Решение № 55 от 24.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000503041 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №346217/01.09.2021 г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от СГП, против Решение от 18.08.2021 г., постановено по гр.д.

№6335/2020 г. на СГС, ГО, I – 15 състав, с което по иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, предявен от Н. Д. Р., жалбоподателят – ответник ПРБ е осъден да заплати на ищеца сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от нарушение на правото му на разглеждане в разумен срок на висящо наказателно производство по ЗМ № 4257/2003 г., пр.пр. №53554/2003 г. по описа на СРП, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, прекратено с постановление от 19.06.2019 г. на СРП, влязло в сила на 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 02.12.2019 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е обсъдил направеното възражение с отговора на исковата молба, че в релевантния период – от образуването до прекратяването на производството, ищецът не е предявил граждански иск за обезщетение на вредите от престъплението. Не са ангажирани доказателства за установяване на търпяни неимуществени вреди като пряк резултат от предявеното нарушение на изискването за разглеждане на досъдебното производство в разумен срок, няма увреда на здравето на ищеца, заключението на приетата СПЕ е неясно и неубедително, не се установява пряка причинна връзка с действия на органите на ПРБ.

Размерът на обезщетението е силно завишен, в нарушение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Настоява се за отмяна на решението на 1 първостепенния съд в обжалваната осъдителна част, и за постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, ведно с претенцията за лихви, а при условията на евентуалност – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител – прокурор от СГП, жалбоподателят не дължи внасянето на държавна такса на осн. чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, поради което подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№350645/27.09.2021 г., подаден от Н. Д. Р., чрез адв. В.С., надлежно упълномощен до приключването на делото във всички инстанции с приложено към отговора пълномощно. Поддържа се неоснователност на въззивната жалба на ответника – съдът е обсъдил възражението на ответника, че ищецът не е предявил граждански иск в релевантния период, заключението на СПЕ не е било оспорено от ответника и той не е предприел съответни процесуални действия при приемането му. По делото са събрани доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди – СПЕ, доказателства за изписани медикаменти, свидетелски показания, и приложеното ДП, в което се съдържат множество молби и жалби на ищеца, и актовете на органите на ПРБ, с които се произнасят по тях. Определеният от съда размер на обезщетението съответства на продължителността от повече от 16 години на наказателното производство, и съответства на съдебната практика по сходни случаи.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства, и не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, при която не е постигнато споразумение, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Между страните не се спори, че на 06.11.2003 г. в дома на ищеца и неговата съпруга Л. А.-Р., находящ се в гр. ***, ж.к.“***“, бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, е била извършена от неизвестно лице/лица взломна кражба, при която били отнети от владението на ищеца и съпругата му множество движими вещи на значителна стойност. Не се спори, че на същата дата по случая било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител ЗМ 4257/2003 г. пр.пр.№53554/2003 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК, което е било прекратено с прокурорско постановление от 19.06.2019 г., влязло в сила на 02.12.2019 г., поради изтекла абсолютна давност, като извършителят на престъплението не е бил открит.

2

С исковата молба ищецът е претендирал на основание чл.2б от ЗОДОВ осъждане на ответника Прокуратура на Република България, да му заплати обезщетение за претърпените от него вреди, в резултат от нарушеното му право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок – за претърпени неимуществени вреди – сумата от 20 000 лв., както и за претърпени имуществени вреди – сумата от 50 746,70 лв.

Първостепенният съд е уважил частично предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 16 000 лв. Претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над размера от 16 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 746,70 лв. са отхвърлени като неоснователни, и решението на първостепенния съд в отхвърлителната му част е влязло в сила, като необжалвано. Въззивното производство е образувано за извършване на инстанционна проверка на решението в неговата осъдителна част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване на правото на ищеца на решаване на делото му в разумен срок, до размера от 16 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 02.12.2019 г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на досъдебното производство, поради изтекла абсолютна погасителна давност, до окончателното плащане.

С исковата молба са изложени обстоятелства за неправилно квалифициране на извършеното по отношение на ищеца престъпление като по-леко такова, неефективно провеждане на действията по разследването, многократно неоснователно спиране на досъдебното производство от разследващите органи, неизпълнение на дадените им задължителни указания. Така проведеното неефективно разследване не довело до разкриване на извършителя/извършителите, поради което ищецът не е имал възможност да предяви граждански иск за претърпените от него вреди, търпял напрежение и стрес, раздразнение, разочарование, депресивни състояния, хронично нарушение на съня, понижено самочувствие, намалена активност и концентрация, понижена жизненост, подтиснато настроение, хронично главоболие. Наложило се да посещава невролог и други специалисти, и да приема медикаменти.

Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира следното:

На 06.11.2003 г. , по повод на получен сигнал за извършена взломна кражба от апартамент в гр. ***, ж.к.“***“, бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, е бил извършен оглед на местопроизшествието. На същата дата е проведен разпит на свидетелката Л. Н. Р.а, съпруга на ищеца. На 10.11.2003 г. е проведен повторен разпит на същата, при който е представен и приложен към протокола списък на откраднатите вещи на съпрузите, липсващи от дома им, съдържащ 80 броя вещи, на приблизителна стойност, посочена от пострадалите лица, общо 10 883,50 лв. На 11.11.2003 г. е изискана от водещия разследването разпечатка на входящите позвънявания на стационарния телефонен пост в дома на ищеца, която е предоставена на 18.11.2003 г.

На 26.11.2003 г. е изпратено уведомление до СРП вх.№53554, за започнато дознание № ЗМ 4257/2003 г. по описа на 06 РПУ-СДВР, срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, за това, че на 06.11.2003 г. чрез взломяване на патронник на входната врата на жилище в гр. ***, ж.к.“***“, бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, е извършена кражба на около 30 гр. златни накити, около 35 гр. златни мъжки накити, мъжко яке „Пилот“, мъжко кожено яке, 2 бр. парфюми, 4 бр. сенки за очи, мобилни телефони „Айва“ и „Сименс С25“, 11 бр. СДдискове, от владението на Л. Р.а, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

3

На 03.12.2003 г. е проведен разпит на ищеца в качеството му на свидетел, при който той е посочил непознатите му телефонни номера от изисканата разпечатка за разговорите от стационарния телефонен пост в дома му.

На 06.12.2003 г. водещият разследването е изготвил заключително постановление с мнение за спиране на основание чл.239, ал.1, т.2 от НПК /отм./, но на 05.01.2004 г. наблюдаващият прокурор е върнал дознанието за допълнително разследване с указания за извършване на допълнителни действия по разследването – да се установят лицата, ползващи непознатите телефонни номера в разпечатката на разговорите от стационарния телефонен пост в дома на ищеца, и същите да бъдат разпитани за проведените разговори.

В периода от 05.01.2004 г. до 04.03.2004 г. са били установени ползвателите на общо 11 телефонни номера от разпечатката на стационарния телефонен пост. На 04.03.2004 г. е проведен повторен разпит на ищеца, в качеството му на свидетел, и на 05.03.2004 г. отново е изготвено заключително постановление за спиране на наказателното производство на осн. чл.239, ал.1, т.2 от НПК /отм./, без да са били изпълнени указанията за разпит в качеството на свидетели на установените ползватели на телефонните постове.

На 19.03.2004 г. наблюдаващият прокурор отново е върнал дознанието за допълнително разследване с указания, като е определен срок за изпълнението им от 14 дни.

На 20.04.2004 г. и на 26.04.2004 г. са проведени разпити на двама свидетели, след което на 11.05.2004 г. отново е изготвено заключително постановление за спиране на наказателното производство, поради неразкриването на извършителя.

С постановление от 20.05.2004 г., наблюдаващият прокурор е постановил спиране на наказателното производство и е изпратил делото на 06 РПУ-СДВР за продължаване издирването на извършителя на престъплението.

На 31.05.2004 г. ищецът е депозирал молба за събиране на допълнителни доказателства по делото. Същевременно, постановлението на наблюдаващият прокурор от СРП за спиране на производството е било обжалвано от ищеца пред СГП.

Същото е било потвърдено от прокурор от СГП постановление от 21.07.2004 г., което деловодно е изведено почти два месеца по-късно – на 16.09.2004 г. Постановлението на прокурора от СГП е обжалвано от ищеца пред Апелативна прокуратура – София, като с постановление от 10.11.2004 г. прокурора от САП е приел, че постановлението на СРП е необосновано постановено при неизяснена фактическа обстановка и че не са проведени процесуално-следствени действия, които са от съществено значение за разследването, въпреки че пострадалия Н.Р. е бил депозирал молба, с която е поискал извършването им. Постановленията на СГП и на СРП са отменени, и са дадени указания за възобновяване на наказателното производство за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия. Наблюдаващият прокурор от СРП е върнал делото за допълнително разследване, съгласно дадените указания от САП.