Определение № 2152 от 09.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2152 гр. София, 09.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002900817 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „САР-груп“ ООД, ЕИК:

112660905 срещу въззивно решение № 10 от 10.01.2025 г., постановено от Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.т.д. № 506 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 42 от 29.05.2024 г., постановено от Окръжен съд – Смолян /ОС – Смолян/ по т.д. № 35 по описа на съда за 2023 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора против Териториално поделение „Държавно горско стопанство Доспат“, ЕИК: 2016195800435, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 31423,14 лв., представляваща внесена от ищеца гаранция за изпълнение на договор № Д-08-99/19.12.2022 г., като задържана без основание от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба /28.06.2023 г./ до окончателното й изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост.

На първо място се твърди, че нито една от двете съдебни 1 инстанции не е извършила преценка, каква част от договора е останала неизпълнена и дали частичното неизпълнение е значително, в сравнение с интересите на кредитора. Според касатора въззивният съд не е изпълнил свое служебно задължение по чл. 7 ГПК във вр. с чл. 195, ал. 1 ГПК, а именно - да назначи служебно съответната експертиза с цел изясняване на същността на технологичния процес по подредбата и приемането на дървесината в гората, за което има разписани строги правила. В тази връзка се твърди противоречие с практиката на ВКС, поради което се излагат съображения за касиране на въззивното решение с оглед на допуснатите нарушения на закона и на съществените процесуални правила по чл. 195 ГПК и чл. 12 ГПК.

На второ място се оспорват изводите на въззивния съд относно критерия „незначителност“ в хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и даденостите, преценявани във връзка с интереса на кредитора, като отново се твърди противоречие с практиката на ВКС.

На трето място се излагат съображения, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и въведени във въззивната жалба основания за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. В тази връзка се твърди, че апелативният съд не се е произнесъл по въпроса, повдигнат във въззивната жалба относно несъразмерността на задържаната в полза на ответника гаранция, вследствие на прекратения от него самия договор. Допълва се, че не се споделя изводът на въззивния съд относно посочената в договора спецификация, която следва да дерогира всички останали приложими правни норми, вкл. разпоредбите на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Сочи се още, че основание за връщане на внесената от касатора гаранция за изпълнение, като задържана без основание, е липсата на доказана от страна на ответника вина у изпълнителя за соченото неизпълнение. Не на последно място се твърди, че въззивният съд не е коментирал въпроса, че ответната страна е прекратила договора по своя инициатива преди изтичане на срока на позволителното за сеч, т.е. срока, в който ищецът е имал обективна възможност да изпълни договорните си ангажименти.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт в цялост и

2 постановяване на ново решение, с което да се уважат предявените от касатора искове като основателни и доказани. Моли се за присъждане на лихви до окончателното събиране на сумите. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, както и по ал. 2 ГПК.

Поставят се въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото и отговарят на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1/ „Задължението на съда да назначи служебно съответна експертиза, вкл. допълнителна или повторна, както и предпоставките за възлагането им от съда, както и задължението му сам да следи, дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и отговаря на поставената задача.“

По този „въпрос“ се твърди противоречие с т. 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 457 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 1264/2009 г. на III г.о. на ВКС, решение № 144 от 07.10.10 г. по т.д. № 806/2009 г., решение № 145 от 21.04.14 г. по гр.д. № 4726/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д. № 30/13 г. на I г.о. на ВКС, решение № 148 от 06.02.2017 г. по т.д. № 2637/2015 г. на II т.о. на ВКС.

2/ „По какъв начин следва да се определи критерия

„незначителност“ в хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и кои са обективните дадености, преценявани във връзка с интереса на кредитора?“ Сочи се противоречие с решение № 318 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 273/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 102 от 03.08.2010 г. по т.д. № 897/09 г. на II т.о. на ВКС и решение № 78 от 17.06.2015 г. по гр.д. № 379/2015 г. на II г.о. на ВКС.

3/ „Приложението на чл. 20 ЗЗД във връзка със запазване съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните.“

В допълнение към така поставените въпроси, в изложението на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът излага пространно правни аргументи, имащи характера на 3 оплаквания срещу правилността на атакувания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Като допълнително основание за допускане на касационното обжалване се посочва очевидната неправилност на атакувания съдебен акт, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Според изложеното е лишено от фактическа и правна логика страна по договора да изменя сама предмета на този договор, намалявайки обема му, какъвто е бил изводът на Пловдивски апелативен съд, изтъквайки думата „прогнозно“. В тази връзка се атакува липсата на анализ от въззивния съд на термина „прогнозно“, съобразно приложимата в случая нормативна уредба, указваща реда за работа в горите.

