Решение № 106 от 30.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600223 по описа за 2025 година Производство пред Пловдивския апелативен съд е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. с чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане от и.ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на ВЧНД № 537/2024г. по описа на Окръжен съд - Хасково, по което с решение № 230/22.11.2024г. е потвърдена присъда № 30/17.05.2024г. по НЧХД № 1009/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.

В искането, с което е сезиран настоящия съд, са формулирани оплаквания за съществени нарушения на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.

1 и т. 2 от НПК. Излагат се аргументи, че при наличните по делото доказателства не се установяват съставомерните признаци на престъплението по чл. 147, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и е незаконосъобразно признаването на осъдената П. И. К. за виновна по предявеното й обвинение, с ангажиране на административно- наказателната й отговорност по реда на чл. 78а от НК с глоба в размер на 1000 лв. Заявява се още и нарушение на процесуалните правила, тъй като първоинстанционният и въззивният съд не са отчели, че за 1 първото от включените в съвкупността деяния към момента на сезиране на съда е бил изтекъл изискуемият в чл. 81, ал. 3 от НПК шестмесечен срок.

Иска се възобновяване на ВЧНД № 537/2024г. по описа на Окръжен съд - Хасково, отмяна на постановеното по него решение № 230/22. 11 .2024г., както и на присъдата по НЧХД № 1009/2023г. по описа на Районен съд Хасково, като бъде постановена нова присъда, с която в рамките на установените по делото фактически положения П. И. К. бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.

Представителят на АП-Пловдив поддържа искането по изложените в него съображения. Моли да се възобнови частното наказателно производство, след което подсъдимата да бъде оправдана.

Повереникът на частния тъжител пледира, че искането е неоснователно, тъй като поведението на осъденото лице не е израз на упражнено правото и на жалба. Счита, че предходните инстанции са анализирали правилно инкриминираното по делото поведение и законосъобразно са приели, че подсъдимата е подала десетки жалби с едно и също съдържание до различни възможни органи, знаейки, че изнесеното в тях е неистина. Отстоява, че твърденията в тях са изцяло клеветнически, мотивите на предходните инстанции са обосновани, обсъдени са всички твърдения, възражения и доводи на страните. Присъдата и потвърждаващото я въззивно решение са законосъобразни.

Към изразеното от повереника се присъединява и явяващият се частен тъжител и гр. ищец М. З. М..

Осъденото лице не се яви пред настоящия съд, редовно призовано.

Изрично упълномощеният за настоящата инстанция защитник се съгласява с изложеното в искането за възобновяване на наказателното производство от частен характер. Счита, че осъждането на П. И. К. е незаконосъобразно и в противоречие с установената практика на ВКС. Независимо от многото на брой жалби, осъдената К. е действала добросъвестно, защото жалбите са отправени само до тези институции, за които е преценила, че могат да въздействат на кметския наместник: до Община Х. която го е назначила и следва да го контролира и до Районна прокуратура Хасково –институцията, която следва да прецени дали има наличие на състав на престъпление или не.

2

Отправя молба за оправдаване на осъдената К.. Претендира и присъждане на разноски. Заявените от частния тъжител намира за прекомерни, същото възражение прави и повереникът досежно разноските за защитник.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Отправено е досежно неподлежащ на касационен контрол съдебен акт, който съобр. чл. 419 от НПК е сред подлежащите на проверка по реда на извънредния способ. В случая се иска по- благоприятно третиране на осъденото лице, което не е обвързано със срок, макар и установеният в чл. 421 ал.1 от НПК срок да не е изтекъл към датата на депозиране на искането.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Наказателното производство е инициирано на 05.12.2023г. с частна тъжба на М. З. М. срещу П. И. К., от съдържанието на която се установява частният тъжител да се счита за оклеветен чрез четири/а не десетки, както твърди повереникът/ изрично посочени жалби, с автор подсъдимата.

С присъда № 30 от 17.05.2024г. по НЧХД № 1009/2023г. по описа на Районен съд - Хасково подсъдимата П. И. К. е призната за виновна в извършването на пресrьпление по чл. 147, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, за което и на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба" в размер на 1500 лв. Подс. К. е осъдена да заплати на частния тъжител и гр. ищец М. З. М. сумата от 3000 лв. обезщетение за претьрпени неимуществени вреди.

В проведеното пред първостепенния съд съдебно следствие са събрани множество доказателства, въз основа на които е прието за несъмнено доказано, че:

Частният тъжител М. З. М. и подсъдимата П. И. К. от години живеели в кв. Б. на град Х.. От 16.03.2016г. М. изпълнявал длъжността „***" към общинска администрация[1]Х., с месторабота кв.Б..

По повод раздавана от Община Х. храна за социално слабите жители от 3 кв. „Б." у подсъдимата П. К. /на 76 години, пенсионер, с минимална пенсия/ се зародило негодувания срещу дейността на районния наместник М. М..

Недоволството си К. изразила в писмен вид, чрез подадени множество жалби и сигнали до различни държавни и общински институции. Инкриминираните с частната тъжба такива са:

1. В жалба до Кмета на Община Х., с вх.№ *** от 20.12 2022г., подсъдимата К. посочила: ,,Кметския наместник М. М. също не е полезен за кв. Б. защото и той нищо не прави за квартала и най-важното не си спазва работното време и не ходи на 4 работа, не си изпълнява служебните задължения ... " .

