Решение № 256 от 23.10.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Перник, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500365 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 117/13.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5762/2024 г., Районен съд – Перник е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на М. К. Н., с ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 9000 лева, ведно със законна лихва от 17.10.2023 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от неоснователно започналото срещу него наказателно преследване и незаконосъобразно повдигнато обвинение, причинило му несигурност, безсъние, страх, безпокойство, нежелание да общува с хора, задух, сърцебиене, поради обвинение в престъпление, което не е извършил, уронване на доброто му име сред познати, приятели и в обществото в рамките на ДП № 35/2021 г. по описа на 02 РУ при ОД МВР-Перник, пр.пр.№288/2021 г. по описа на РП-Перник, и последвалите първоинстанционно и въззивно съдебни производства, като е отхвърлил иска за разликата над 9000 лева до предявен размер от 12000 лева /частичен от 20000 лева/ като неоснователен.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Прокуратура на Република България, с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно в неговата осъдителна част. Излагат се доводи, че присъденият размер на обезщетение е прекомерно завишен, тъй като същият не е съобразен в достатъчна степен с разумната продължителност на производството, с обвинението за престъпление което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и с взетата най - лека мярка по отношение на Н., а именно 1

„подписка“. Сочи се, че в хода на производството не са събрани в необходимия обем доказателства, които да обосноват наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България. Въз основа на изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което постановеният от първата инстанция акт да бъде отменен в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. К. Н. сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 907,50 лева, представляваща сторени съдебни разноски. Прави се алтернативно искане за намаляване размера на присъденото обезщетение, като се определи такъв съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна, с който същата се оспорва изцяло. Навеждат се твърдения, че изложените в жалбата оплаквания са неоснователни. Твърди се, че постановеното от първата инстанция решение в атакуваните му части е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните разпоредби. С отговора се описва хронологията на събитията и установената фактическа обстановка, въз основа на която Районен съд – Перник е признал М. Н. за невиновен и същият е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Допълва, че присъдата на районния съд е потвърдена с решение № 71 от 17.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 361/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник. Излагат се подробни съображения, че в резултат на незаконното му обвинение Н. е търпял неимуществени вреди, като допълва, че в конкретния случай са събрани писмени и гласни доказателства, обуславящи по-висок размер на обезщетението. За неоснователно се сочи твърдението на жалбоподателя, че не е следвало да носи отговорност за неимуществени вреди, търпени от Н. в периода от 30.01.2021 г. до 28.06.2022 г. На следващо място за неоснователни се сочат оплакванията, че районният съд не е обсъдил правилно показанията на разпитаните в хода на делото свидетели, както и че размерът на присъденото обезщетение е завишен.

Излагат се аргументи, че макар обвинението да не е тежко по смисъла на закона, то е довело до значителни неудобства, стрес, безпокойство, здравословни проблеми. Сочи, че наложената мярка за неотклонение „подписка“ е довела до конкретни неудобства и негативни изживявания. За безспорно доказана се сочи пряката причинна връзка между воденото наказателно производство и неимуществените вреди на Н.. Въз основа на изложените съображения се твърди, че правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извода, че от събраните по делото доказателства се установяват трайни негативни последици за психическото и физическото състояние на Н. причинено от незаконното му обвинение. По изложените съображения се моли съда да потвърди постановеното от решаващия съд решение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Производството по гр.д. №5762/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Перник е образувано по предявен от М. К. Н. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 12 000 лв., като част от общата сума в размер на 20 000 лева - обезщетение за причинените му и претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото от ответника обвинение в 2 извършване на престъпление, за което бил оправдан, ведно със законната лихва главницата, считано от датата на оправдаването - 17.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 30.01.2021г., около 23.20 часа, управлявал лек автомобил марка „Мерцедес” модел „ЦЛС 350 ЦДИ” с рег. № ***, собственост на баща му, като без конкретна причина бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, при която било установено наличие на алкохол 1.92% на хиляда с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер АRВВ- 0017”. Не приел показанията на техническото средство, поради което му бил издаден талон за изследване за вземане на кръвна проба. След като видял резултата от изследването с дрегер и провеждайки последващите изследвания, започнал да се чувства дискомфортно. Лекарят в Спешното отделение установил, че кръвното му налягане е 190/100, което наложило да му бъде поставена ампула Фурантрил. Поради високото кръвно налягане след разпита бил освободен на 31.01.2021г. около 1.10 часа през нощта. За това деяние бил привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 28.06.2022 г. На 27.07.2022 г. по отношение на него била взета мярка за неотклонение „подписка“. Срещу него бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, по който било образувано НОХД № 1368/2022г. по описа на Пернишки районен съд, по което била постановена присъда, с която бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. След постъпил протест било образувано ВНОХД № 361/2023г. на Пернишкия окръжен съд, по което с решение № 71/17.10.2023 г. първоинстанционната присъда била потвърдена и влязла в сила.

