Решение № 1303 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет П.а

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000501777 по описа за 2023 година при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 260537 от 30.03.2023 г. по гр.д. 1803/2021 г. СГС, Първо ГО, 16 състав е осъдил „Пик нюз“ ЕООД на основание чл.49 вр. Чл. 45 ЗЗД да заплати на М. К. Б. сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикации в периода 07.11.2020-18.12.2020 г. на интернет сайта www.pik.bg, издател на който е ответникът, както и разноски по делото.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба на ответника „Пик нюз“ ЕООД чрез адв. П. М. и адв. Ю. Т.. Излагат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост. Направен е обобщен извод без анализ на всяка от статиите, без посочване кои от изразите са клеветнически, а не са израз на оценъчно съждение. Не се доказва да са претърпени неимуществени вреди във връзка със статиите.

Твърди се, че ищецът е публична фигура, поради което следва да проявява по-голяма степен на толерантност. Твърди се също, че обезщетението е завишено.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от името на ищеца чрез адв. Б. Р., с който жалбата се оспорва. Посочва се, че съдът наистина не е обсъдил всички доказателства, но това не води до неправилност на решението, а те в още по-голяма степен обосновават уважаването на иска. Дори и да се приеме, че като журналист на свободна практика ищецът е публична фигура, търпимостта му към обидни и клеветнически твърдения спрямо личността му не може да бъде неограничена.

Жалбата е подадена в срок, няма доказателствени искания към въззивния съд.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат позициите си. От настоящата инстанция са приети като доказателства разпечатки от сайта www.pik.bg от 24.10.2023 г. и 25.10.2023 г. В писмена защита от 02.11.2023 г. адв. Б. Р. излага съображения за неоснователност на жалбата.

1

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

В исковата си молба М. К. Б. твърди, че е журналист от 1994 г. в различни медии под псевдонима М. К.. На 07.11.2020 г. в онлайн информационната платформа „ПИК“, на електронна страница www.pik.bg, е публикувана статия със заглавие: „М. шокиращо: К. ме изнудваше да му дух*м, за да ме пусне в предаването! Хвали се пиян колко пари взима от президента“. На същата дата и в същата онлайн платформата е публикувана статия със заглавие „Скандалът се разгаря: Н. Н. изобличи К. с чатове“.

На 08.11.2020 г. на електронна страница www.pik.bg, е публикувана статия със заглавие „Скандалът се разгаря: М. показа чатовете с К. - ето как водещият я е изнудвал за секс“. На същата дата е публикувана статия: „Източници: Д. Р. заминала при сина си в САЩ обидена - след „бунга - бунга“ парти на Р. Р., организирано от К.“. На същата дата е публикувана статия със заглавие „Скандалът се разгаря! Вестоносецът.нет“: К. водел плеймейтки на Р. Р. във вила „Калина“! Д. го заварила и избягала след мощен скандал“.

На 09.11.2020 г. е публикувана статия със заглавие „Българският Х. У.: Как М. К. изнудвал за секс моделки, за да ги урежда за ВИП партита по Би Ти Ви“. На 09.11.2020 г. е публикувана статия със заглавие „СПИСЪКЪТ НАБЪБВА! И К. П. призна за намеци от К.:

Канил ме е на срещи и вечери. Да каже дали и колко е обвързан с БСП и Р.“.

На 18.12.2020 г. е публикувана статия със заглавие „Как меракът на К. да му „ду*а М. му коства кариерата и тлъстата заплата в Би Ти Ви“.

От тези публикации ищецът бил огорчен, омерзен и дълбоко оскърбен, тъй като съдържат обидни и позорни неверни твърдения. Публичният му образ на журналист, изграден от него в продължение на повече от двадесет и пет години бил накърнен.