В писмено запитване до Кмета на Община Х., регистрирано с вх.№ *** от 29.05.2023г., подсъдимата изразила разочарованието си от липсата на отговор на конкретно посочената и описана от нея жалба от 20.12.2022г. Такъв отговор бил инкорпориран в писмо на Кмета на Община Х. с № *** от 09.06.2023г., според който описаните факти в жалбата на К. били проверявани многократно, а тя е получила отговор с две отделни писма от различни дати и нямало основателни причини за налагане на дисциплинарно наказание или освобождаване от заеманата длъжност на М. М.. Приложено било и копие от предходно писмо - №***от 22.01.2019г., с което Кметът на Община Х. отговорил на сигнала на жалбоподателката за неспазване на работното време от кметския наместник М., за събираната подписка против него, за лошото му отношение към жителите на квартала.

2. След получаване на отговора, по-малко от месец след това, в последваща жалба отново до Кмета на Община Х., с вх.№ *** от 21.06.2023г., подсъдимата описала: „ Специалиста или озеленителя както го наричате М. М. не бил в нарушение. Той не ходи на работа от това поголямо нарушение какво искаш повече, каму ли да си изпьлнява сложебните задължения като го няма на роботното място. И затова кв. Б. е на този хал. Има направена само една детска площадка и тя не се поддържа. ... дето не ходи на работа М. М. ... 21-ви век да не ходиш на работа, а заплата да получаваш. ... ако трябва ще го освободите от работа. ... такъв нередовен служител го държите на работа“.

До подсъдимата бил изпратен писмен отговор от Кмета на Община Х. от 13.07.2023 г., според който във връзка с описаните в жалбата й от 4

21.06.2023г. сигнали против кметския наместник М. М., е била извършена проверка от служители на сектор „КОРЗ" при Община Х., която констатирала, че няма основания за налагане на дисциплинарно наказание или освобождаване от длъжност на кметския наместник М..

3. Около месец по-късно П. К. отново написала жалба до Кмета на Община Х., с вх. № ***от 30.08.2023г., в която посочила :„3ащото не ходи на работа, а получава заплата. ... без да идвам на работа да получавам заплата. Това го върши в момента М. М.. ".

Останала неудовлетворена от резултата от писаните жалби до Кмета на Община Х., П. К. пренасочила сигналите си срещу тьжителя към други институции.

4. На 29.09.2023г. подсъдимата подала жалба до Районен прокурор - Х., регистрирана с вх. № ***от 29.09.2023г., в която написала: ,,.. не ходиш на работа, а получаваш заплата. Това се отнася за кметския наместник М. М. 3. от кв. Б.. Идва сутрин 10-15 минути и си тръгва, а следобеда въобще не идва, дори има дни и на работа не ходи, а получава заплатата. Без да работиш заплата да получаваш това е наказуемо.

Лошо се отнася с гражданите от кв. Б.. ... Имал и частна фирма за поправка на компютри и това Ви моля да проверите. .. Откъде взима толкова пари има 5 коли. Снимва се в Хейсбук, че е на море в Т., Г., И.и къде ли не. Хората от кв. Б. се чудят откъде ги има тези възможности ".

С постановление от 29.09.2023г. прокурор при Районна прокуратура Хасково възложил предварителна проверка на органите на РУ-Хасково, като с последващо постановление от 17. 10.2023г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престьпление.

Подсъдимата К. останала недоволна от прокурорското постановление и в писмен отговор от 25. 10.2023г. изразила становището си по него.

Въз основа на приобщените в хода на съдебното следствие доказателства първостепенният съд е намерил, че изнесеното във всяка от жалбите не отговаря на истината и подс.П. К. е осъществила състава на престъплението „клевета”. Изрично е отхвърлил възражението, че подсъдимата е упражнила правото си на жалба. Приел е, че целта на всяка от жалбите е била „наклеветяване на районния наместник на квартала М. М. и 5 дори още повече- отстраняването му от длъжност, което макар да не е в правомощията на подсъдимата, то упоритостта й да се достигне до този резултат е явна“.

На осн. по чл.147, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК първостепенният съд е ангажирал отговорността на подс.П. К. по реда на чл.78а, ал.1 от НК, като й е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Уважил е предявения от частния тъжител гр. иск за неимуществени обезвреди от престъплението в размер на 3000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, а до пълния му предявен размер от 10 000 лева гр. иск е отхвърлен неоснователен и недоказан.

В тежест на подсъдимата са възложени още разноските за повереник в размер на 1850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск - 120 лева.

По жалба на подсъдимата е инициирана въззивна проверка. С решение № 230 от 22.11.2024г. по ВНЧХД № 537/2024г. на Окръжен съд - Хасково присъдата на районния съд е изменена, като е намален размерът на наложеното административно наказание глоба от 1500 на 1000 лв., както и размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 3000 лв. на 1000 лв. Намален е и размерът на дължимата ДТ – на 50 лв. В тежест на подсъдимата са възложени и разноските за адвокатско представителство на частния тъжител пред въззивния съд- 300 лв. В останалата част присъдата е потвърдена.

При извършеният от настоящия състав анализ на доказателствата по делото се формира извод, че решаващите съдилища неправилно са извели съдържанието на изнесените в жалбите оплаквания като обстоятелства, "позорящи" за тъжителя.

По съдържание тези изрази не засягат честта и доброто име в обществото на частнитн и я тъжител, а съдържат лична оценка от възприятията на подсъдимата, в рамките на свободно изразената от нея воля, съдържаща критика за действията на тъжителя по повод упражняване функциите му като местен орган на държавната власт. Данните по делото сочат, че осъдената подсъдима не е нарушила правни забрани, а е упражнила конституционно гарантираното й право на жалба по въпроси във връзка с защитата на нейни права и законни интереси. В инкриминираните в частната 6 тъжба жалби има оценки за работа та на частния тъжител , която подс. К. е възприела като недостатъчно ефективна не само за нея, а и за останалите жители на квартала, в който тя живее, а тъжителят е кметски наместник.