Решение № 1547 от 12.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. П., 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220103027 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез юрисконсулт Д. Н., п р о т и в ответника К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

**************, с адрес на потребление: гр. П., бул. ************** с която е отправено искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 890,69 лева - главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г. и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода от 04.10.2022 г. до 24.04.2024 г., в размер на 78,04 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1731/2024 г. по описа на Районен съд - П..

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.

П.. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно 1 регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg) влизал и в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Сочи, че по силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), одобрени от ДКЕВР, същото било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът К. А. А., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., бул. ***********, имала качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, била длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. Според чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия „Бруната“ ООД, разпределил за имота на ответника топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 968,73 лева, включваща главница в размер на 890,69 лева и представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.10.2022 г. до 24.04.2024 г., в размер на 78,04 лева. Намира, че начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално на чл. 71 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването (НТ), като доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчитало от служители на търговеца, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер. Твърди, че на 25.04.2024 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 1731/2024 г. по описа на Районен съд - П., по което искането му е уважено и са му присъдени разноски в размер на 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Доколкото заповедта била връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с разпореждане на заповедния съд, била депозирана и исковата молба. Претендира присъждане сторените в настоящото производство разноски, включително и възнаграждение за юрисконсулт, както и присъдените в заповедното производство такива.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответни цата К. А. А., чрез назначения си особен представител – адвокат А. А., депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове к а т о неоснователни, недоказани и недопустими и моли за тяхното отхвърляне. Прави възражение за погасяването по давност на претендираните суми.

В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени с присъждане на разноски. С писмена молба назначеният по делото особен представител на ответницата оспорва предявените искове. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложената по делото преписка по ч. гр. д. № 1731/2024 г. по описа на Районен съд - П., че със заявление, подадено на 25.04.2024 г. пред същия съд ищецът в настоящото производство като заявител е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ПГК. По делото е издадена Заповед № 984/26.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ************** -ответник по настоящото дело, да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 890,69 лева и обезщетение за забава в размер на 78,04 лева за периода от 04.10.2022 г. до 24.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2024 г. В заповедта за изпълнение, а и в самото заявление, изрично е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г. на основание Общи условия за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, във вр. с чл. 150 о чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетика (ЗЕ) по партидата на К. А. А., с клиентски номер *******, за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. ***********, ИТН – ********. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, във вр. с ал. 7 от ГПК . С Разпореждане № 5309 от 28.06.2024 г., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 05.07.2024 г. и на 17.07.2024 г. заявителят е предявил настоящия иск, за което е представил доказателства пред заповедния съд.

При това положение съдът намира, че така предявеният специален положителен установителен иск по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, при връчване на заповедта за изпълнение по правилата на чл. 47, ал. 5, във вр. с ал. 7 от ГПК. Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, приложима в случая. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство. В този смисъл неоснователни се явяват бланкетните възражения на назначения на ответницата особен представител за недопустимост на предявените искове, съответно като допустим искът подлежи на разглеждане по същество.

По същество съдът намира следното:

Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие (ноторно известен факт) за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 8-12 от досието на делото, както следва: Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация П.“ ЕАД на потребителите в град П., приети с Решение по т. 8 Протокол № 35 от 04.09.2007г на Съвета на директорите на „Топлофикация П.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР на основание чл. 150 от ЗЕ.

Същите са оповестени в един местен ежедневник – в. Марица и в един 3 национален такъв – в. Новинар. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между „Топлофикация П.“ ЕАД и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на град П.. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира от два компонента - сума, формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума формирана по цена за услуга – дялово разпределение.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ потребителите (клиентите) са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума да услуга дялово разпределение в 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 35 от ОУ при неизпълнение на задължението по чл. 34, ал. 1 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава от деня на забавата до момента на заплащането.

От представените и приети по делото Справка № 686713/19.05.2025г., издадена от Служба по вписвания – П. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 31.05.2019 г. № 114, том I, рег. № 2626, дело № 112/2019 г. на нотариус Таня Джурова, с рег. № 639 на НК и район на действие Районен съд – П., се установява, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. П., бул. ***********.

Видно от заявление за услуга – смяна на клиент за топлофициран обект от 11.06.2019 г., заявлението – декларация за започване на продажба на топлинна енергия, че ответницата, като собственик на топлофицирания имот и в това си качество, е депозирала заявление за смяна на клиент, съответно е изразила желание за започване на продажба на топлинна енергия.

По делото е представена справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г., от която е видно, че разпределената за имота топлинна енергия възлиза на сумите от 164,83 лева – сградна инсталация, 698,77 лева – отопление, 27,09 лева – услуга за разпределение. Първата издадена фактура е за периода от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г. с падеж – 03.10.2022 г., а последната – за периода от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г. и с падеж 01.12.2023 г. В същата е отразено и начислено обезщетение за забава за всяка една от фактурите от датата на падежа на всяка от тях до 24.04.2024 г. в размер на 78,04 лева.

По делото са изслушани съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, чиито заключения съдът кредитира като компетентни и обосновано изготвени.