Определение № 36742 от 08.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36742 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А.ОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело № 20261110107599 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпила е молба по чл.248 ГПК от ищците, с която молят да се измени решението в частта за разноски.

Твърди, че ищецът има право на разноски, доколко исковата претенция е уважена. Твърди, че ответникът е станал повод за завеждане на делото. Моли съда да се произнесе по разноските на ответника като се отчете възражението по чл. 78, ал.5 ГПК.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът не подава отговор.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В процесния случай ищецът иска присъждане на разноски в негова 1 полза. Налице списък по чл. 80 ГПК (л.71 от делото).

Актът е съобщен на ищеца на 18.08.2026 г. (л.89 от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 01.09.2026 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 31.08.2026 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в акта си.

Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил чл.78 ГПК.

Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви, поради което съдът препраща към тях.

Съдът приема, че молбата не касае изменение на решението в частта за разноски, тъй като съдът вече се е произнесъл – подробно. Страната иска преразглеждане на въпроса за разноските от същия съдебен състав, което е от прерогативите на инстанционния контрол, а не на съда постановил своя акт.

Възнаграждението по чл.38 ЗА е по закон (ex lege), но не се определя от съда, а от страните. Законът установява задължение съдът да присъди разноски в полза на адвоката, който е представлявал спечелилата страна, когато насрещната страна загуби делото. Но разпоредбата не вменява задължение на Съда да определя пазарно възнаграждение.

Съдът подробно е изложил мотиви, че при липса на договорено възнаграждение, адвокатът следва да подаде молба по АС. Разпоредбата на чл.36 ЗА дава право, но не и задължение съда да изпраща писма до АС. Това е така, тъй като това не е част от правораздавателната дейност на съда.

Адвокатът сам следва да изпрати такова писмо и да посочи в договора какво възнаграждение страните са се договорили. Не е част от правораздавателната дейност на съда да определя възнагражденията между страните, дори и по чл.162 ГПК.

Не е основателно възражението на ищеца, че съдът следва служебно да определя възнаграждението на адвокатите. Следва да се има предвид, че има право да намалява. Съдът счита, че цитираната от ищеца практика нарушава 2

ПЕС, защото съдът не може да определя възнаграждения, което се определя от свободния пазар и договор между страните. Съдът може по чл.78, ал.5 ГПК да намали възнаграждение, но същото следва да е посочено от страните. Не е част от правораздавателната дейност съдът да изчислява възнаграждението на страните.

Предизвикателствата по чл.38 и сл. ЗА, при липса на договорено възнаграждение и определянето му от Съда, са, че превръща пазарната икономика в държавно регулиране на цените на адвокатския труд. Ето защо съдът счита, че съдът изначално не може да определя възнаграждение на адвокати по чл.38 ЗА, когато страните не са договорили конкретен размер.

Това е така, защото няма гаранции, че това е изключение от принципа за пазарна икономика и по този начин се стига до държавно регулиране на цените на адвокатите от съда. Съдът може да определи такова възнаграждение, но само в случай за чиито интерес следи служебно – деца, непълнолетни, душевно болни. Съдът прилага критериите, които препраща чл.78, ал.5 ГПК към ЗА, но само при възражение за прекомерност, но не и при определяне на адвокатско възнаграждение, което е договорено. Ето защо съдът счита, че не може да определи такова възнаграждение, тъй като противоречи на чл.101 ДФЕС и представлява вид държавна помощ по чл.109 ДФЕС.

Съдът не може да приложи чл.299, чл.300 и чл.326 ТЗ или чл.162 ГПК.

Следва да се приеме, че АС определя възнаграждение, защото законът и наредбата са му поставили някакви рамки, но такива правомощия няма Съда.

С оглед изложеното, молбата е неоснователна.

Съдът приема, че между страните няма спор за материалното субективното право. Единственото по което страните спорят са разноските, поради което не е допустимо по чл.3 ГПК да се предявяват искове за разноски.

С оглед изложеното, молбата е неоснователна.

По разноските

В това производство разноски не се дължат.

Воден от горното, СЪДЪТ

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от ищците с вх. №

268853/31.08.2026 г., с което се иска да се изменени на Решение № 15811/10.08.2026 г. по гр. д. № 7599/2026 г. по описа на СРС, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248, ал.3 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове и при постъпване на книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4