Поддържа, че никога не е поставял какъвто и да е повод ултиматум спрямо М. К., още повече в сексуален аспект, като отношенията им не са базирани на трудова подчиненост, предвид качеството й на гост в него. Цитираните в публикациите на ответното дружество лица М. Т., Н. Л. и Н. Н. са били участници в предавания, които води, като отношенията им са и приятелски, но никога не си е позволявал да прескочи тази граница. Също така, виждал е президента веднъж или два пъти, само по повод на професионалните му задължения и в присъствието на други хора. В общественото пространство името му се свързва с журналистика и публицистика, като изнесените клеветнически твърдения в тази посока, че е платен и манипулативен журналист, сериозно увреждат доверието на колеги, партньори и читателска/зрителска аудитория, за което се е борил години наред. Обидните квалификации и неверни твърдения опозоряват личността му, като придаденото от ответната страна въздействие на някакъв вид „сензация“ цели да се създадат единствено негативни последици за доброто име на ищеца, свързвайки го с и с познатото в световен мащаб движение ,,#metoo“. След публикациите ищецът загубил мотивация за работа и е престанал да общува пълноценно с екипа и колегите си. Договорът на дружеството - продуцент на предаванията му изтекъл през декември 2020 г. и не бил подновен от BTV, което според ищеца било свързано с процесните статии. Твърденията, че е подкупен и необективен, го накарали да се почувства унизен, намалили са работоспособността му и са породили притеснение, че ще загуби общественото доверие и работата му ще пострада непреодолимо. Публикациите се отразили силно негативно и върху личния му живот. Разделил се е с жената, която е била до него в този момент. Публикациите стигнали до знанието на и на непълнолетния му син, който станал обект на подигравки. Отделно от това, майката на сина му преустановила всякаква комуникация. Възрастните му родители също научили, като майка му получила хипертонична криза. Статиите се отразили силно негативно и на здравето му, започнал да страда от безсъние, силно главоболие и постоянна тревожност, повишено кръвно налягане.

Възраженията на ответника „ПИК НЮЗ“ ЕООД са, че не е налице изведеното от 2 теорията и съдебната практика разграничение между обидата и клеветата. Публикуването на информация от обществен интерес е висша ценност, защитена от Конституцията на РБ и международните актове. Ищецът е публична личност и обществена фигура, който следва да търпи критика в по-голяма степен от обикновените граждани. В случая се касае за коментар и мнение на журналиста по отношение на факти, субективна интерпретация на възприети от журналиста факти, по повод на извършено добросъвестно журналистическо разследване, които факти са били изнесени и преди това в медийното пространство, поради което отговорността му не следва да бъде ангажирана. След извършването на журналистическо разследване, от медията е било установено, че всички обстоятелства, които са изнесени в процесния материал са предоставени и известни в общественото пространство от други лица и медии - първоизточници на предадената от „ПИК НЮЗ“ ЕООД информация.

Не е спорно по делото, че ответникът „ПИК НЮЗ“ ЕООД е издател на електронното издание, в което са публикувани описаните материали. Издателят е този, който носи правото да възпроизвежда и разпространява едно произведение/ чл.43 и пар. 2, т.3 и т.4 от ЗАПСП/ и съответно издателят е този, които носи отговорност за характера и съдържанието на публикуваните и разпространени чрез съответната медия материали. Ето защо при установена противоправност на деянието на негов служител, независимо кой е той, вреди и причинна връзка между тях, издателят ще носи отговорност. Спорно е дали правото на изразяване и разпространяване на информация е превратно упражнено, съответно налице ли е противоправно поведение на служител на издателя на електронното издание, основание за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД. По повод предявените искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно поведение на служител на ответното дружество, претърпените вреди, както и обстоятелството, че това противоправно поведение е решаващо за настъпване на вредите.

Тези обстоятелства са спорни, както и размерът на вредите.

По повод първата предпоставка за наличие на отговорност - противоправно поведение въззивният съд излага следните съображения.

Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал.1 и чл.

41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Според чл. 39, ал. 1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на ал. 2 на чл. 39, според която същото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В същия смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, според която "всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници". Според ал. 2 на чл. 10 "ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието". В контекста на изложеното, предмет на преценка при правомерността на статиите, следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име на ищеца по чл. 32 КРБ и свободата на средствата за масова информация гарантирана чл. 40, ал.1 КРБ. Намеса в тези права и тяхното ограничаване е допустима само в изрично посочени случаи, включително за защита на правата и доброто име на другите (чл. 39, ал.2 и чл. 41, ал.1, изр.ІІ КРБ); между двете конституционно защитени ценности (свободата на средствата за масова информация и 3 защитата на доброто име) няма йерархично подредба по значимост, а изключенията при ограничаването на правото на мнение и информация следва да се тълкуват ограничително (така-Решение № 7/04.06.1996 г. на КС по к.д. № 1/96 г., мотиви-раздел ІІ, т.7 и раздел ІІІ, т.1.). От изложеното следва, че едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно.

Обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие /чл. 146, ал. 1 НК/. Унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Клеветата като противоправно деяние се изразява или в разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или в приписване на неизвършено престъпление (чл. 147, ал. 1 от НК). При клеветата се приписват конкретни обстоятелства , свързани с проявите на засегнатото лице, които по своя характер са позорни. Клеветата е свързана с приписване на позорни обстоятелства или престъпление и следва да касае конкретни факти, които да са неистински. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.