иск в частта за установяване правото на собственост върху Работилница за обработка на мрамор, поради липса на изложени в исковата молба твърдения по какъв начин ответниците оспорват правата на ищците върху сградата.

По така направените възражения съдът се е произнесъл изрично с обжалваното определение, приемайки възраженията за основателни.

За да прекрати частично производството по делото спрямо ответника Община С. по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху реална част с площ от 450 кв.м. от поземлен имот идентификатор *** по КККР на с.И., първостепенният съд е приел, че за ищците липсва правен от предявяването му срещу Общината. Обстоятелството, че общинската администрация е отговорила на подадена от ищците молба-декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, че в действащия регулационен план на с.С. няма данни за имота, който е описан от тях, според районния съд не водило до извод, че общината оспорва собственическите им права.

4

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по предявения срещу ответника К. ХР. КР. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.И., излагайки мотиви, че е недопустимо обективното съединяване при условията на кумулативност на положителен и отрицателен установителен иск относно правото на собственост върху един и същ имот и по отношение на едни и същи лица.