Акт № 214 от 04.11.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Марин Г. Маринов

Членове:Анета Н. Братанова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000349 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се води по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приета за разглеждане въззивна жалба, предявена от името на Е. М. О. срещу решение № 53/20.04.2026 г. постановено по електронно дело 20243100900106 (ТД № 106/2024 г.) по описа на Окръжен съд – Добрич, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивницата иск за присъждане на сумата от 19 249.09 евро (с равностойност от 38 000 лв.), с която ответник - издател на запис на заповед от 27.01.2019 г., с падеж на 27.12.2019 г. се обогатил за сметка на ищцата, поради изгубване на искове на поемателката по ценната книга и са били възложени разноски.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 466/10.08.2026 г., неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивницата ищца Е. М. О., чрез процесуалния си представител адв. Н., се е позовала на необосновано установяване на фактите относно каузалната сделка, като от една страна били приети доводи на ответника, че записът на заповед е издаден от Р. М. Р. за обезпечаване на доставка на стоки по договор за покупко-продажба, сключен между трети за производството лица - търговски дружества, а от друга страна, съдът кредитирал и обясненията на самата ищца относно приемането на ценната книга като обезпечаване на финансова помощ (заем за потребление), предоставен от въззивницата лично на въззиваемия. Счита за неправилно и приложението на закона, тъй като вредата, предвидена в хипотеза на изсрочване на 1 менителничния иск по абстрактната сделка (чл. 534 ал.1 ТЗ) не може да се обуславя от каквото и да е поведение на поемателката по каузална сделка, дори и при възприемане на гаранционна функция на ценната книга, посочена от издателя, тъй като при липса на идентичност на страните по търговската доставка и по ценната книга ищцата не разполага с никакво друго право на иск.

В пледоария по същество пълномощника на въззивницата – ищца пледира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ за присъждане на сумата в размер на 38 000 лв., с която ответникът неоснователно се обогатил в нейна вреда, като поддържа, че не е било установено от доказателствата по делото наличието на посоченото от длъжника като причина за поемане на менителничното задължение каузално правоотношение между страните.

Въззиваемият ответник Р. М. Р., чрез адв. М. е оспорил оплакванията в писмен отговор на въззивната жалба. Сочи, че макар да са изследвани твърденията и на двете страни относно гаранционно-обезпечителен характер на ценната книга, съдът не е смесил различните посочени сделки, а е приел именно отношението, признато в обясненията на ищцата като сключен договор за заем и именно въз основа на него е обосновал логично и липсата на неоснователно обогатяване с наличие на пропуснат иск на кредитора по този договор. Счита, че този извод е в съответствие с практиката по приложение на законовата норма (решение № 133/05.07.2013 г. по т. д. № 104/2011 г., II т. о., решение № 131/30.08.2017 г. по т. д. № 557/2016 г., I т. о. на ВКС).

Допълнително въззиваемият ответник е обосновал и съображения относно оплакванията, свързани с другата каузалната сделка, като счита, че подобно позоваване е в противоречие със забраната по чл. 266 ал.1 ГПК, тъй като твърденията на самата въззивница са били противоположни. Евентуално, насрещно обосновава с позоваване на събраните гласни доказателства своето възражение за обезпечаване с абстрактната сделка на изпълнението на договор за покупко-продажба на дрехи втора употреба, сключен между „ЛОТОС ГЛОБАЛ“ ЕООД на „ЕВРО-ТЕХ-66“ЕООД. Поддържат се евентуално и доводи за начална липса на воля на издателя да се задължи към поемателя, което изключва каквото и да е неоснователно обогатяване след изсрочването на менителничния иск, както и за евентуално отпадане на гарантираното от физическото лице, свързано с купувача спрямо едноличния собственик на продавача вземане за плащане на цена за закупени стоки поради развалянето му от изправен купувач, евентуално при погасяване на обезпеченото вземането на продавача с изтичане на 5-годишната давност.

В пледоария по същество, процесуалният представител на въззиваемия ответник поддържа доводите, наведени с писмения отговор на въззивната жалба. Изразено е становище, че решението постановено от първостепенния съд е правилно и законосъобразно, съответно, че не страда от пороците, визирани от насрещната страна. Искането е за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното такова, тъй като било правилно като резултат, дори и по различни съображения.

Страните насрещно претендират сторените в исковото производство разноски, макар единствено тези, претендирани от въззиваемата страна да са уточнени по размери в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л. 28).

2

За да се произнесе по оплакванията на страните, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на разгледан осъдителен иск за присъждане на парична сума, с която платец по прескрибиран менителничен ефект се е обогатил, чрез спестяването в ущърб на кредитора. Посочената в диспозитива разпоредба на закона изцяло съответства на описаното и съответно докладваното правопораждащо основание за претендиране на парично притезание, възникнало в правната сфера на ищцата – поемател на запис на заповед.

Описаното в исковата молба неоснователно обогатяване по чл. 534 ал. 1 вр. чл.

537 ТЗ съответства именно на търсената от въззивника защита– обедняване, поради пропуск да бъде своевременно поискано и съответно събрано вземането, посочено в ценната книга.

Първоначално, ищцата О. е упражнила права по чл. 417 ГПК, като по нейно искане въз основа на процесната ценна книга е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 273/16.03.2023 г. по ч. гр. д. № 649/2023 г. по описа на РС – Добрич. След оспорване от длъжника Р., кредиторката – поемател е предявила иск за установяване на задължението на издателя по ТД 59/2024г на ОС – Добрич. След като в отговора на исковата молба длъжникът се е позовал на изтекла кратка погасителна давност съгл. чл. 531, ал. 1 ТЗ, с допълнителна искова молба, кредиторката е предявила и своя евентуален осъдителен иск за присъждане сумата от 38 000 лв., с която длъжникът неоснователно се обогатил за нейна сметка, в случай че се приеме прескрибирането на ценната книга. Това ново процесуално искане е било отделено и образувано в ново съдебно производство. Обжалваното решение е постановено именно по този отделен иск, след окончателното стабилизиране на решението, с което иска по чл. 422 ГПК е бил отхвърлен, поради пропуснатия давностен срок.

Произнасянето по съществото на иска за неоснователно менителнично обогатяване е допустимо.

Ищцата е обосновала неоснователното обогатяване на издателя на ценната книга с пропуснатата възможност да събере удостоверено в нея вземане.

Ответникът е оспорил наличието на преки имуществени отношения между него и кредиторката, като е посочил като повод за издаването на записът на заповед поискано обезпечаване на вземане на „Лотос Глобал“ ЕООД(притежавано А О. - съпруг на ищцата) от „Евро-тех-66“ ЕООД(притежвано от съпругата Р Р на ответника). Описал е налични дълготрайни отношения по изкупуване от склада на вносителя „Лотос Глобал“ ЕООД (препоръчан от познатия му немски доставчик на дрехи втора употреба) на пакетирана на едро стока за зареждане на магазина на „Евро-тех- 66“ ЕООД в гр. Добрич. Твърди, че като пълномощник на своята съпруга през 2017 г. и 2018г., неколкократно е посетил склада в гр. Айтос и закупил стока, като при последната покупка на пакетирано общо количество 1 тон се договорил с А О. за отложено плащане на цената от 18 000 лв. до 31.12.2018 г.

Тъй като при разопаковането се оказало, че дрехите са негодни за предлагане, пълномощникът на купувача обявил в разговор със собственика на продавача, че разваля договора и уговорил връщане на цялото количество, но при 3 посещението на 27.01.2019 г. в склада в гр. Айтос вместо това, А О. заявил претенция за пълното плащане на цената с лихви и го принудил в присъствие на двама охранители да подпише процесния запис на заповед, като обезпечение на това вземане. Изрично длъжникът е възразил по съществуването на каквото и да е било обедняване на поемателя при липса на каквато и да е възможност за постигане на гаранционно-обезпечителната цел на издадената ценна книга, както поради липса на идентичност на кредитора и длъжника по записа и по договора за доставка, така и евентуално, при признаване на тази доставка за повод на поемане на задължението, поради разваляне на покупката или погасяването на обезпеченото вземане за цената по давност.

Тези твърдения не са били разгледани от първата инстанция, тъй като в обжалвания акт съдът е установил други имуществени отношения, възникнали пряко между спорещите страни по обяснения на самата ищца, изискани по реда на чл. 176 ГПК(л. 123 от делото на ДОС). Кредиторката е обявила на съда, че съпругът й имал бизнес в България и по този повод се срещнала с съпруга на собственичката на другото дружество. При едно от посещенията му лично Р. я помолил за парична помощ и тя се съгласила да му услужи с 38 000лв, които му били необходими за здравословен проблем.

Именно за да гарантира връщане на получената парична помощ, ответникът предложил да даде документ и след консултация с адвокат бил подписан записа на заповед, отразяващ и уговорката за връщане на получената сума след година, когато се подобри здравословно. Така описаното от ищцата отношение съдът е възприел изцяло за доказана причина за менителничното вземане и съответно въз основа на тази, квалифицирана като обикновен заем между физически лица сделка, е преценявал и вредата на заемодателката, лишена от правата си по ценната книга.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните доказателства, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъй като оплаквания по установените факти не са изложени във въззивната жалба, настоящият състав възприема изложеното в мотивите на първата инстанция:

На 27.01.2019 г. в гр. Айтос, Р. М. Р. е издал запис на заповед, с който се е задължил на 27.12.2019 г. в гр. Айтос да заплати на поемателя Е. М. О. сумата от 38 000 лв. (л. 6 от ч. гр. д. № 649/2023 г. на РС - Добрич). Към този момент издателят и поемателката се познавали по повод търговските отношения между дружествата на своите съпрузи, на които съдействали при сключване и изпълнение на сделки по закупуване и продажба на дрехи втора употреба. При едно от посещенията в склада на продавача в гр. Айтос (където постоянно работели св. Д и М. М. - родители на Е. О., докато тя и съпругът и живеели в Турция и често пътували), Р. помолил за лична услуга поради здравословен проблем и поискал от намиращата се там Е. О. да му помогне, като му предостави сума от 38 000 лв. Ищцата се посъветвала с майка си и се съгласила да услужи на Р., с уговорка той да върне парите след година, като лично предала в брой поисканата сума на ответника. По настояване на самия ответник, след консултация с адвокат, ищцата получила като „застраховка“ подписания от него запис на заповед. Тези обстоятелства се потвърждават от 4 изслушаните от първата инстанция показания на свидетели, които макар и да са в родствени връзки с ищцата (родители Д и М. М. и съпруга й А О.) описват личните си впечатления от признанията й за извършеното разпореждане с нейни лични средства и пряко възприет от св. Д М. факт на предаването на значителната сума (над 30 000лв.) в брой, което не било типично за другите сделки, сключване в този магазин при другите продажби, организирани чрез фактуриране на предаваната на Р. стока като задължения на търговското дружество на съпругата му и плащани по банков път.