Твърди, че за периода на протичане на наказателното производство, вследствие на неоснователно водената наказателна процедура, претърпял неблагоприятни последици от неимуществен характер. Бил шокиран от резултата на дрегера, но се надявал, че всичко ще приключи след кръвния тест. Вместо това му било отнето СУМПС и му било повдигнато обвинение. Чувствал се неудобно от ситуацията и изпитвал и несигурност какво може да се случи. Страхувал се дали ще се справи с предстоящите студентски изпити и дали впоследствие ще успее да се реализира професионално, дали изобщо ще си намери работа. Изпитвал неприятни психически и душевни изживявания, свързани със страха от постановяването на осъдителна присъда и от ограниченията в правната му сфера, които едно евентуално осъждане би породило.

Този страх и неприятни очаквания преживявал тежко и поради факта, че до образуването на това наказателно производство никога и под никаква форма не бил участвал в наказателен процес като обвиняем, подсъдим или лице, срещу което се извършва проверка или се води досъдебно производство и винаги е водил начин на живот, несъвместим с каквито и да било прояви на престъпно поведение. След като му било отнето свидетелството за правоуправление, престанал да управлявам такъв като криел причината да е без автомобил от приятелите си. Майка му се притеснила от случилото се, а баща му се ядосал, тъй като считал, че крие нещо. Случилото се отразило негативно на представянето му по време на семестриалните изпити.

Изпитвал редица други неблагоприятни усещания като страх, безпокойство, нежелание да общува с хора, често усещал задух, получавал сърцебиене. Това налагало да посещава многократно личния си лекар, за което били съставени множество амбулаторни листа. Бил насочен към психиатър, който провел няколко контролни прегледи и предписал терапия с Коаксил, впоследствие били включени Невротоп, Грандаксин, Золофт, Клонарекс. Бил нарушен съня му, апетита, трудно се справял с учебния процес и търпял множества неудобства поради невъзможността да управлява лек автомобил. Психическите му проблеми, постоянната му тревожност станали 3 причина да се раздели с приятелката си. След частична стабилизация на състоянието в резултат на проведеното лечение през лятото и зимата на 2021 и 2022г., симптомите отзвучали в значителна степен, но след издаването на обвинителен акт и образуването на наказателно дело пред съда, отново се появили емоционална лабилност, тревожно депресивни изживявания и вегетативни симптоми. Продължил да взема предписаните от доктор Р. К. лекарства. В края на 2022г. започнал да работи по трудов договор. За да се явява в провежданите по делото съдебни заседания, трябвало да споделя с работодателя за наказателното производство, което било изключително неблагоприятно.

В срока за отговор на исковата молба от страна на ответника исковите претенции се оспорват като неоснователни, като се поддържа, че от обща продължителност 1 година и 8 месеца на цялото наказателно производство, досъдебното производство било протекло за три месеца, като в този период се включвало времето от привличането на ищеца като обвиняем до внасянето на обвинителния акт. Извън този период не следвало да се търси отговорност от прокуратурата. Оспорва ищецът да е претърпял вреди, а ако такива са налице, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между тях и досъдебното производство. Счита, че не носи отговорност за извършено от органите на МВР, позовавайки се на приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК. Подчертава, че от прокуратурата спрямо ищеца е наложена най- леката мярка за неотклонение „подписка“. Намира, че претенцията е завишена по размер с оглед правилото на чл. 52 ЗЗД.

С обжалваното решение на Районен съд - Перник предявеният от М. К. Н., иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ частично уважен за сумата от 9000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Срещу решението в тази му част е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. В останалата отхвърлителна част първоинстанционният акт е влязъл в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните: