Решение № 460 от 30.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20263100500353 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 104231/15.12.2025 г., по описа на ВРС, от М. Л. Ж., чрез назначения му особен представител адв. Е. Е., допълнена с въззивна жалба вх. № 107674/30.12.2025 г., по описа на ВРС, подадена лично от М. Л. Ж. срещу Решение № 4189/23.11.2025 г. по гр. дело № 5403/2024г. по описа на РС- Варна, 25-ти с-в, с което е отхвърлен предявеният от М. Л. Ж., ЕГН **********, срещу Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд главен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд солидарно да заплатят на М. Л. Ж. сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство на безнадеждност, накърняване на човешкото му достойнство, обида, усещане за преднамереност и дискриминация, вследствие на нарушаване на правото на М.

Л. Ж. на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №14969/2017 г. по описа на СГС, в. гр. д. №335/2022 г. по описа на САС и гр. д. №1021/2023 г. по описа на ВКС, като неоснователен. Отхвърлен е и предявения от М. Л. Ж., ЕГН **********, срещу Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд евентуален иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждане на СГС да му заплати сума в размер на 6856 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №14969/2017 г. по описа на СГС, за осъждане на САС да му заплати сума в размер на 1778 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок в. гр. д. №335/2022 г. по описа на САС, и за осъждане на ВКС да му заплати сума в размер на 1366 лв., 1 представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №1021/2023 г. по описа на ВКС, като неоснователен.

В жалбите се излагат твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и в противоречие със събраните в хода на производството доказателства. В тази връзка счита че при разглеждане на делото в съдебните инстанции има неоправдано забавяне, което не е по причина на ищеца, тъй като същия твърди, че е бил лишен от възможността да участва в производството поради непризоваването му за съдебни заседания. Въззивникът счита, че не е уместно да се обвързват заключенията относно неприятните му емоционални изживявания с статута му на „лишен от свобода“ и факта, че към този период е бил страна по други съдебни производства. Наведени са оплаквания, че първоинстанционният съд не е взел предвид констатациите в Констативен протокол на Инспектората към ВСС с изх. № Р.С. 2482/30.04.2024 г. и установеното със същия безпричинно забавяне на разглеждането на делата в СГС, САпС и ВКС. Не са обсъдени от ВРС и медицинските изследвания на въззивника след 2017 г. когато именно започва описаният в исковата молба „тягостен период на чакане и шиканиране“. Моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови акт по същество, с който да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Апелативен съд – София, чрез процесуален представител Георги Парапунов, с който жалбата се оспорва.

Твърди, че същата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Оспорват се твърденията във въззивната жалба досежно пренебрегването от ВРС на констатациите на Инспектората към ВСС. Излага, че те са обсъдени и взети в предвид в изготвеното от Министерство на правосъдието становище в писмо с изх. № 94-М175/24/ от 03.06.2024 г. Подчертава правилността на възприетото от решаващия състав, че наличието на водени срещу въззивника други наказателни производства, води до невъзможност за разграничаване на вредите от тях, от претърпените такива по процесните производства. Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, като се отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Моли за присъждане на разноски за въззивното производство.

Постъпил е отговор вх. № 5950/23.01.2026 г., допълнен с отговор № 8412/02.02.2026 г. от Софийски градски съд, чрез пълн. С.Р.. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеният съдебен акт, като същия е постановен в съответствие с материалния закон, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, фактическите и правни изводи на съда почиват на доказателственият материал по делото и приложимото право. Излага становище за неоснователност на доводите относно доказателствената стойност на Констативния протокол на Инспектората към ВСС. Цитира практика на ВКС в смисъл, че заключителното становище в констативния протокол няма обвързваща сила за съда, разглеждащ иска по чл. 2б ЗОДОВ. Моли да се приема въззивната жалба за неоснователна и да се потвърди обжалваното решение. Моли в полза на СГС да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство.

В законоустановения срок е постъпил отговор вх. № 7002/28.01.2026 г. от Върховен касационен съд, чрез пълн. З. С.. В същия се излага, че решението на първоинстанционния съд е правилно и изцяло съобразено със съдебната практика. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че обективното му състояние е последица от забавяне на производството, образувано пред ВКС, като излага подробно аргументи в тази посока. Моли решението на ВРС да бъде потвърдено. Претендира разноски на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ в полза на ВКС.

Контролиращата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

2

Ищецът М. Л. Ж. е предявил срещу Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд обективно съединени в условията на евентуалност искове, като главен иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство на безнадеждност, накърняване на човешкото му достойнство, обида, усещане за преднамереност и дискриминация, вследствие на нарушаване на правото на М. Л. Ж. на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. №14969/2017 г. по описа на СГС, в. гр. д. №335/2022 г. по описа на САС и гр. д. №1021/2023 г. по описа на ВКС. При отхвърляне на иска за солидарно осъждане са предявени евентуални искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на СГС да му заплати сума в размер на 6 856 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №14969/2017 г. по описа на СГС, за осъждане на Апелативен съд-София да му заплати сума в размер на 1778 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок в. гр. д. №335/2022 г. по описа на САС, и за осъждане на ВКС да му заплати сума в размер на 1366 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №1021/2023 г. по описа на ВКС. В исковата молба ищецът М. Л. Ж., чрез назначения му особен представител адв. Е., излага че въз основа на подадена от него искова молба, с която предявил субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу „Нова Броудкастинг Груп" АД - гр. София и Д.Т., за осъждане на последните да му заплатят сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка с разпространяването в медийното пространство на лични данни и излъчване на фотографски материали без разрешение, както и манипулиране на казаното в предаването „Ничия земя" по „Нова телевизия" на 04.02.2017 г., било образувано гр. д. №3818/2017 г. по описа на PC-Варна. С определение от 27.03.2017 г. производството по делото било прекратено и изпратено по подсъдност на ОС - Варна. На 24.04.2017 г. било образувано гр. д. №882/2017 г. по описа на ОС – Варна, но с определение от 18.10.2017 г. производството по делото било прекратено и изпратено по подсъдност на СГС. На 20.11.2017 г. било образувано гр. д. №14969/2017 г. по описа на СГС. На 06.12.2021 г. било постановено решение, с което исковете били отхвърлени. По постъпила срещу решението на СГС въззивна жалба на 07.02.2022 г. било образувано в. гр. д. №33/2022 г. по описа на САС. С решение от 02.08.2022 г. на САС първоинстанционното решение било потвърдено. По постъпила срещу решението на САС касационна жалба на 14.03.2023 г. било образувано гр. д. №1021/2023 г. по описа на ВКС. С определение от 15.01.2024 г. не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Изтъква, че общият период на производството бил от 23.03.2017 г. до 15.01.2024 г. и бил с продължителност от 6 години, 9 месеца и 22 дни, а пред СГС, САС и ВКС – 6 години, 1 месец и 15 дни. Поддържа, че било нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Счита, че интервалът от четири до шест месеца между насрочените от състава на СГС съдебни заседания излизал извън рамките на разумните срокове, както и че при администриране на делата във всички инстанции имало забавяне. Поддържа, че със своите действия СГС, САС и ВКС му причинили негативни емоции, изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство на безнадеждност, накърняване на човешкото му достойнство, обида, усещане за преднамереност, дискриминация. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения главен иск, а в случай на отхвърлянето му – за уважаване на предявените евентуални искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Софийски градски съд депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наличието на нарушение на изискването за разумен срок. Релевира възражение по 3 чл. 5 ЗОДОВ, като поддържа, че исковата молба била подадена пред местно некомпетентен съд и както тя, така и касационна жалба, били нередовни, затова М. Ж. бил допринесъл за висящността на производството. Изтъква, че производството по делото било насрочено за разглеждане в о. с. з. съобразно графика на съдебния състав и съдебната ваканция в периода от 15.07 до 01.09. Сочи, че през периода на висящност на делото било обявено извънредно положение от 13.03.2020 г., отменено на 31.03.2022 г., както и че СГС бил изключително натоварен съд, което рефлектирало върху срочността при разглеждане на съдебните производства. Счита, че времето, през което траела процедурата по назначаване на особен представител на Ж., не следвало да е част от общата продължителност на делото, доколкото действията по назначаване на особен представител били насочени към гарантиране на правото му по чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС. Посочва, че делото се отличавало с фактическа и правна сложност. Изтъква, че Ж. не упражнил правото си по чл. 255 ГПК. Счита, че дори да били налице отделни забавяния при разглеждане и решаване на делото от СГС, то предвид действията на горните инстанции – САС и ВКС, следвало да се приеме, че общата продължителност на производството не била неразумна. Оспорва твърденията, че Ж. бил претърпял неимуществени вреди и то такива, които да били пряко причинени от продължителността на развилото се пред първоинстанционния съд производство, както и размера на претендираното обезщетение като прекомерен. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.