Определение № 20043 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20043 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509493 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 215886/06.07.2026год. , подадена от адв.Х.Р., процесуален представител на ищеца А. В. И. срещу Определение от 11.06.2026год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №31496/2025год., 45 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението по делото в частта за разноските.

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неговата неправилност. Посочва, че след като кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника, то той във всеки момент може да инициира срещу него изпълнително производство. В същото време длъжникът не може да се позове на изтекла погасителна давност пред съдебния изпълнител, който е длъжен да предприеме изпълнителни действие срещу длъжника въз основа на изпълнителния лист. Това обуславя и правния интерес на ищеца да иска установяване на погасяване на вземането по давност.

Обстоятелството, че ответникът не е образувал ново изпълнително производство срещу ищеца след настъпване на перемпция по първото изпълнително дело, не изключва отговорността му за разноски. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да измени първоинстанционното решение в частта на разноските, като му присъди сторените съдебни разноски.

Ответникът „ ЕОС Матрикс“ ЕАД излага мотиви за неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Посочва, че не е дал повод за завеждане на делото, и тъй като е и признал иска, то разноските следва да се възложат на ищеца. Посочва, че не е предприел принудителни действия срещу ищеца за събиране на вземанията, като към датата на подаване на исковата молба не е налице висящо изпълнително производство и че няма 1 намерение да предприеме действия по образуване на такова. Изпълнителният лист се намира в кориците на прекратеното изпълнително дело и ответникът не е поискал връщането му от съдебния изпълнителен. Счита, че само наличието на издаден изпълнителен лист не е достатъчен повод кредиторът да понесе разноските в настоящото производство. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение районният съд е реферирал към мотивите на постановеното по делото решение, с което разноските на ищеца, направени в съдебното производство, са оставени в негова тежест. В решението е посочено, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, сега ответник, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Ответникът не е сезирал съдебния изпълнител с искане за образуване на ново изпълнително дело срещу ищеца след прекратяване на първото на 17.10.2018г. , поради което няма основания да се счита, че ответникът е дал повод за образуване на настоящото дело. В допълнение към тези мотиви, в обжалваното определение районният съд е добавил, че предмет на иска в производството е установяване със сила на пресъдено нещо, че вземането на ответника е погасено по давност, а не че вземането въобще не съществува.

Съдът е реферирал и към цитираната от него в съдебното решения практика на ВКС, в подкрепа на извода, че разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца.

Въззивният съд не споделя този извод. По делото е установено, че в полза на „ОББ“ АД през 2010г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца А. В. И., че въз основа на изпълнителният лист срещу ищеца е било образувано изпълнително дело през същата година , че вземането на „ОББ“АД е прехвърлено на „ЕОС Марикс“ ЕООД с договор за цесия от 2013г. , като дружеството е било конституирано като взискател по образуваното изпълнително дело, което е прекратено през 2018г. от съдебния изпълнител поради настъпила перемпция, че срещу ищеца не е образувано ново изпълнително дело, че е налице признание на иска от „ЕОС Марикс“ ЕООД по предявения от ищеца срещу него иск по чл.439 от ГПК.

По спорният въпрос относно приложението на чл.78 от ГПК и присъждането на разноски в производството по чл.439 от ГПК е налице константна практика на ВКС, която се споделя и следва от въззивния съд. След успешно проведен иск по чл.439 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото производство разноски , като обстоятелството, че ответникът не е образувал ново изпълнително дело след прекратяване на вече образуваното поради перемпция , не изключва отговорността за разноски /така напр. в Определение № 346/15.02.2014г. по т.д.№ 196/2024г. по описа на ВКС, 2 т.о./. Ответникът може да се освободи от отговорността за разноски в случай, че не разполага с изпълнителен 2 титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска / така в Определение № 474/ 07.11.2019 г. по ч.гр.дело №3063/2019 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение/. При наличието на изпълнителен титул в полза на кредитор, въз основа на който може по всяко време да се инициира изпълнително производство, вкл. и след прекратяване на предходно образувано поради перемпция, длъжникът има правен интерес да иска да се установи погасяване на вземането на кредитора поради настъпила давност. Длъжникът не може да се позове на изтекла давност извънсъдебно, т.е. пред съдебния изпълнител, а е длъжен да установи недължимост на вземането по съдебен ред. Въпреки, че не е поискал образуване на ново изпълнително дело срещу ищеца, ответникът разполага с тази неограничена във времето възможност да го направи, а задължението на ищеца към ответника все още е вписано в Централния кредитен регистър на БНБ като ответникът не е предприел действия да уведоми регистъра, че вземането му от ищеца е погасено по давност. Въпреки че е признал иска, поведението на ответника не сочи същият да не е дал повод за завеждане на делото.

Посочената от районният съд съдебна практика не е приложима към настоящия случай. Тя касае хипотези, при които ответникът не разполага с изпълнителен титул срещу ищеца, а е предприел действия извънсъдебно да покани длъжника да плати – с покани, съобщения, телефонна комуникация и др. Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника не изключва отговорността му за разноски в производство по чл.439 от ГПК.

Като неправилно, обжалваното определение следва да се отмени, като на ищеца се присъдят сторените от него разноски. Съобразно представеният пред СРС списък по чл.80 от ГПК, ищецът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1700лв.

Претенция за разноски за платена държавна такса не се съдържа в този списък. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение досежно претендирания размер, като е поискал от съда да присъди в полза на ищеца минимален размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въззивният съда намира направеното възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК за основателно, но не в сочения от ответника размер. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/. С оглед материалния интерес, който не е висок, правната и фактическа сложност на делото /при отчитане, че се касае за типово дело, по което има постановена значителна практика на съдилищата/ и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, които се отчете че по делото е приведено едно съдебно заседание, и доказателства, освен писмени, не са събирани, а ответникът е признал иска и делото е приключило в рамките на осем месеца, въззивният съд намира, че на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, които напълно 3 покриват стойността на извършената адвокатска работа. НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай.

Държавната такса, платена от ищеца за завеждане на делото, не е включена в списъка по чл.80 от ГПК и по отношение на тези разноски искане по реда на чл.248 от ГПК не може да бъде уважено.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение от 11.06.2026год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №31496/2025год., 45 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА решение от 24.02.2026г., постановено по гр.д. №31496/2025год. по описа на Софийски районен съд , 45 състав, досежно разноските, като

ОСЪЖДА „ЕОС Марикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на А. В. И., ЕГН **********, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, за разноски по делото сумата от 400 евро, платено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4