Определение № 355 от 08.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Пазарджик, 08.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20235200100182 по описа за 2023 година

Производството е по чл.140 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от Б. А. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Д” № 7 против Прокуратурата на Република България, гр.С, бул.

„Витоша“ № 2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че на 25.02.2013 г. ищецът в качеството си на управител на „**” ООД В. сключил нотариално заверен договор за закупуването на товарен автомобил самосвал „*** с peг. № *** с управителя на „Х. И.” ООД - Я. С. Р., за сумата 2100 лв. Същият ден закупеният автомобил бил регистриран в Пътна полиция с peг. № ***. С продавача била постигната договорка да не посочва реално заплатената цена по сделката от 17000 лв., за да бъдат заплатени по-ниски нотариални и държавни такси.

На 28.12.2015 г. по решение на Общинският съвет ищецът би освободен от длъжността управител на „**” ООД, а на 30.12.2015 г. бил прекратени и договора му за възлагане управлението в дружеството, считано от 04.01.2016 г. Новоназначеният управител на дружеството Й. П., след като се запознал с договора от 25.02.2013 г. за закупуване на камиона подал тъжба до РП-В., в която посочил несъответствието между двете посочени цени. Преписката била входирана с № **** г. и след проверка била изпратена по компетентност на ОП-П

С постановление от 06.04.2017 год. било образувано ДП № *** г. на РУ 1

В..

На 26.09.2018 г. ищецът бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.220, ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Била му направена полицейска регистрация със снимки и вземане на пръстови отпечатъци. Въпреки, че при разпитите заявявал, че не се признава за виновен и че въпросната сделка е допринесла ползи за дружеството, ищецът се почувствал много разтревожен и уплашен, тъй като разбрал, че за посоченото престъпление е предвиденото наказание от една до шест години лишаване от свобода, която той може да изтърпи ефективно, както и че може да се постанови лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност. Сочи се, че ищецът притежавал виеше *******”, с която можел да заема, както държавни, така и обществени длъжности.

На 15.10.2018 г. от ОП-Пбил внесен обвинителен акт с обвинение за съзнателно сключена неизгодна сделка по чл. 220 ал. 1 от НК. Било образувано НОХД № *** г. по описа на ПзОС, по което били проведени общо 19 съдебни заседания. Ищецът не се явил единствено на първото с.з. на 04.12.2018 год., защото бил приет в болница, но се явил на всички останали 18 заседания.

Твърди се, че н а *** г. във вестник „***” за областта се появила статия „Съдят шеф на *** за неизгодна сделка”, в която невярно било посочено, че закупеният камион се намирал в окаяно състояние и въпреки това била заплатена два пъти по-голяма сума от реалната му цена. Разгласяването на случая достигнало до много хора в областта и сериозно засегнало имиджа на ищеца.

Образуваното НОХД № *** г. приключило с осъдителна Присъда от *** г., по силата на която ищецът бил признат за виновен в това, че на 12.02.2013 г., в качеството си на длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка за закупуване на камион „**** за сумата 17000 лв., а реалната стойност на автомобила била 8 000 лв., с което причинил значителна вреда на „**” ООД В. в размер на 9 000 лв. и му било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за изпитателен срок от 3 г. Ищецът бил осъден да заплати на „**” ООД В. и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 9000 лв., както и 2 направените разноски адвокатски хонорар в размер на 960 лв., разноски в размер на 60 лв., дължими разноски на ОД МВР Пи разноски в размер на 1057,10 лв. по бюджета на съдебната власт в полза на ПзОС.

Присъдата била обжалвана пред ПАС, като с Решение № *** по ВНОХД № ** г на ПАС, същата била отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

В хода на новообразуваното НОХД № **** г. били проведени общо 5 броя съдебни заседания, а на 21.02.2022 г. съдът постановил присъда № 4, с която бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.220 ал.1 НК, като бил отхвърлен и предявеният граждански иск за сумата 8400 лева.

По протест на ОП-Псрещу тази присъда било образувано ВНОХД № *** г на ПАС, с проведени общо три съдебни заседания и назначена нова съдебно-техническа експертиза. С решение № *** г. по ВНОХД № *** г. съставът на въззивния съд потвърдил оправдателната присъда на ПзОС, но изменил същата в частта, с която бил отхвърлен гражданският иск, като ищецът бил осъден да заплати сумата 8400 лв., както и 3420 лв. - разноски пред Окръжния и Апелативен съд.

Ищецът атакувал пред ВКС решението на ПАС в частта му, с която бил уважен гражданския иск, а Апелативната прокуратура протестирала частта, с която била потвърдена оправдателната присъда. Образуваното н.д. № **** г. по описа на ВКС, I н.о. приключило с решение № *** г. с което касационната инстанция отменила решението по ВНОХД № *** г. на ПАС в гражданскоосъдителната част, като предявеният граждански иск за сумата 8400 лв., ведно със законната лихва бил отхвърлен и респ. – оставено в сила решението в частта, с която била потвърдена оправдателната присъда на ПзОС.

Сочи се, че съгласно решението на ВКС ищецът бил окончателно оправдан за извършено престъпление по чл.220, ал.1 НК. Излагат се съображения, че бил сложен край на почти седем годишния тормоз, на който бил подложен от прокуратурата, на унижението и страховете, които изпитвал, на много сериозното опетняване на доброто му име в обществото, на непосилните разходи на средства във връзка с водените дела, тъй като почти през цялото това време ищецът бил безработен именно поради незаконното обвинение. Твърди се, че от посоченото обвинение и от неразумния срок на 3 досъдебното и съдебните производства било сериозно увредено здравето му, останал без работа и без средства за живеене и натрупал дългове към близки хора в размер над 10 000 лв., които и досега не бил върнал.

