Решение № 29 от 10.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. С., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20242230201122 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано е по жалба на М. И. А., с ЕГН **********, от гр.

С., против НП № 24-0804-005420/20.06.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 30 точки.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неоснователност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателката не е извършила нарушенията, за които са й наложени наказания. Излага аргументи за допуснати съществени нарушения на закона, които опорочават НП. Поради изложеното моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.Взема писмено становище в което моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление.При евентуалност прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатското възнаграждение.

1

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.05.2024 г., във връзка с изпълнение на служебните си задължения, полицейските служители комисар св.Д. К. и св.Е. С. пътували със служебния автомобил по пътен участък SLV1083 с.Т.- гр.С., когато около 17:50 ч. видели че по този участък на 1 км. посока към кв.“.......“ се движи лек автомобил „БМВ 525 Д“ с рег.№ ............. При разминаването на двата автомобила, св.К. видял, че леката кола се управлява от лицето М. А., за което му било оперативно известно, че от април 2024 г. е установена да управлява същото МПС след употреба на наркотични вещества, водачката имала и спътник на предната седалка. На св.К. било оперативно известно и това, че във връзка с това престъпление на лицето М. А. е отнето СУМПС, но въпреки това продължава да управлява същото МПС. Поради това, полицейските служители св. К. и св.С. направили обратен завой със служебния автомобил и последвали движещата се кола посока кв.“.......“ като през цялото време се движили зад нея и поддържали визуален контакт. Когато достигнали до подходящ и безопасен участък за спиране, на разширение, отляво на пътя преди напоителния канал, полицейските служители препречили пътя на водачката, за да преустанови движението си и предприели действия по извършването на проверка. В този момент леката кола„БМВ 525 Д“ с рег.№ ............, управлявана от същата водачка лицето М. А. спряла и същата прескочила седалките вътре в колата и се прехвърлила на задните седалки.

Когато св.С. се приближила до вратата на шофьорското място и я отворила, под педалите за управление на колата била останала едната обувка на водачката, която се преместила на задната седалка. Полицейските служители извършили проверка на документите на водачката, при което същата им представила единствено личната си карта. При направена проверка с РСОД и справка с ОДЧ се установило, че водачката не притежава СУМПС, тъй като същото е отнето и иззето от органите на МВР. При установяването на самоличността й, полицейските служители установили, че водачката е действително лицето М. И. А., за която св.К. имал оперативна информация, че е установена през април месец същата година да управлява под въздействието на наркотични вещества и тогава е отнето и СУМПС. Поради това полицаите незабавно поискали подкрепа от колегите си от сектор „Пътна полиция“, за да може водачката да бъде изпробвана за употреба на алкохол и наркотични вещества.

На място пристигнал полицейски екип от сектор „Пътна полиция“ в състав от св.Ж. З. и св.П. В., които поканили водачката да бъде изпробвана за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества. Водачката била поканена да й бъде направена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ № ARRD-0034 за употреба на алкохол и проверка с техническо средство „Дрегер Drug Test 5000“ № ARRD-0022 за употреба на упойващи вещества, които две проверки тя категорично отказала. Поради 2 това на жалбоподателката й били издадени талон за медицинско изследване № 117469 и талон за медицинско изследване № 117470 и същата била съпроводена от полицейските служители до Спешното отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“-С.. На място в болницата жалбоподателката отказала да даде кръв за кръвна проба за медицинско изследване за употреба на упойващи вещества по издадения й талон за медицинско изследване № 117470. Жалбоподателката дала в 19:10 кръв само за другото изследване за употреба на алкохол въз основа на издадения й талон за медицинско изследване № 117469. За отказа да даде кръв за биологично изследване за употреба на наркотични вещества и техни аналози, както и за дадената от нея проба за изследване за употреба на алкохол бил съставен протокол от д-р М.

Балчева от 24.05.2024 г.

Въз основа на това на М. А. бил съставен АУАН №

GA1270324/24.05.2025 г. от мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР -С. св.Ж. З., за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и за извършено нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателката на 24.05.2024 год., която след като се запознала със съдържанието му го подписала и не вписала възражения и обяснения.

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804005420/20.06.2024 г. от Началник Сектор в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ , с което са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 30 точки. НП било лично получено от жалбоподателката на 21.08.2024 г.

Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ж. З., Д. К., Е. С. и П. В., както и приобщените писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването 3 на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

По отношение на първото установено нарушение, описано в точка първа от обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че от представените писмени доказателства, както и от изслушаните свидетели в съдебно заседание не бе установено жалбоподателката А. да е извършила първото описаното административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, което е описано в съставения й акт за установяване на административно нарушение и издаденото срещу нея наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства се установява, че действително на 24.05.2024 г. в 17:50 часа жалбоподателката се е движела в общ.С., по път Общински №SLV3095, на км.1, в посока към кв.“.......“, с управляван от нея лек автомобил „БМВ 525 Д“ с рег.№ ............, когато е била спряна за проверка от полицейски служители св.К. и св.С., които въз основа на установеното са преценили, че следва да поискат съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“, за да бъде извършена проверка с техническо средство на жалбоподателката за установяване употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества.

От свидетелските показания на всички разпитани свидетели се установява, че жалбоподателката категорично е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества, както и да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Отново от показанията на всички посочени по-горе свидетели се установява, че въз основа на тези откази на жалбоподателката са били издадени и надлежно връчени талон за медицинско изследване № 117469 и талон за медицинско изследване № 117470, в които е бил отбелязан час на явяване за даване на биологичен материал в лечебно заведение, което се потвърждава и от приложените копия на самите гореописани талони за медицинско изследване. Видно обаче, от приобщените по делото заверено копие на протокол, изготвен от д-р М. Балчева от 24.05.2024 г., както и от заверено копие на приемо-предавателен протокол от 24.05.24 г. относно предаване на кръвна проба, жалбоподателката е дала кръв за изследване за установяване употребата на алкохол по връчения й талон за медицинско изследване № 117469. Това се потвърждава и от показанията на полицаите св.В. и св.З., които разказват, че са я откарали в лечебното заведение, където е дала кръв за изследване единствено по този талон за установяване употребата на алкохол. Видно от приложената по делото медицинска документация, това обстоятелство е отбелязано и в приложеното копие на лист от журналът на Спешното отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“-С..

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в атакуваното наказателно постановление конкретно е посочено, че жалбоподателката отказва проверка с техническо средство за установяваване 4 употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнила предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта й. Видно обаче от гореописаните доказателства, жалбоподателката е дала кръв за това изследване, като кръвните проби са били взети и запечатани със стикери № 117469-03 и № 117469-04 от д-р Балчева и предадени с приемо-предавателен протокол на служител от СНТЛ ОД МВР С..

Предвид изложеното съдът приема, че наказателното постановление в тази му част е издадено без да са налице всички предпоставки на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН – безспорно установяване на извършването на нарушението и неговата вина. В този смисъл наказателното постановление се явява незаконосъобразно поради недоказаност на твърдяното нарушение по точка първа на НП – чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Производството от административно - наказателен характер, изисква да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.