Протокол № 141 от 02.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 141 гр. П., 02.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Съдебни

СОНЯ ХР. ГЪРКОВА заседатели: Т. АЛ. ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Константина Д. Рядкова и прокурора С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров Наказателно дело от общ характер № 20235200200042 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Явява се лично подсъдимата Л. Я. В., редовно призована, и с адв. К., редовно упълномощен.

За ТД на НАП – П., офис П. се явява юрисконсулт С., редовно упълномощен.

За Окръжна прокуратура – П. се явява прокурор С. Я..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Не постъпиха искания за отвод на съдебния състав, съдебния секретар и прокурора.

1

Сне се самоличността на подсъдимата, както следва:

Л. Я. В. – родена на *** г. в гр. П., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с основно образование, безработна, с ЕГН:

**********. Получила препис от обвинителният акт преди повече от 7 дни преди датата на съдебното заседание.

ДОКЛАДВА СЕ постъпила по делото искова молба от Министъра на финансите чрез редовно упълномощения юрисконсулт Т. С., с която се предявяват граждански искове против подсъдимата Л. В. за имуществени вреди, причинени пряко от престъплението по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК в общ размер на 36 277.98 лв., представляващ дължим ДДС и данък върху доходите за описаните в обвинителния акт периоди, ведно със законовата лихва, както следва: Върху сумата от 29 449.68 лв. дължим ДДС /без м. септември 2010 г./, считано от 16.10.2012 г. до окончателното изплащане и върху сумата от 2 597.10 лв. данък върху доходите за 2011 г., считано от 02.05.2012 г. до окончателното изплащане на вредите и върху сумата от 4 231.20 лв. данък върху доходите за 2012 г., считано от 30.04.2013 г. до окончателното изплащане.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че своевременно е предявен гражданският иск и следва да бъде приет за съвместно разглеждане.

АДВ. К.: Своевременно е предявен, но от бързия прочит на цифрите, които се сочат в сравнение с тези, които са в Раздел 4 на обстоятелствената част на обвинителния акт виждам разминаване в цифрите като с оглед на това считам, че в гражданския иск не могат да се предявяват размери на суми, които излизат извън размера, предмет на обвинението. Това означава, че гражданският иск не може да се предяви за тези суми, като виждам някакво несъответствие и считам, че това може да затрудни разглеждането на настоящото наказателно производство, защото виждам, че с молбата се предявяват 36 277 лв. докато в Раздел 4 се сочат други суми. Нашето намерение е да проведем настоящото съдебно заседание по реда на съкратеното съдебно следствие, като моята подзащитна ще признае изцяло фактите.

ЮРИСКОНСУЛТ С. : Гражданският иск се води по Ревизионния акт.

2

ДДС-то е без м. септември. Цифрите са под тези, посочени в обвинителния акт.

Съдът намира, че приемането за разглеждане на гражданския иск в наказателното производство ще бъде причина за отлагане на наказателното дело, на първо място доколкото защитата заяви намерението си за разглеждане на същото по реда на съкратеното съдебно следствие чрез признаване на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и на второ, доколкото е налице разминаване между стойностите на дължимите данъци както са посочени в исковата молба и така, както са посочени в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Видно от твърденията на процесуалния представител на Министъра на финансите разликата се дължи на това, че гражданският иск е предявен според заключението на данъчните ревизори, а обвинителният акт е изготвен на база заключението на вещите лица, назначени на досъдебното производство. При това положение изясняването на обстоятелствата, свързани с основателността и размера на гражданския иск, ще наложи разпит на вещите лица.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 88, ал. 2 от НПК разглеждането на гражданския иск не може да става причина за отлагане на наказателното дело, поради което съдът намира, че така предявените граждански искове не следва да бъдат приемани за разглеждане в наказателното производство, затова

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданските искове, предявени от Министъра на финансите чрез юрк. Т. С. за имуществени вреди, причинени пряко от престъплението по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК в общ размер на 36 277.98 лв., представляващ дължим ДДС и данък върху доходите за описаните в обвинителния акт периоди, ведно със законовата лихва, както следва: Върху сумата от 29 449.68 лв. дължим ДДС /без м. септември 2010 г./, считано от 16.10.2012 г. до окончателното изплащане и върху сумата от 2 597.10 лв. данък върху доходите за 2011 г., считано от 02.05.2012 г. до окончателното изплащане на вредите и върху сумата от 4 231.20 лв. данък върху доходите за 2012 г., считано от 30.04.2013 г. до окончателното изплащане.

3

На подсъдимата се разясниха правата й по чл. 55, чл. 94, чл. 97, чл. 115, ал. 3 и ал. 4, чл. 274 от НПК, както и възможността за съкратено съдебно следствие и сключване на споразумение.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

С оглед изявлението на страните, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ:

ПРОКУРОРЪТ: По въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК становището ми е следното: Делото е подсъдно на Окръжен съд – П., съобразно правилата чл. 35, чл. 36 и чл. 41, ал. 2 от НПК. Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Не са допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правата на подсъдимата. При положение, че защитата заяви, че желаят делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие считам, че няма пречка. Не са налице основания за привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Не са налице основания за назначаване на резервни защитници, преводачи или тълковници, или да се извършват съдебно-следствени действия по делегация. Подсъдимата няма мярка за процесуална принуда и не считам, че следва да се постановява такава. Нови доказателства няма да соча.

АДВ. К.: Нямаме възражения по въпросите, визирани в чл. 248 от НПК.

Споделям съображенията на прокурора относно изразеното от него становище. По време на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на моята подзащитна. Правим искане за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно: съкратено съдебно следствие.

Моята подзащитна ще признае фактите и обстоятелствата, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като не желае за тях да се събират доказателства и желаем делото да се разгледа по реда на Глава 27 от 4

НПК – чл. 371, т. 2 от НПК. Други доказателствени искания нямаме.

По въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които следва да се обсъдят, се взе становище както от прокурора, така и от защитата на подсъдимата.

Делото е подсъдно на Окръжен съд – П. с оглед внесения обвинителен акт и разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК, която сочи делата за кои престъпления са подсъдни като първа инстанция на Окръжен съд, а Окръжен съд – П. е компетентен, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК.

Настоящият състав на съда счита, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Съдът счита, че не са налице допуснати от прокурора съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето на обвинителния акт, по който е образувано настоящото дело.

Не са налице съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и които да са дали основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

Налице е искане от защитата за разглеждане на делото по реда на Глава 27 – съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Не се налага привличането на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на резервен защитник, вещо лице, преводач, тълковник или извършване на съдебни следствени действия по делегация.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ НЕ КОНСТАТИРА допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, на пострадалия или на неговите наследници.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото да продължи по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в хипотезата на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК.

5

На подсъдимата се разясниха правата й по чл. 371 от НПК и уведоми същата, че направеното от нея самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.

На основание чл. 276, ал. 1 от НПК Председателят на съдебния състав докладва делото, като посочи основанието за образуване на съдебното производство.

На основание чл. 276, ал. 2 от НПК съдът