Сочи се, че след прекратяване на договора за управление на ** ООД В. на 04.01.2016 г. до приключването на наказателните дела, а и до сега ищецът работил само на две места, а именно: в периода от 20.04.2022 г. до 03.10.2022 г. - в „Р Ф АД Пи от 04.04.2016 г. до 18.04.2016 г. - в Р Т - М. Г.* ЕТ В., т.е. по-малко от 6 мес. Изложени са доводи, че кандидатствал на много места, но бил приет поради воденото наказателно дело. Явил се на четири конкурса за работа - *****************., но независимо, че превъзхождал другите кандидати по образование, квалификация и професионален опит (имал диплома за виеше образование с квалификация ***********), кандидатурите му били отхвърляни поради воденото дело. Такова било и отношението, когато кандидатствал чрез сайтове за работа - в „Джобс БГ“ и „Заплата БГ“.

Твърди се, че във В. всички хора се познават и публикациите в медиите и социалните мрежи за заведеното дело оказвали своето негативно влияние върху ищеца. Преди обвинението се ползвал с много добро име в обществото.

Твърди, че от 2005 г. бил председател на ***** Освен това бил *****.

Изпълнявал длъжността управител и други длъжности в много престижни хотели и туристически обекти. Всички в града се отнасяли с изключително уважение към него, докато не бил незаконно обвинен за престъпление, което не извършил. Това сринало авторитета му изцяло. Много от познатите и приятелите му дори престанали да го поздравяват. Носели се различни неверни клюки относно предявеното му обвинение.

По тези причини здравословното състояние на ищеца се влошило значително. В издадената от личния лекар етапна Епикриза от *** г. била записано, че страда от хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания: предсърдно мъждене и трептене, рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък. Записана анамнеза била и хронична исхемична болест на сърцето и дългогодишна хипертония на медикаментозно лечение. В заключението на епикризата се сочела оценка като високо рисков пациент за инфаркт на миокарда. Според тезата на ищеца, посочените заболявания се дължали преди всичко на повдигнатото му незаконно обвинение и на дългото оставане без 4 работа и средства за издръжка на семейството. Всичко това довело до дълбока депресия и заядливост спрямо близки и приятели. Социалните му контакти се свеждали до нула. Приятелите му започнаха да го отбягват. Затворил се в себе си и дори най-близките хора започнали да се съмняват дали наистина не е извършил нещо нередно.

Твърди се, че всичко това не можело да бъде възмездено с присъждането на неимуществени вреди дори много над предявената претенция в исковата молба в размер на 60 000 лева.

Сочи се, че от незаконното обвинение ищецът претърпял и имуществени вреди на първо място в размер на сумата общо от 1700 лв. заплатен адвокатски хонорар, от които 500 лв. - за първото дело на ПзОС, присъдата по което била отменена; 300 лв. - за второто дело пред окръжния съд, както и по 300 лева хонорар - за всяко от двете въззивни дела на ПАС и за делото пред ВКС.

Освен това били причинени и имуществени вреди в размер на 1170 лв. – за пътни разноски за разглеждане на делата в гр. П гр. П. и гр. С. Сочи се, че тъй като личният му автомобил бил повреден и нямал средства за ремонт, за всички съдебни заседания ищецът пътувал с автомобил на негова братовчедка - Г. А Д - Г от гр. В.. Според уговорката за всяко пътуване от В. до Птой зареждал гориво за 40 лв., а за пътуванията до гр. П. и гр. С - за 50 лв. Не използвал автобус за пътуване, тъй като нямало удобни такива с оглед часовете на съдебните заседания, както и за връщането във В.. За заседанията до гр.П. и до гр. С осигурявал пътуването и на адвоката си. Твърди, че сумата за общо 23 съдебни заседания в Окръжен съд-Пвъзлизала на общо 920 лева, а за общо 5 заседания в гр. П. и гр. С сумата била 250 лв. - за зареждане с гориво.

Излагат се твърдения, че съществува пряка причинна връзка между така описаните неимуществени и имуществени вреди и противоправните действия Прокуратурата, изразяващи се в незаконно обвинение. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция.

Въведеният петитум по реда на чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ се осъди ответника да заплати сумата от 2870 лв., представляваща имуществени вреди, от които 1700 лв. за адвокатски хонорари за делата пред Окръжен съд П Апелативен съд гр. П. и Върховен Касационен съд и 1170 лв. пътни разноски 5 за участие съдебните заседания в посочените съдилища, както и сумата 60000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от влизането в сила на решението на Върховен Касационен съд на 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на присъдените суми.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства описани в раздел „Доказателства” на същата. Направено е искане за събиране на гласни доказателства – чрез показанията на трима свидетели, при режим на довеждане.

Направено е док.искане и да бъдат изискани и да се приложат към делото производствата по НОХД № *** г. и НОХД № **** г. на ПзОС, както и за допускане на СМЕ с конкретно поставена задача.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-П Становището е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва се и размера на претенцията.

Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Не се представяли доказателства в подкрепа на фактическите твърдения, както и за реално претърпените морални вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Посочени били номера на съдебни актове и приложени незаверени и нечетливи копия на същите, което препятствало достоверността на изложените твърдения, в т.ч. и относно преценката дали не е изтекла 5годишният давностен срок за предявяване на иска.