Ответникът по касация Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Доспат“ в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Пловдивски апелативен съд е приел, че е сезиран с искова молба, в която се твърди, че сумата 31423,14 лв., представляваща платена от ищеца на ответника гаранция за изпълнение по Договор № Д-08-99/19.12.2022 г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от Обект № 2263с-1, се задържа неоснователно от последния. Липсата на предпоставки за задържането се свързва с това, че договорът е развален с материализирано в исковата молба от 28.06.2023 г. изявление на ищеца за развалянето му.

Ответната страна от своя страна обосновава наличието на основание да задържи гаранцията с факта, че сключеният на 19.12.2022 г. договор е прекратен от нея на основание чл. 23, ал. 1, т. 3 от същия с уведомление от 4

23.05.2023 г.

С оглед на изложеното, според въззивния съд основателността на исковата претенция е обусловена от това между ищца и ответника да е бил сключен твърденият договор за продажба на дървесина, по него да има плащане на исковата сума като гаранция, той да е имал действие между страните към 28.06.2023 г., т.е. да не е бил прекратен от ответника на споменатото по-горе основание, сочените от ищеца предпоставки за разваляне да са били налице, последното да е станало факт и съответно да не са налице предпоставки за задържане на платената като гаранция за изпълнение на договора сума.

Съдът излага, че от значение за правилното решаване на делото е даване отговор на въпроса е или не е налице отпадане действието на договора от 19.12.2022 г. и на какво основание е станало това. В тази връзка ПАС е посочил, че според чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили като те могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Съставът на ПАС излага, че според чл. 87 от ЗЗД развалянето е възможност за преустановяване действието на даден договор поради неизпълнение. За законодателя развалянето, т.е. преустановяване действието на даден договор поради неизпълнение е крайна мярка в процеса на уреждане на облигационните отношения между страните. Именно по тази причина той в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е обусловил възникването на това право в патримониума на изправната страна по двустранния договор с изискването да се даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. До извод, че развалянето на един договор е краен вариант за уреждане на облигационните отношения между страните се достига от текста на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, който казва, че разваляне не се допуска ако неизпълнението е незначително с оглед интереса на кредитора и от този на чл. 87, ал. 3 ЗЗД с оглед на това, че в изр. 2 на същия е предвидена възможност за престиране на дължимото в хода на процеса.

Съдът сочи, че страните не спорят, че на 19.12.2022 г. между ТП „Държавно горско стопанство -Доспат“ като продавач и ищеца като купувач е сключен договор за продажба на прогнозни количества дървесина. Това, видно 5 от приетите по делото на ОС – Смолян доказателства е станало след проведен електронен търг по НУРВИДГТ и Заповед от 23.11.2022 г., с която на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ и чл. 74а, ал. 1, т. 1 от наредбата ищецът е определен за купувач.

Това съдът излага с оглед на факта, че в исковата молба и жалбата се говори за приложимост на определени БДС. Тя обаче се извежда от нормативни актове, които не са приложими в отношенията между страните.

Според съда от значение за същите реално са договорът и наредбата, довела до сключването му. От същата става ясно, че за приложимост на БДС може да се говори само при наличие на изрична уговорка в сключения между страните договор. В случая в договора уговорка за прилагане на цитираните от ищеца БДС или други стандарти липсва. В действителност в чл. 9 от него изрично е уговорено, че продажбата се извършва по асортименти съгласно спецификация, утвърдена със заповед на Директора на ЮЦДП, гр. Смолян.

Това води до извод, че евентуалните възражения касаещи качеството и количеството на дървесината следва да се преценяват на база същата.

Съставът на ПАС излага, че в договора предпоставките за отпадне на действието му, т.е. на създадената от страните облигационна връзка са уредени в раздел VII. Той е озаглавен „Прекратяване на договора“, но от описаните в раздела предпоставки за същото е видно, че това е общо понятие, в което са включени и предпоставки, обусловени от наличие на виновно неизпълнение, т.е. за разваляне и други такива. В чл. 23, ал. 1 е казано, че договорът се прекратява: 1. С изтичане на срока му; 2. По взаимно съгласие; 3.

С едностранно писмено уведомление от страна на продавача в случай, че купувача откаже да приеме и/или заплати и/или транспортира наличната на временен склад дървесина в договорените срокове. При прекратяване в тази хипотеза е предвидено и че внесената гаранция за изпълнение се задържа от продавача; 4. С едностранно писмено уведомление по обективни причини същите са изброени. Конкретизирано е съответно, че в тези случаи внесените суми за дървесина, която не е транспортирана се връщат, внесената гаранция за изпълнение се освобождава и не се дължат неустойки; 5. С едностранно писмено уведомление от страна на продавача в случаи, при които не е сключен или е прекратен договора за добив на дървесина от обекта.